Решение № 212 от 12.12.2024 г. на ВКС по т.д. № 20238002901391/2023 г.

Производството е по чл. 48 ЗМТА, образувано по молба на ответника в арбитражното производство Т. Г. за обявяване на нищожността, евентуално за отмяната на арбитражно решение на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, респ. чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА.

Ответникът по молбата „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва същата като неоснователна.

Въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие следното.

Не е налице спор между страните, че арбитражното решение, с което ответникът е осъден да заплати на ответника неустойка в размер на 20 000 лв., заедно със законната лихва, е постановено по спор, произтичащ от сключения между страните договор от 01.10.2010 г. С този договор молителят се е задължил по указания на ответника да извършва посредническа дейност, насочена към сключване на договори за заем с трети лица и събиране на вземания, по-конкретно привличане и създаване на интерес у клиента, попълване на съответната документация (договор за заем, карта за оценка на клиента), комплектуване на необходимата документация, предварителна оценка на надеждността на клиента и проверка на представената информация, консултиране на клиента за евентуалния размер на заема според доходите му и др. срещу задължение на ответника да му заплаща възнаграждение.

С т. 2 от договора страните са уговорили, че неделима част от договора са Общи условия, за които в същата точка ответникът е декларирал, че е получил същите в писмена форма и се е запознал с тях.

В т. 16 от Общите условия е било предвидено, че всички спорове, произтичащи от или във връзка с договора, ще бъдат отнесени за разрешаване еднолично от един от посочените по-нататък арбитри, определени по взаимно съгласие на страните, като производството започва пред арбитъра, на когото която и да е страна по договора връчи арбитражното дело.

От постъпилата в хода на производството молба на арбитъра се установява, че арбитражното дело е унищожено.

Въз основа на горните факти съдът намери молбата за неоснователна.

1. По чл. 47, ал. 2 ЗМТА.

Нищожност на арбитражното решение се обосновава с доводите, че при сключване на договора молителят е имал качеството на потребител по смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК вр. § 13, т. 1 ЗЗП, доколкото договорът не е сключен в рамките на професионална или търговска дейност на молителя и има качеството на даване на лична гаранция (поръчителство), което е задължително условие да се сключат договори за заем от трети лица и в този смисъл молителят бил задължен от ответника да даде лична гаранция, когато определени познати му лица желаят да сключат договори за заем.

Съгласно § 13, т. 1 ЗЗП потребител е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, непредназначени за търговска или професионална дейност, или изобщо физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън търговската или професионалната си дейност. С процесния договор обаче молителят се е задължил да извършва действия, включващи се в осъществяваната от ответника търговска дейност, т. е. да изпълнява работа в полза на ответника, срещу съответно възнаграждение. Тези съществени елементи показват, че основната характеристика на договора, без значение точната му правна квалификация, е системното получаване на доход от личен труд, което безспорно представлява професионална дейност, изключваща потребителското качество на молителя. Що се отнася до твърденията за гаранция/поръчителство като отделно обстоятелство, обуславящо потребителски характер на договора, следва да се отбележи, че от представените договор и част от общите условия уговорка в сочения смисъл не се установява.

1. По чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА.

Поддържа се в тази насока, че между страните арбитражно споразумение не е сключено, доколкото общите условия, съдържащи арбитражната клауза, не са подписани от молителя, евентуално - че споразумението е недействително поради нарушение на принципа за равенство на страните по чл. 22 ЗМТА, доколкото в чл. 16.1 от Общите условия се предпоставя, че арбитражното производство може да бъде образувано само по иск на ответника и е уговорено, че делото може да бъде разгледано и от друг арбитър, избран от ответника.

Неоснователен е доводът за липса на сключено арбитражно споразумение. С подписа си върху договора молителят е удостоверил, че е получил екземпляр от Общите условия и се е съгласил с тях. При липсата на спор, че отразеното в договора изявление се отнася именно до представените по делото, макар и частично, Общи условия, съдържащи и арбитражната клауза, предадените на молителя и изрично приети от него Общи условия, вкл. арбитражната клауза, са станали задължителни за него съгласно чл. 298, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 ТЗ, където не се съдържа изискване документът, материализиращ прилаганите от търговеца общи условия, да бъде нарочно подписан от другата страна - достатъчно е писменото съгласие с тях.

Неоснователен е и доводът за недействителност на арбитражното споразумение.

Арбитражната клауза изрично предвижда във второто изречение на т. 16. 1, че производството започва пред арбитъра, на когото която и да е страна връчи арбитражното дело, т. е. арбитражно производство може да бъде инициирано не само от ответника, но и от молителя, обратно на изложеното в молбата. Независимо от това, дори и да се възприеме поддържаната от молителя теза, възможността арбитражното производство да бъде започнато по иск само на едната страна няма за последица недействителност на арбитражното споразумение. Уговорка в подобен смисъл може да означава единствено, че предмет на арбитраж могат да бъдат само част от споровете, свързани с материалноправния договор - тези с предмет претендирани от едната страна права по договора, а споровете относно правата на другата страна остават извън обхвата на арбитража и подлежат на разглеждане по общия ред от държавния съд. Нито чл. 19, ал. 1 ГПК, нито чл. 7, ал. 1 ЗМТА въвеждат изискване арбитражното споразумение да обхваща задължително всички спорове, които е възможно да възникнат във връзка със съответния материалноправен договор, нито въвеждат забрана споразумението да се отнася само до част от тези спорове. Същевременно подобна уговорка не влиза в противоречие и с принципа за равенство на страните по чл. 22 ЗМТА, доколкото този принцип намира приложение само в рамките на образуваното арбитражно производство от гледна точка на възможността всяка от страните да защити правата си, но не и спрямо арбитражното споразумение, явяващо се предпоставка, а не елемент на производството.

Що се отнася до възможността съобразно уговореното делото да бъде разгледано и от посочен от ответника арбитър, дори и тази уговорка да бъде приета за недействителна, това не се отразява на действителността на останалата част от арбитражната клауза, а освен това е и без значение в случая, доколкото арбитражното дело не е разгледано от определен по този начин арбитър, а от един от възможните арбитри, поименно посочени в споразумението.

1. По чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА.

Основанието по т. 4 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА се обосновава с доводите за нередовно - в нарушение на чл. 5, ал. 3 от приетите от КРС Общи правила за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети - връчване на пратката по представената товарителница № 1050032025266. от посочената товарителница се установява, че пощенската пратка се отнася до връчването на арбитражното решение. Като последно процесуално действие по арбитражното производство - чл. 41, ал. 3 ЗМТА - обаче връчването на решението е от значение за обявяването и влизането му в сила, както и за началото на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, но не и за уведомяването на страната за назначаването на арбитър или за арбитражното производство, поради което твърдяната нередовност на връчването не е от естество да обоснове наличие на основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 4 ГПК.

По изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК молителят следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

С тези мотиви съдът