Решение № 15642 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10393/2018 г.

Решение № 15642 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10393/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А., [гражданство], подадена чрез пълномощника адв. Н. Паталов от Адвокатска колегия - Хасково, против решение № 546 от 03.07.2018 г., постановено по адм. дело № 475/2018 г. по описа на Административния съд -Хасково. В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е постановено при нарушение на съдебнопроизводствените правила, в нарушение на материалния и процесуалния закон, при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, редовно призован, не се явава. Представлява се от юрк. Минкова, който в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Участващия по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционния съд е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, свързана с бежанската история на касационния жалбоподател, както и доказателствата, относими към ситуацията в Иран. Счита, че не са налице основанията по чл. 8 и 9 от ЗУБ и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - четвърто отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд – Хасково, е отхвърлена жалбата на М. А., [гражданство], против Решение № 1041/23.04.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо М. А. по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Иран поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Първоинстанционния съд е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд - Хасково, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация, и е извел извода, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Обосновано съдът е посочил, че причините за напускането на страната са най-вече икономически и социално-битов характер. При обсъдените интервюта с чужденеца и неговата съпруга, правилно първоинстационния съд е преценил за недостоверност на бежанската му история, поради обстоятелството, че изнесените от двамата съпрузи факти от техните бежански истории са твърде противоречащи се и необосноваващи извод за признаване на статут на бежанец. За да достигне до този извод, съдът е преценил доказателствата по делото при които е установено, че при останалите изявления в интервюто е твърдял за отсъствие на каквито и да е проблеми с държавното власт, както и не е бил заплашван или арестуван. Правилен е извода на съда, че интервюиращият орган е провел интервю като е осигурил достатъчно възможност на лицето да докаже наличието на бежанска история. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не е установено същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Обосновано съдът е приел, че в случая липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. В тази връзка стандартите във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 от ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В разглеждания случай, както се сочи в обжалваното решение, чужденецът не навежда, като причина за напускането на родната си страна, наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Дори напротив - от бежанската му история става ясно, че той нито е арестуван, нито осъждан в държавата си по произход. Важното е, че реална опасност или риск от смъртно наказание, екзекуция, изтезание или друго тежко посегателство по отношение на чужденеца в качеството му на цивилно лице, не се сочи и съответно не се е установило пред органа, както и последният сочи в своето решение при мотивиране на отказа си да предостави хуманитарна закрила по някоя от хипотезите на чл. 9, ал. 1 или ал. 2 от ЗУБ. Третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут, е това по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ – наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Органът приел, че тя изобщо не намира приложение в конкретния случай, който извод е изцяло основателен и обоснован и правилно възприет от първоинстанционния съд. Видно от справка вх. № МД-46/15.01.2018 г. и справка вх. № МД-52/17.01.2018 г. на дирекция "Международна дейност" не са налице данни за проява на какъвто и да е въоръжен конфликт, още по-малко за такъв, който да обхваща цялата /или значителна част/ от територия на страната на касатора. В тази връзка, правилно първоинстанционния съд е приел за правилен и обоснован изводът на органа, че положението в Иран не е такова, което да оправдава приложение на тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.); , дадено с цитираното по-горе решение от 17.02.2007 г. по д. №С-465/2007 г., съответно не е налице специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Ето защо, правилно не се обосновава извода, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията на Иран е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,