Решение № 5897 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 326/2010 г.

Решение № 5897 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 326/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1590 от 30.11.2009 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1309 по описа за 2009 г., с което по жалба на "Галео България" ЕООД гр. Пловдив ул. "Тракия" № 68, вх. Б, ет. 2, представлявано от управителя Ивайло Ангелов Ганчев, е отменен ревизионен акт /РА/ № 160802004/14.04.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 408/19.06.2009 г. на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди м. 04, 05 и 06. 2008 г. е начислен ДДС общо в размер на 4 470,52 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилен извод за липса на облагаеми безвъзмездни доставки на СМР в посочените периоди, извършени от ревизираното лице. Съдът не съобразил, че като получател на процесните СМР по доставките на "Подем" ЕООД Пловдив, ревизираното лице ползвало веднага данъчен кредит, а с отлагането на начисляването на ДДС от негова страна до момента на завършване на сградата в груб стоеж, бюджетът е ощетен. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Галео България" ЕООД, чрез адв. Василева, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че ревизираното лице е получател по данъчни фактури с издател "Подем" ЕООД Пловдив за извършени СМР по изграждането на обект "четириетажна с мансарда масивна жилищна сграда, предвидена за изграждане в УПИ II-1824 от кв. 554 по плана на Пета градска част на гр. Пловдив, със застроена площ от 347,50 кв. м". Установено е, също така, че с договор от 11.12.2007 г. между "Ведадо пропърти" ЕООД гр. Пловдив, "Галео България" ЕООД гр. Пловдив и "Хенге България" ЕООД, дружествата са се споразумели да изградят всички заедно сградата, от РЗП на която 40 % е обезщетение за собствениците на парцела, а от останалите 60 % - 50 % са за "Ведадо пропърти" ЕООД гр. Пловдив и по 25 % за останалите две дружества. Трите дружества, в качеството си на възложители и "Подем" ЕООД Пловдив, като изпълнител, сключили договор от 17.04.2008 г., по силата на който изпълнителят се задължава да изгради процесната сграда до фаза груб стоеж. В изпълнение на този договор ревизираното лице превело авансово на изпълнителя сумите 43 707,56 лв. и 8 741,56 лв., за което изпълнителят му издал данъчни фактури от 29.04 и 13.05.2008 г. С останалите процесни фактури ревизираното лице получило СМР на етап от изграждането на сградата преди груб стоеж. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя генералното оплакване в касационната жалба за не съобразяване на наличие на данъчно събитие към момента на издаването на фактурите от "Подем" ЕООД на ревизираното лице между ревизираното лице и останалите инвеститори на сградата /или един от тях/. Това е така, защото доставките между изпълнителя и единия от възложителите по договора от 17.04.2008 г. и тези между ревизираното лице и останалите инвеститори произтичат от различни юридически факти. Първите се основават на договора от 17.04.2008 г., а вторите на този от 11.12.2007 г. При получаването на доставките само от единия от инвеститорите, последният има право на данъчен кредит, доколкото само той е платил предмета на фактурите, част от които документиращи авансови плащания. Това право е съответно на начисления ДДС от доставчика по фактурите /което не е спорно/ - така че ощетяване на бюджета няма. Обстоятелството, че само единият от инвеститорите е платил доставки, за плащането на които са се задължили и останалите две дружества е въпрос на вътрешните им отношения по договора от 11.12.2007 г. Там, както изрично е отбелязал първоинстанционният съд, няма уговорено поетапно изпълнение на задълженията за изграждане на процесната сграда, поради което няма основание да се приеме, че на датите на издаване на фактурите на "Подем" ЕООД ревизираното лице е извършило безвъзмездни доставки по чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС към останалите инвеститори. Към момента на завършване на услугата по построяването на сградата в груб строеж, съгласно уговорката в договора от 11.12.2007 г., ще е налице данъчно събитие по прехвърлянето на съответните идеални части от извършените СМР от ревизираното лице на останалите инвеститори. Решението следва да се остави в сила. При този изход на процеса касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 800 лв. адв. хонорар. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,