Решение № 16758 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11271/2011 г.

ВАСII отделение19.12.2011 г.докладчик т Славка Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ в СИЛА решение № 422/18.07.2011 г., постановено по адм. д. № 200/2011 г. на Административен съд - гр. Хасково. ОБЕЗСИЛВА посоченото по-горе решение по отношение на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и прекратява производството по делото в тази част. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 16758 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11271/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Тодор Христов Чотров от гр. Ивайловград, срещу решение № 422/18.07.2011 г., постановено по адм. д. № 200/2011 г. на Административен съд - гр. Хасково, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени обжалваната от него Заповед № ДК-02-ЮЦР-151/20.12.2010 г. на н-к РДНСК, Южен централен район. Ответникът, н-к РДНСК, Южен централен район, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Хасково, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Тодор Христов Чотров срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-151/20.12.2010 г. издадена от н-к РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "вилна сграда", намираща се в чашката на яз. "Ивайловград", местност " Стария мост", поземлен имот 000833, землище на с. Камилски дол, община гр. Ивайловград, отдел 381 - ДГФ. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, че същият не е търпим, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. С оглед събрания доказателствен материал, обсъден поотделно и съвкупно и във връзка със заключението на вещото лице, съдът е извел кореспондиращи му правни изводи, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ПР на ЗУТ, пета категория. По делото не са представяни доказателства, че строежът е бил разрешен съгласно изискванията на закона - не са одобрявани проекти и не е издавано разрешение за строеж. Същият е изпълнен в имот, представляващ държавен горски фонд, на който не е променяно предназначението му и не е одобряван ПУП или застроително решение по чл. 98 ППЗТСУ (отм.), не е отстъпвано право на строеж от собственика на земята. Характерът на сграда е извън тези по чл. 81, ал. 1 от Закона за горите (отм.), действувал към момента на издаване на заповедта. Строежът е различен и от разрешеното по Разрешение № 105/30.11.2005 г. за поставяне на пчелни семейства и поставяне на паянтова постройка, каквато не представлява процесния строеж, ползуван за вилни нужди. С оглед на това правилно е прието от съда, че разрешението е ирелевантно за спора. Без значение е и обстоятелството дали се намира в чашката на язовир "Ивайловград" или не, който факт няма отношение към незаконността на строежа в конкретния случай. Правилно е прието също така, че строежът не е търпим, тъй като не е одобряван ПУП или застроително решение, за да се преценява дали е допустим по съответните правила и нормативи. Касае се за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, както правилно е приел съдът, който подлежи на премахване. Не е налице съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила при връчването на констативния акт по реда на § 4 ДР на ЗУТ, както правилно е приел административният съд. Жалбоподателят формално се позовава на такова нарушение, не сочи какви доказателства би представил или поискал да се съберат от административния орган, при упражняване на правото си да възрази по акта преди издаването на заповедта, което би довело до неиздаването й. Освен това той е оспорил издадената заповед, навел е всички възражения и оплаквания за незаконосъобразност на същата, съдът е събрал исканите от него доказателства в съдебното производство, които е обсъдил поотделно и съвкупно с останалия доказателствен материал и е извел правни изводи, кореспондиращи с правно релевантните за спора факти и обстоятелства. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите към решението, които изцяло се споделят от настоящия състав, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. Незаконосъобразно като страна по делото е конституирано Министерство на регионалното развитие и благоустройството. В производството по премахване на незаконен строеж страни са органът, издал заповедта и адресатът на същата. По отношение на собственика на терена, когато той е различен от извършителя на строежа заповедта за премахване не създава права и задължения и не засяга законни права и интереси. Решението по отношение на Министерство на регионалното развитие и благоустройството следва да бъде обезсилено и производството в тази част прекратено. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК

Цитирани разпоредби

1