Решение № 14715 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6194/2018 г.

Решение № 14715 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6194/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Г., подадена чрез адвокат И. Р., против решение № 72 от 26.03.2018 г., постановено по адм. дело № 100/2017 г. по описа на Административния съд – С. З., в частта му, с която е отхвърлена исковата му претенция над уважените 350 лева до пълния размер на претендираното обезщетение от 10 280 лева, представляващи неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия за периода на престоя му в Ареста гр. С. - 13.11.2014 г. – 10.05.2015 г. и в Ареста гр. Х. - 11.05.2015 г. – 30.06.2015 г. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради и което е поискано да бъде отменено в обжалваната част, а исковата претенция – уважена. Ответната страна – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с писмено становище оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Посочва, че правилно съдът е определил размера на присъденото обезщетение. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 284 ЗИНЗС, съдът е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на И. Г. обезщетение в размер на 350 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия за периода на престоя му в Ареста гр. С. - 13.11.2014 г. – 10.05.2015 г. и в Ареста гр. Х. - 11.05.2015 г. – 30.06.2015 г. – неосигуряване на минимална обитаема площ, като пребиваването на Георгиев за по-голямата част от исковите периоди с други задържани лица е в помещения със значително по-малко от 4 кв. м свободна жилищна площ; без възможност за естествено проветряване на помещението; без възможност за двигателна активност и престой на открито; липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и произтичащата от това необходимост извън рамките на определените два пъти на ден посещения на санитарно помещение, в останалите случаи ищецът да ползва предоставена кофа за облекчаване на физиологичните си нужди и удовлетворяване на естествените си потребности в спалното помещение, в което се и храни и в присъствието на останалите задържани лица. Относно твърденията на Георгиев за неосигуряване на условия за поддържане на хигиената в спалните и в санитарните помещения и на адекватно медицинско обслужване, съдът е отхвърлил исковата претенция до пълния претендиран размер от 10 280 лева, като също така се е позовал и на чл. 52 ЗЗД, съобразявайки времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство – около 7 месеца, както и предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, които са без конкретно увреждане на здравето. От фактическа страна по делото е установено, че И. Г. е постъпил в Ареста гр. С. на 02.12.2014 г., като на 07.05.2015 г. е приведен в Ареста гр. Х., а на 16.07.2015 г. е приведен от Ареста гр. Х. в Затвора гр. С. Загора. От страна на ответника са представени справки относно големината на помещенията, обитавани от Георгиев, както и броя на лицата, настанени там в исковите периоди. Посочено е още, че арестантското помещение в Ареста гр. С. е от 6, 50 кв. м.; с решетъчен отвор на вратата на килията, отстоящ на 1. 5 м от прозорците на коридора на ареста за осигуряване на свеж въздух; две луминесцентни тела за осветление; въздухоотвод от вентилационната система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха, а отоплението се осигурявало посредством 2 калорифера, разположени в коридора на ареста. Помещенията в Ареста гр. Х., обитавани от ищеца, са с площ от 8. 06 кв. м и площ 12. 18 кв. м., с неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина; две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление; отваряем отвор на вратите на килиите към коридора за осигуряването на свеж въздух; отоплението се извършвало посредством радиатор на централно отопление, като във всяка килия имало въздухоотвод от вентилационната система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. И в двата ареста помещенията за провеждане на престой на открито били от закрит тип, а медицинското обслужване се осигурявало от медицински фелдшер, който осъществявал ежедневно контрол по здравословното състояние на задържаните лица и в двата ареста. Като доказателства по делото са приети медицинска справка на И. Г., фактури за закупени хигиенни, перилни и миещи препарати и материали и за извършени дейности по дезинсекция и дератизация на арестните помещения и др. За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитан и един свидетел, който е пребивавал заедно с ищеца в Ареста гр. Х., но в различни килии. Свидетелят посочил, че в килията на ищеца било мръсно, нямало осветление, както и отваряем прозорец, от който да влиза чист въздух, нямало санитарен възел и извън графика за посещения на санитарните помещения задържаните лица облекчавали физиологичните си нужди в туби, като когато са искали да отидат до тоалетна извън графика, надзирателите им казвали да изчакат, но минавало час, два, докато им отворят. Въз основа на така установеното административният съд приел, че исковата претенция е допустима, но частично основателна. От представените справки от страна на ответника, както и въз основа на останалите писмени и гласни доказателства, съдът приел, че по делото е доказано нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗИНЗС. За доказано е прието, че по време на престоя на И. Г. в Ареста гр. С. - 13.11.2014 г. – 10.05.2015 г. и в Ареста гр. Х. - 11.05.2015 г. – 30.06.2015 г., не му е била осигурена минимална обитаема площ, като пребиваването на ищеца за по-голямата част от исковите периоди с други задържани лица е в помещения със значително по-малко от 4 кв. м свободна жилищна площ; без възможност за естествено проветряване на помещението; без възможност за двигателна активност и престой на открито поради обстоятелството, че реално този престой на открито се е провеждал в закрити помещения; липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и произтичащата от това необходимост извън рамките на определените два пъти на ден посещения на санитарно помещение, в останалите случаи Георгиев да ползва предоставена кофа за облекчаване на физиологичните си нужди и удовлетворяване на естествените си потребности в спалното помещение, в което се и храни и в присъствието на останалите задържани лица. Въз основа на представените фактури за закупуване на препарати за почистване и заплатени услуги за дезинфекция, както и от представените медицински справки съдът приел, че исковата претенция е недоказана в тези й части. По делото не е доказано ищецът да е имал нужда от медицинска помощ и съответно такава да му е била отказвана или да не е извършвана адекватно. Касационната инстанция споделя изводите на съда, относно частичната основателност на претенцията, поради и което обжалваното решение е правилно. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. Изводът за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следва да се посочи, че на основание § 49 от ПЗР на ЗИД на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, подадените до влизането в сила на този закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия, се разглеждат по реда на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС (нов-ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Установяването на посочените от законодателя в чл. 3, ал. 2 ЗИНСЗС обстоятелства, води до ангажиране на отговорността на държавата. Ответникът е този, който следва да докаже, че посочените в исковата молба твърдения не се установяват по делото. В случая изнесените от ищеца факти са частично доказани. Предявеният от И. Г. иск е за обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, чувство на тревожност, потиснатост, мъка и тъга, претърпени по време на престоя му в Ареста гр. С. - 13.11.2014 г. – 10.05.2015 г. и в Ареста гр. Х. - 11.05.2015 г. – 30.06.2015 г., изразяващи се в неосигуряване на минимална обитаема площ, като пребиваването на Георгиев за по-голямата част от исковите периоди с други задържани лица е в помещения със значително по-малко от 4 кв. м свободна жилищна площ; без възможност за естествено проветряване на помещението; без възможност за двигателна активност и престой на открито и при липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Административният съд подробно е описал в решението си горепосочените обстоятелства кои точно норми на закона нарушават, като съжденията му се споделят от настоящия състав, поради и което не следва да се приповтарят в настоящото решение. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКПЧОС, администрацията на арестите е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места. ЕКПЧОС е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенцията представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. При неизпълнение на това задължение за държавата възниква отговорността да изплати обезщетение съобразно доказаните вреди. Неоснователни са оплакванията на И. Г., че съдът не е взел предвид всички факти и обстоятелства при разглеждането на спора. Настоящият състав споделя не само изводите относно нарушението на правата на ищеца, но и това, че той не е успял да докаже твърденията си за неосигуряване на хигиенни и дезинфекционни материали за почистване на спалните и санитарните помещения в Арест С. и в Арест Х., както и твърденията му за неадекватна медицинска помощ, още повече, че той не е и имал нужда от такава. Въз основа на изложеното, настоящата инстанция счита, че правилно административният съд, с оглед събраните по делото доказателства, е определил размера на обезщетението за вреди. Така определеният размер съответства както на периода на търпенето на вредите, така и на интензитета на същите. Същото съответства на критериите за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Въз основа на гореизложеното, съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото, в полза на ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение, каквото не е предвидено да се присъжда в приложимата разпоредба на чл. 10 от специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,