Решение № 13076 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10797/2016 г.

Решение № 13076 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10797/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Й. М. Н. от с. Д. Цибър, обл. М., против решение № 422/19.07.2016 г., постановено по адм. д. № 272/2016 г. по описа на Административен съд - М., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу заповед № РД-01-145/19.01.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА"АА") за анулиране на резултатите на Найденов от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" и "М", съгласно протокол № 771/08.12.2014 г., на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В. към Главна дирекция "Автомобилна администрация". Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Й. М. Н. срещу заповед № РД-01-145/19.01.2016 г. на изпълнителния директор на ИА "АА", с която, на основание чл. 56, т. 5 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити, са анулирани резултатите му от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" и "М", съгласно протокол № 771/08.12.2014 г., на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В. към Главна дирекция "Автомобилна администрация". За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, в пределите на предоставената му власт, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Издаването на заповед за анулиране на резултата от проведения теоретичен изпит не е ограничено със срок, поради което при констатиране на някоя от предпоставките по чл. 56 от Наредбата, изпълнителният директор, действащ в условията на обвързана компетентност, следва да разпореди такъв резултат. Преглеждането на видеозаписа след няколко месеца от провеждане на изпита и издаването на свидетелство за управление на МПС преди оспорената заповед, не могат да се приемат като съществени нарушения, тъй като не водят до промяна на формираните от административния орган изводи за настъпилите факти, които са обосновали издаването на акта. Решението е правилно. Правно основание за издаване на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт е нормата на чл. 56, т. 5 от Наредба № 38/16.04.2004 г., съгласно която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за когото се установи, че е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал. 2, но предоставен за решаване от друг кандидат. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен с оглед разпоредбата на чл. 56, т. 5 от Наредба № 38/16.04.2004 г. и е отхвърлил оспорването. Предвид извършения оглед на вещественото доказателствено средство в открито съдебно заседание, обосновано Административния съд е приел, че от неоспорените писмени доказателства, имащи характер на официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващи се с материална доказателствена сила, и от вещественото доказателствено средство, съдържащо видеозапис, безспорно се установяват отразените в административния акт факти за това, че при провеждане на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС жалбоподателят и Г. Р. са разменили предоставените на всеки от тях тестове. Установено е, че жалбоподателят е решил тест, индивидуализиран и обозначен съгласно чл. 38, ал. 2 от Наредбата, предоставен за решаване на другия кандидат. По делото е установено, че на видеозаписа, изгледан от съда, е записан теоретичният изпит на касатора за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" и "М", проведен на 08.12.2014 г. в ОО"АА" В.. Резултатите от извършения оглед са надлежно отразени в съставения протокол от съдебно заседание, ползващ се с доказателствена сила за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия - чл. 152 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Правилно е отразено в мотивите на обжалваното решение, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила с оглед на срочността на преглеждане и запазване на записите и за издаване на административния акт, като изводите му са в съответствие с основните принципи на чл. 4, чл. 7 и чл. 9 АПК. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При извършената съдебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав не намери основания, водещи до друг правен извод. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски за защита от юрисконсулт, претенцията е доказана по основание. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, в полза на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. Воден от горното, Върховният административен съд