Решение № 4393 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10353/2016 г.

Решение № 4393 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10353/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване" в Министерство на финансите, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 4562 от 29.06.2016 г., постановено по административно дело № 4499/2016 г. от Административен съд С.-град, с което е отменено негово решение № 11/08.04.2016 г. за отказ да предостави исканата от Т. Н. П. обществена информация. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на акта бъде отхвърлено. Ответникът по касационната жалба - Т. Н. П. чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено след надлежно сезиране с жалба против индивидуален административен акт в рамките на предоставената компетентност на съда. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Страните не спорят, че поисканата информация е служебна обществена информация, доколкото заявителката е поискала достъп до обществена информация представляваща финансови обосновки, към 5 проекта за нормативни актове, одобрени от МФ. Съгласно чл. 30б от Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация (УПМСНА) оценка за въздействието на проекта за нормативен акт по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 4, б "а" и т. 8 УПМСНА се явява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, която се събира, създава и съхранява във връзка с официална информация, както и по повод дейността на органите на тяхната администрация. Няма спор и относно обстоятелството, че тази информация е свързана с оперативната подготовка на актовете на държавните органи и няма самостоятелно значение. При това правилно в обжалваното решение е прието, че съгласно чл. 13, ал. 1 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен, и доколкото административният орган сочи основанията на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, предвиждащи ограничения на достъпа до тази информация е следвало да прецени дали по отношение на поисканата информация не е налице основанието по чл. 13, ал. 4 вр. § 1, т. 6 ДР на ЗДОИ - надделяващ обществен интерес, в които случаи достъпът до нея не може да се ограничава, което не е направено. Настоящият състав намира, че за административния орган е налице задължение да обсъди липсата и наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗДОИ независимо дали заявителят се е позовал на цитирания текст, предвид липсата, доколкото разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗДОИ не поставя условие тази преценка да бъде извършена само при позоваване на наличието на такъв интерес от страна на заявителя и пред вид задължението на органа да постанови акта си при спазване на задължението си по чл. 35 АПК - след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и принципите за законност (чл. 4 АПК), истинност (чл. 7 АПК) и служебното начало в административния процес ( чл. 9 АПК). Правилен е и извод в обжалваното решение, че достъпът до обществена информация не може да бъде ограничаван предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗДОИ. Неоснователно е позоваването на чл. 28, ал. 2 ЗНА в касационната жалба, тъй като публикуването на мотивите към проекта за нормативен акт не изключва правата по чл. 4, чл. 13, ал. 1 и 4 ЗДОИ за запознаване със служебната обществена информация от вида на процесната, която дава възможност гражданите да си съставят мнение за дейността на задължените по чл. 3 ЗДОИ субекти, какъвто безспорно е ответника, при осъществяване на правомощията им. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение