Решение № 6136 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15100/2011 г.

Решение № 6136 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15100/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Перник, против Решение № 12463/05.10.2011 г. по адм. д. № 5465/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на отменителния акт, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. От така сочените отменителни основания, касатора обосновава единствено основанието за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалноправната разпоредба на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите, обн. ДВ бр. 42/2003 г. Искането с касационната жалба е за отмяната на решението като постановено в противоречие на цитираната разпоредба, като вместо него петчленния състав на Върховния административен съд постанови решение по съществото на спора, с което отмени като незаконосъобразно Решение № Ж-14/14.03.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Ответника по касационната жалба ДКЕВР чрез процесуалният си представител и в писменото си становище от 18.01.2012 г. излага съображения за неоснователност на касационната жалба по доводите изложени в нея. Счита, че тричленния състав на Върховния административен съд с обжалваното решение правилно е изтълкувал и приложил материалноправната разпоредба на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, обн. ДВ бр. 42/2003 г. и по-конкретно, че с цитираната разпоредба се вменява в задължение на лицата експлоатиращи канализационната мрежа на населените места, каквото в случая се явява "В и К" ООД гр. Перник за териториите на Община Перник и Община Радомир, да предават ежемесечно на собственика на приватизираните пречиствателни станции, какъвто е "ПСОВ ЛЕКО КО" ООД Радомир суми, представляващи пълния размер на таксата за пречистване на отпадъчните води, определени с чл. 2 от ПМС № 110/28.05.2004 г. Счита за логично, че след като пречиствателното дружество извършва услугата в пълен размер, в същият размер му се дължи и таксата за пречистване. Според него, тричленния състав на Върховния административен съд с обжалваното с касационната жалба решение се е съобразил с изложените по-горе обстоятелства, изтълкувал е и приложил правилно материалния закон, поради което като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Прокурора при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него, при постановяването на оспореното решение, не са допуснати твърдяните с жалбата съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и са обсъдени от съда всички доказателствата по делото, доводите и възраженията на жалбоподателя в жалбата му срещу оспореното решение на ДКЕВР и са изяснени са релевантните за спора факти и обстоятелства. Обосновано според него в решението на ДКЕВР е посочено, че под събраните такси следва да се разбират дължимите суми за предоставената услуга в нейната цялост, което е в съответствие с вложения от законодателя смисъл в § 4, ал. 3, т. 3 от ПЗР на ЗИДЗВ а не единствено заплатените такси от потребителите на услугата, както претендира касатора. В тази връзка правилна и обоснована е преценката на съда за законосъобразност на оспореното решение на ДКЕВР, като издадено в съответствие с материално правните разпоредби. Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 5465/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Перник, срещу Решение № Ж-14/14.03.2011 г. на ДКЕВР, с което по повод постъпила от "ПСОВ ЛЕКО КО" ЕООД гр. Радомир жалба от 22.12.2010 г. на основание чл. 201, ал. 2, т. 1, б."а", във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от от Закона за енергетиката и чл. 101 от Наредбата за лицензиране на дейностите е наложила на жалбоподателя принудителна административна мярка, с която е дала на "В и К" ООД гр. Перник задължителни писмени указания да предостави на "ПСОВ ЛЕКО КО" ЕООД гр. Радомир информация по месеци за фактурираните количества пречистени отпадъчни води от гр. Радомир и да предприеме всички необходими действия за събиране на фактурираните количества пречистени отпадъчни води и изплати дължимите суми на "ПСОВ ЛЕКО КО" ЕООД гр. Радомир, съгласно чл. 2 от Тарифата за таксите за пречистване на отпадъчните води на градовете Ихтиман и Радомир, приета с ПМС I110/28.05.2004 г. Доводите в жалбата са били за незаконосъобразност на решението на административния орган по съображения, че при постановяването му същият не се е съобразил с обстоятелствата кога става предявяването на таксата за пречистване на отпадъчните води, кога се извършва фактическото заплащане на дължимата сума, както и дали изобщо има плакане, като по този начин му се вменява в задължение да плаща задължения на трети лица- потребители от гр. Радомир, които при това не са му платени от абонатите. Твърдял е още, че същият дължи заплащане на "ПСОВ ЛЕКО КО" ЕООД гр. Радомир единствено за количеството пречистени води, за които населението от Община Радомир е платило, като не дължи заплащане размера на дължимата по ПМС № 110/2004 г. такса за останалите отпадъчни води отведени в пречиствателната станция. С решението предмет на касационната жалба тричленния състав на Върховния административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Перник, срещу Решение № Ж-14/14.03.2011 г. на ДКЕВР. Не е споделил доводите на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на обжалваното решение на ДКЕВР поради противоречие на същото с разпоредбата на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите, обн. в ДВ бр. 43/2003 г. Не е възприел и довода му, че отношенията между експлоатиращото канализационната мрежа дружество "В и К" ООД Перник и собственика на пречиствателната станция "ПСОВ ЛЕКО КО" ЕООД Радомир в съответствие с горната разпоредба са регламентирани така, че под "събраните такси" следва да се разбират единствено заплатените такси от потребителите на услугата. Приел е още, че по силата на § 4, ал. 3, т. 2, "В и К" ООД гр. Перник е длъжно да включи таксата за пречистване на отпадъчните води в цената на предоставяната от него услуга на потребителите. По този начин дружеството действа спрямо крайните потребители на В и К услугата пречистване на отпадъчни води от свое име, но за сметка на дружеството, предоставящо услугата. Според него, в съответствие с възприетото в § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите, обн. в ДВ бр. 42/2003 г. законодателното разрешение, "ПСОВ ЛЕКО КО" ЕООД не разполага с правната възможност за пряк иск срещу ползвателите на процесната услуга, каквато процесуална възможност е предоставена на "В и К" ООД гр. Перник. При това положение е възприел като законосъобразен извода на ДКВЕР, че под "събраните суми" следва да се разбират дължимите суми за предоставената услуга в нейната цялост. Като краен резултат с решението предмет на касационната жалба тричленния състав на Върховния административен съд е приел, че наложената в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган принудителна мярка е в съответствие с целите в чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги ( ЗРВКУ) и пряко е насочена към осигуряване на надеждност, сигурност и качество на В и К услугите за потребителите в град Радомир. Петчленния състав на Върховния административен съд намира касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Перник, срещу решението на тричленния състав на Върховния административен съд по изложените в нея съображения за неправилност на същото поради постановяването му в противоречие с материалноправната разпоредба на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите, обн. в ДВ бр. 42/2003 г. за неоснователна. С § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите, обн. в ДВ, бр. 42 от 2003 г. е предвидено, че собствениците на приватизирани пречиствателни станции за отпадъчни води, до които има изградени съоръжения за довеждане и имат техническа и технологична възможност за пречистване и на битово-фекалните и промишлените отпадъчни води от населените места в общината, където се намират, в едномесечен срок от влизането в сила на този закон са длъжни да осигуряват срещу заплащане на такса пречистването на отпадъчните води. С алинея втора на цитираната разпоредба законодателя е предвидил, че Министерският съвет в срока по ал. 1 по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството определя с тарифа размерите на таксата за пречистването на отпадъчните води от населените места по ал. 1. В изпълнение на цитираната разпоредба с ПМС № 110/28.05.2004 г., обн. ДВ бр. 49/8. 06. 2004 г. Министерския съвет е приел Тарифа за таксите за пречистване на отпадъчните води от градовете Ихтиман и Радомир. С чл. 2, т. 1 и 2 от цитираната тарифа е регламентиран размерът на таксите, които се заплаща от населението и обществените потребители за пречистване на отпадъчни води от Радомир и таксата за отпадъчните води, която се заплаща от промишлените предприятия от същия град. Според разпоредбата на ал. 3 на § 4 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите от 2003 г., лицата експлоатиращи канализационната мрежа на населените места се задължават: 1 да отвеждат отпадъчните води в пречиствателните станции; 2. да включват таксата по ал. 2 като част от цената на предоставената от тях услуга, и 3.да предават ежемесечно събраните такси по т. 2 на собствениците на пречиствателните станции. С цитираната разпоредба законодателя ясно е формулирал задълженията на експлоатиращите канализационната мрежа на населените места оператори, като от тях се изисква комулативно да отвеждат отпадъчните води в пречиствателните станции, да включват таксата по ал. 2 като част от цената на предоставената от тях услуга и и събират същата, и да предават ежемесечно събраните от него такси на собствениците на пречиствателните станции. В т. 3 от цитираната разпоредба законодателя никъде не е предвидил, че на собствениците на пречиствателните станции ще се заплаща единствено количеството пречистените от него отпадъчни води, за които потребителите са заплатили дължимата такса. Така формулирана разпоредбата означава, че в конкретния случай "В и К" ООД гр. Перник е длъжно да фактурира и събира ежемесечно сумите за всички предоставяни на потребителите водоснабдителни и канализационни услуги, като събраната от него такса за пречистване на всички отведени до пречиствателната станция отпадъчни води от гр. Радомир в пълният й размер да предаде на "ПСОВ ЛЕКО КО" ЕООД Радомир. Правилно с обжалваното решение тричленния състав на Върховния административен съд е възприел като неотносими към правния спор доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на цената на услугата, за незаконосъобразното формиране цената на същата, за това, че голяма част от потребителите не заплащат таксата за пречистване на отпадъчните води, както и за значителните финансови загуби, които решението на административния орган ще причини на дружеството с наложената от него принудителна административна мярка да изплати на "ПСОВ ЛЕКО КО" ЕООД Радомир. дължимите от него суми за всички доведени и пречистени отпадъчни води от гр. Радомир. Въпрос на организация от страна на В и К дружеството е събирането на дължимите такси от населението и останалите потребители за пречистените от пречиствателната станция на отпадъчните води, за което законът не държи сметка. С оглед изложеното, петчленния състав на Върховния административен съд намира, че не са налице твърдяните от касационния жалбоподател отменителните основания на обжалваното решение на тричленния състав и същото като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд-петчленен състав