Решение № 2882 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6311/2014 г.

Решение № 2882 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6311/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Санитапласт" АД със седалище и адрес на управление: с. Драгоево, община Велики Преслав, област Шумен, ул. "Георги Димитров" № 35, подадена чрез процесуалния му представител адв. Димитрова, против решение № 697/24.03.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 3582/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 03251300037/10.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 484/04.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, в частта му относно начислен ДДС в размер на 49 808.38 лв. и определеното задължение за лихви в размер на 8 160.15 лв. за данъчните периоди м. април, м. май, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври, м. декември 2011 г. и от м. януари до м. август 2012 г., поради недоказани ВОД с получател SC AMI AUTO TEHNOLOGIC AG S. R. L., Румъния. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които основно се свеждат до следното: Неправилна преценка на съда на представените доказателства - договор за покупко-продажба на стоки, чието изпълнение е доказано с товаренето на стоките на превозните средства и получаването на стоките от румънското дружество, което е заплатило цената. Товаренето на стоките на транспортните средства, посочени в международните товарителници /ЧМР/, се потвърждава от тетрадките от контролно-пропусквателния пункт на предприятието и заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Неправилно съдът не е изследвал съдържанието на писмените обяснения на третите лица, собственици на превозните средства, а е приел, че оспорването им е недопустимо. Неправилно е определен размерът на ДДС, тъй като не е приложена разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 03251300037/10.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 484/04.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, в частта му относно начислен ДДС в размер на 49 808.38 лв. и е определено задължение за лихви в размер на 8 160.15 лв. за данъчните периоди м. април, м. май, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври, м. декември 2011 г. и от м. януари до м. август 2012 г., поради недоказани ВОД с получател SC AMI AUTO TEHNOLOGIC AG S. R. L., Румъния. След анализ на събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства и установените факти съдът е направил верен и обоснован извод за това, че представените ЧМР не доказват транспортирането и получаването на стоките в друга държава-членка - Румъния. По отношение на оспорените от жалбоподателя в съдебното производство писмени обяснения на трети лица, дадени в ревизионното производство, правилно съдът е приел, че представляват частни свидетелстващи документи, чието съдържание са волеизявленията на техните автори. Тези документи не се ползват с материална, обвързваща съда доказателствена сила и могат да бъдат оспорени само по отношение на тяхната автентичност /авторство/, но не и по съдържание. Несъответствията между обясненията и действително осъществилите се факти могат да се доказват с всички допустими доказателства и доказателствени средства. В случая преценката на заключението на вещото лице не доказва такова несъответствие. То се базира на данните от дневниците, водени на КПП на предприятието, които нямат подписи на съставителите и следователно нямат качеството на документ. Правилно също така съдът е посочил в мотивите на своето решение, че стойността на стоките във фактурите е без включен ДДС, доколкото е посочено, че ставката на данъка е нулева. Поради това е неприложима разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. От всички представени ЧМР /без тези, които не съдържат данни за превозвач и номер на превозните средства/ има едно с превозвач ЕТ "Кибо-48 - Кирил Бояджиев" - София с превозно средство СА 7310 МН и две с превозвач "МИГ-В" ЕООД - Ловеч. В едното е посочено същото превозно средство, а в другото - СА 3864 КН. Трите ЧМР са от м. април 2011 г. Всички останали ЧМР са с превозвач "Телка" ЕООД - София с автомобили СА 7310 МН, СА 7103 СК, КН 1406 ВА, СА 3864 КН. Според писмените обяснения на Кирил Григоров Бояджиев, дадени в хода на ревизията, за посочения период м. април 2011 г. - м. август 2012 г. ЕТ "Кибо-48" не е извършвал търговска дейност. Представил е свидетелство за регистрация на Форд Транзит 100 л. с рег. № СА 7310 МН, собственост на ЕТ "Кибо-48" с първа регистрация 1995 г. и декларация, че ЕТ не разполага с лиценз за транспортна дейност, поради малкия обем на двигателя на автомобила. От началото на 2010 г. амортизации за автомобила не се начисляват, тъй като е напълно амортизиран и е отписан от активите на предприятието. Вторият превозвач "МИГ-В" ЕООД също отрича да е извършвал транспортна дейност. По отношение на автомобил СА 3864 КН при извършена насрещна проверка на "Уникредит Ауто Лизинг" ЕООД е установено, че от 06.08.08 г. до 25.08.11 г. автомобилът е ползван по договор за лизинг от "ВИК-М" ООД, след което е иззет и върнат на лизингодателя поради прекратяване на лизинговия договор. Относно автомобил СА 7103 СК е установено, че считано от 18.07.2011 г. е собственост на Камелия Христова Бояджиева, видно от свидетелството за регистрация. Същият е ползван от "ВИК-М" ООД по силата на сключения договор за наем, който също е представен. Относно автомобил Форд Транзит 350 с рег. № КН 1406 ВА е установено, че до 29.11.11 г. е собственост на Милен Асенов Николов и Анна Славчева Николова, след което на посочената дата е продаден на Владислав Кирилов Бояджиев. Владислав Кирилов Бояджиев в качеството си на представляващ "ВИК-М" ООД отрича дружеството да е извършвало транспортни услуги в процесния период от време, както и не потвърждава автомобилите да са предоставяни на "МИГ-В" ЕООД или "Телка" ЕООД. Превозвачът "Телка" ЕООД не е открит и проверен, т. е. от негова страна няма потвърждаване на извършван международен транспорт по представените ЧМР. Не е допуснато съществено процесуално нарушение от страна на съда при кредитирането на обясненията на третите лица, дадени в хода на ревизионното производство. С решение № 2/2000 г. Конституционният съд на РБ е приел, че установяването на правно значими факти чрез писмени обяснения на трети лица в ревизионното производство не накърнява правото на защита на ревизираното лице, тъй като при административното и съдебното обжалване на РА то може да докаже чрез всички допустими доказателства и доказателствени средства, че обективно фактите са се случили по начин, различен от този, който третите лица твърдят. Както беше посочено по-горе, правилно административният съд е приел, че частните свидетелстващи документи могат са бъдат оспорвани само досежно тяхната автентичност, тъй като по съдържанието си възпроизвеждат волеизявленията на техните автори и не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила. Тетрадките от КПП на предприятието, които жалбоподателят представя в съдебното производство, нямат посочен автор и подпис на съставител. Поради това с тях и заключението на вещото лице, изготвено въз основа на тях, не може да се докаже, че стоката по процесните фактури е натоварена на посочените автомобили с цел да бъде транспортирана до Румъния. Независимо от това следва да се отбележи, че в тези тетрадки фирмите - превозвачи като получили стоките не фигурират. Като фирма - клиент е посочено "ВИК - М" - ООД, за което дружество действително се установява, че в определени периоди от време е ползвало три от товарните автомобили, и по отношение на което ревизиращият екип, видно от констатациите в РД не оспорва, че е имало търговски взаимоотношения с дружеството - жалбоподател, но това не доказва извършването на транспорт на стоки с ползваните от него автомобили от България до Румъния. От друга страна, при твърдения от страна на ревизираното лице за извършени над 50 транспортни услуги от "ТЕЛКА" ЕООД необяснима е липсата на договор и фактури за тези услуги, респ. доказателства за тяхното заплащане, с каквито пълномощникът на румънското дружество би следвало да разполага. Освен това върху фактурите има подпис на шофьора, на когото се твърди, че стоките са предадени - Божидар Миланов. Не е имало пречка жалбоподателят да поиска същият да бъде разпитан като свидетел за установяване на спорните обстоятелства относно това товарил ли е стоки от предприятието на жалбоподателя и докъде ги е транспортирал, но това не е направено. Въпреки оспорването на пълномощното на лицето Мариета Стоянова в качеството й на представляващ румънското дружество от страна на ответника по делото и липсата на потвърждаване на действията на пълномощника от страна на законния представител на дружеството, както и отказа на Мариета Стоянова да даде писмени обяснения във връзка с тази своя дейност, въпреки връченото й в хода на ревизията искане, жалбоподателят не е заявил искане за разпит на това лице като свидетел за установяване на спорните обстоятелства относно транспортирането и получаването на стоките от румънското дружество в Румъния, нито е направил доказателствено искане за проверка на счетоводствата на фирмите-превозвачи и "ВИК - М" - ООД, което през определени периоди от време е ползвало три от превозните средства. С оглед изложеното по-горе, правилно и законосъобразно Варненският административен съд е приел, че представените ЧМР не доказват че стоките са получени на територията на друга държава членка в изпълнение изискването на чл. 45 ППЗДДС. Освобождаването от ДДС на ВОД на стоки става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че в следствие на това стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на изпращача /т. 24 решение на СЕС от 9 октомври 2014 по дело С-492/13/. Неоснователен е доводът на касатора, че е доказано плащането на стоката именно от румънското дружество. По делото жалбоподателят представя приходни касови ордери, които не съдържат данни за лицето, внесло парите в касата на дружеството и не съдържат подпис на вносителя. Поради изложеното, обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение