Решение № 7078 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 716/2014 г.

Решение № 7078 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 716/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби подадени от областен управител на област Ловеч и от Данчо Костов Заверджиев срещу решение № 117 от 14.11.2013 г. постановено по адм. дело № 189 по описа за 2013 г. на Административен съд (АС) - Ловеч. Касационният жалбоподател - Областен управител на област Ловеч и ответник по касационната жалба на Данчо Костов Заверджиев, сочи, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага, че неправилно административният съд е приел, че областният управител е некомпетентен да се произнесе по заявлението. Предоставянето на обяснения от страна на кмета на община Ловеч в случая е част от производство по реда на Глава осма от АПК и служи за формиране на окончателното решение по чл. 122 от АПК. Заверджиев, като подател на сигнала е страна и участник в същото и има право да се запознае с документите по преписката, но редът за това изключва приложението на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), по арг. от чл. 8 от същия закон. Исканата от Заверджиев информация попада сред изключенията посочени в чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, поради което е налице законово основание за изрично произнасяне с нарочен административен акт. Като задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и при преценка на всички обстоятелства, на основание чл. 28, ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ областният управител е постановил валиден административен акт. Отправил е искане към съда обжалваното решение да бъде отменено. Оспорва касационната жалба на Данчо Костов Заверджиев, като счита, че същата е неоснователна. Касационният жалбоподател - Данчо Костов Заверджиев и ответник по касационната жалба на областен управител на област Ловеч, излага, че решението е необосновано и постановено нарушение на материалния закон. Сочи, че поисканото от него становище на председателя на общинския съвет на община Ловеч е адресирано до областния управител на област Ловеч и е изготвено именно по искане на последния. Същото няма как да не е изпратено до областния управител на област Ловеч, което не се оспорва от него. Следователно поисканата от него обществена информация се намира в областния управител. Поради това е налице компетентност на административния орган да се произнесе по искането му. Поисканият от него документ не представлява документ необходим за подготовка на бъдещ акт, поради което ограничението на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ е неприложимо. Исканата информация представлява становище на компетентен държавен орган относно изработването и мотивирането на вече приет документ. Налице е надделяващ обществен интерес, тъй като ще даде яснота относно мотивите и начините на действие при определяне на местните данъци и такси на всички данъкоплатци в община Ловеч. Отправил е искане към съда да отмени обжалваното решение и като признае правото му на достъп до поисканата обществена информация да задължи ответника да я предостави в поисканата форма. Счита, че касационната жалба на областния управител на област Ловеч следва да се остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваните съдебни актове, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По касационната жалба на областния управител на област Ловеч: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява основателна. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е обявил нищожността на решение № 7 от 05.08.2013 г. областния управител на област Ловеч и е изпратил делото като преписка на председателя на общински съвет - Ловеч за произнасяне по заявление с вх. № АП-13-7 от 30.07.2013 г. за достъп до обществена информация подадено от Данчо Костов Заверджиев до областния управител на област Ловеч. За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че производството пред административния орган е започнало със заявление за достъп до обществена информация с вх. № АП-13-7 от 30.07.2013 г., подадено от Данчо Костов Заверджиев до областния управител на област Ловеч. С него жалбоподателят е поискал да получи копие на хартиен носител на становището на председателя на общински съвет Ловеч до областен управител на област Ловеч във връзка с изпълнение на писмо с изх. № АП-14-56/1 от 27.06.2013 г. на областния управител, за да си състави мнение за законосъобразното прилагане на чл. 114 от АПК от областния управител. С писмото областният управител е изпратил до председателя на общински съвет Ловеч и до кмета на община Ловеч (с копие за жалбоподателя) копие от сигнал с вх. № АП-14-56 от 21.06.2013 г. на основание чл. 114 от АПК за становище в 14 дневен срок. Сигнала е подаден от Данчо Костов Заверджиев до областния управител и се отнася до противоречието на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Ловеч с чл. 7, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. За да постанови отказ за достъп до информация с решение № 7 от 05.08.2013 г. областният управител е приел, че поисканата информация е официална и служебна по смисъла на чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ, но попада в изключенията, посочени в чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Изложил е, че мненията, препоръките, становищата и консултациите нямат правно действие и са само предпоставка за изготвяне на крайния акт. Като правни основания за отказа са посочени чл. 28, ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че решението е издадено от некомпетентен орган. За да достигне до този извод, съдът е приел, за безспорно, че становището поискано от жалбоподателя е създадено и се съхранява от председателя на общински съвет Ловеч. Изложил е, че по делото няма доказателства и данни, нито твърдения от страните, че становището се съхранява от областния управител. Поради това е счел, че областният управител не е компетентният административен орган, който следва да се произнесе по заявлението, независимо от обстоятелството, че е задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ. Счел е, че компетентният административен орган, който следва да се произнесе по подаденото заявление е председателят на общински съвет Ловеч, поради което областният управител е следвало да му изпрати заявлението на жалбоподателя по реда на чл. 32 от ЗДОИ. Обявил е нищожност на оспорения административен акт и е изпратил делото като преписка на председателя на общински съвет Ловеч, който да се произнесе по заявлението на Данчо Костов Заверджиев, след като прецени какъв е характера на търсената от жалбоподателя информация и дали са налице законовите изисквания за нейното предоставяне. При констатираната нищожност на административния акт съдът не е обсъдил останалите основания по чл. 146 от АПК. Решението е неправилно. Съгласно чл. 3 от ЗДОИ областният управител на област Ловеч е задължен субект и в качеството си на такъв има правомощията, регламентирани със ЗДОИ. Той или изрично определено от него лице дължи произнасяне по всяко направено искане за предоставяне на достъп до обществена информация (чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ). ЗДОИ не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. В случая до областния управител на област Ловеч е отправено заявление за достъп до информация, съставляваща копие от становище на председателя на общински съвет Ловеч. Безспорно, исканата от заявителя информация не е създадена от областния управител на област Ловеч. Ако обаче исканата информация не е съхранявана от него, той е разполагал с възможността да уведоми заявителя по реда на чл. 32 или чл. 33 от ЗДОИ, че не разполага с информацията, съответно - да препрати заявлението, като уведоми за това заявителя или да го уведоми, че не разполага с данни за нейното местонахождение. В случая органът не е процедирал съобразно посочените тези разпоредби възможности. Напротив - произнесъл се е по същество по така направеното искане и е отказал да предостави исканата информация, като е изложил конкретни мотиви за това. В решението липсват твърдения, че информацията не се съхранява от областния управител. Предвид така постановеният изричен отказ следва да се приеме, че административният орган е имал на разположение поисканата информация, макар нейният материален носител да е бил създаден от друг орган и той е бил компетентен да се произнесе по същество по отправеното до него заявление. Като е приел, че органът не е разполагал с исканата от заявителя информация и следва да бъде обявена нищожността на постановеното от него решение съдът е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. С обжалваното в настоящето производство решение съдът не се е произнесъл по всички, визирани в чл. 146 от АПК основания за законосъобразност акта и не е изложил мотиви в тази насока. В решението не са изложени мотиви досежно характера на поисканата от Заверджиев информация и реда по който същата може да бъде получена. Липсата на мотиви в тази насока препятства настоящата инстанция да извърши касационен контрол за правилност на постановеното решение. Съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК, тъй като се препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение. Преодоляването на последиците от процесуалните пропуски на първоинстанционния съд се осъществява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе мотивирано по оспорването в съответствие с изискването на 172а, ал. 2 от АПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши преценка на характера на исканата от Заверджиев информация. Ако приеме, че тя представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, следва да изложи съображения дали достъпът до нея следва да се осъществи по реда на ЗДОИ или в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на исканата информация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ. Ако прецени, че исканата информация или част от нея следва да бъде предоставена по реда на ЗДОИ, административният съд следва да се произнесе относно това попада ли информацията в хипотезата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ или други текстове от ЗДОИ, въвеждащи ограничение за достъп. По касационната жалба на Данчо Костов Заверджиев: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на решението. Видно от по-горе изложеното, обжалваното от Заверджиев решение се отменя по жалба на областния управител на област Ловеч. Наред с това разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК предоставя право на касационно обжалване на страните по делото, за които то е неблагоприятно. С обжалваното пред ВАС решение атакуваният административен акт е обявен за нищожен, тоест прието е, че същият не е породил целените с него правни последици. Така постановеният съдебен акт е в полза на жалбоподателя, за него решението е благоприятно, поради което същият няма интерес от неговата отмяна. Тъй като правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на жалба, отсъствието му прави жалбата недопустима. Поради това, на основание и чл. 159, т. 4 от АПК, приложим субсидиарно на основание чл. 228 от АПК, касационната жалба на Данчо Костов Заверджиев следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - да бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 вр. с чл. 228 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение