Решение № 15319 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14324/2014 г.

Решение № 15319 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14324/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 237 и слeдващите от АПК. Образувано е по искане от Николай Ганчев Чипев от гр. София, ул. Елин връх, бл. № 48, вх. В, ап. 29 за отмяна на влязлото в сила определение № 1597 от 2.04.2014 г., постановено по адм. д. № 1533/2014 г. на Административен съд - София град, оставено в сила с определение № 7700 от 5.06.2014 г. по адм. д. № 6005/2014 г. на Върховен административен съд, осмо отделение. В съдебно заседание поддържа искането, представя доказателства. Ответникът - Министерство на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Иванов оспорва искането за отмяна. Вторият ответник - Прокуратурата на Република България, чрез юрисконсулт Маринова оспорва искането за отмяна. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на първа колегия приема, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК срещу акт, с който се прегражда развитието на делото - чл. 237, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С определението, чиято отмяна се иска, АССГ е върнал на Николай Чипев искова молба, с която е предявил първоначално съединени искове срещу двамата ответници за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 13 000 лева и е прекратил производството по делото, като е приел, че е налице основанието по чл. 129, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК - ищецът не е изпълнил указанията на съда, дадени с разпореждане от 13.02.2014 г. При инстанционен контрол това определение е оставено в сила от Върховния административен съд с определение № 7700 от 5.06.2014 г. по адм. д. № 6005/2014 г., като правилно и законосъобразно. В искането за отмяна Чипев е изложил фактите и обстоятелствата, от които твърди, че за него са настъпили вреди и описва хронологията на водените от него производства във връзка с претърпяно пътнотранспортно произшествие на автомагистрала Тракия през 1997 г. Представил е писмени доказателства - резултат от образно изследване, искова молба до СГС от 2006 г., заключение от съдебно-счетоводна експертиза по гр. д. № 580/2003 г. по описа на СГС, застрахователна полица от ДЗИ за автомобил на НСО, служебна бележка от Агенция по заетостта, писмо от Окръжен съд гр. Благоевград. В съдебно заседание представя молба, с която заявява, че поддържа жалбата си за обезщетение. Прави уточнение, като сочи, че представените доказателства са по основанията, посочени в чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 5 от АПК. По чл. 239, т. 1 от АПК представя описаните писмени доказателства, които са приложени към молбата до АССГ от 17.03.2014 г. във връзка с разпореждането на съда. По точка 2 представя описаното писмо от Окръжен съд гр. Благоевград, като твърди, че вероятно има връзка с изложеното в частната му жалба. По основанията в точка 5 заявява, че се намира в пълно неведение и че ако е имало производство между двамата водачи на МПС, то той не е бил уведомен, както и че е лишен от право на застраховка. При така установените обстоятелства от правна страна съдът установи: В искането за отмяна не е конкретизирано кое от изчерпателно изброените основания по чл. 239 от АПК е налице. Направените уточнения с допълнителната писмена молба от съдебно заседание са по отношение на основанията по точки 1, 2 и 5 на чл. 239 от АПК. Съдът намира, че в случая, изложените в молбата за отмяна доводи, не могат да се отнесат към нито едно от изброените основания за отмяна в чл. 239, т. 1 до т. 6 от АПК. Производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение или определение е извънинстанционно и само при установяване наличието на някое от изброените в чл. 239 от АПК основания, искането за отмяна е основателно. Съгласно т. 1 на чл. 239 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно тези нови обстоятелства или доказателства са новооткрити, съществували са към релевантния момент, но страната не е могла да се ползва от тях, тъй като не са й били известни. Видно е от представените писмени документи е, че те са били известни на страната, освен това те са представени веднъж пред съда във връзка със съдебното разпореждане за отстраняване нередовностите на исковата молба. По отношение на твърдението за наличие на основанието по чл. 239, т. 2 от АПК, съгласно което актът подлежи на отмяна, ако по надлежен съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото, съдът намира, че това обстоятелство не е налице. За да е налице която и да е от изброените в този текст хипотези е необходимо това да е установено по надлежен съдебен ред. Неистинността се установява с влязъл в сила съдебен акт - решение или присъда, с които те да са установени, каквито в случая не са налице и не са представени. Не се установява и наличието на основание за отмяна по т. 5 на чл. 239 от АПК. В този случай е следвало страната да е била лишена от възможността да участва в делото вследствие на нарушаване на съответните правила или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина, която не е могла да отстрани. Изискването в този случай е да е допуснато нарушаване на съответните процесуални правила, които са лишили страната от възможността да участва в разглеждането на делото и да реализира процесуалните си права в пълен обем. Молителят не е лишен от тази възможност, вследствие на нарушаване на съответните правила. Исковата му молба не е отговаряла на законовите изисквания и съдът му е дал указания за отстраняване на тези нередовности. Това разпореждане е надлежно получено от Чипев и във връзка с него той е депозирал молба в АССГ. Не се установява нарушаване на процесуални права, които да са лишили страната от участие в процеса, за продължаването на който императивно изискване е да е образуван по отношение на допустима искова молба, която да е в съответствие със законовите изисквания. Производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт е извънредно, не е такова по осъществяване на инстанционен контрол и не е фаза от редовното, административно производство пред съда, поради което е недопустимо да бъдат обсъждани наведените доводи за основателност на исковата претенция. Видно е от събраните по делото доказателства, че Чипев не е реализирал претенциите си за обезщетение от настъпили за него имуществени и неимуществени вреди. Не е провеждано производство по изясняване на обстоятелствата по исковата му претенция, тъй като исковата молба не е отговаряла на законовите изисквания, поради което за твърдените от Чипев обстоятелства между него и ответниците по спора, няма обвързващата сила на пресъдено нещо. Поради това няма пречка, Чипев да реализира исковата си претенция в друго, ново исково производство пред компетентния съд и с надлежна, отговаряща на законовите изисквания искова молба. След като установи, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 1, 2 и т. 5 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав приема, че искането за отмяна е неоснователно и като такова следва да го отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия