Решение № 2090 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1780/2017 г.

Решение № 2090 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1780/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Франбул" ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Е. Т., срещу Решение № 7922 от 13.12.2016 г., постановено от Административен съд - С.-град, по адм. дело № 2845 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 2131302052/13.08.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 175/30.01.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - директора на Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрск. Минкова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С.- град /АССГ/ е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА № 2131302052/13.08.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 175/30.01.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. 02,05 и 06.2008 г. и м. 02,09 и 10.2009 г. общо в размер на 145 811.04 лв. главница и лихва за забава общо в размер на 70 648.61 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка. Приел е, че процесните фактури не обективират реално възникнали данъчни събития. Първоинстанционният съд е направил извод, че приемо-предавателните протоколи, с оглед на това, че са представени едва в хода на съдебното производство нямат достоверна дата и са съставени за целите на съдебното производство. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Ревизията е започнала с ЗВР № 1208687/29.11.2012 г. В хода на ревизията, с цел събиране на доказателства и изясняване на факти и обстоятелства относно данъчното облагане на жалбоподателя е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице (ИПДПО) изх. № ДОК-2858 от 07.12.2012 г. Изискани са фактури и други доказателства, касаещи доставки от дружествата "КТ транс" ЕООД, "К. С." ООД, "Димстрой 2006" ЕООД, "Архиком-ММ" ЕООД, "Давнос" ЕООД и "Митексим" ЕООД. С писмо вх. № ДОК-2858-1 от 27.12.2012 г. от жалбоподателя са представени фактури и договори, а с писмо вх. № ДОК-2858-2 от 08.03.2013 г. е представена част от строителната документация на обекта. Едва в съдебната фаза на производството, с молба на процесуалния представител на ревизираното лице - адв. Васева - от 03.07.2015 г., са представени допълнителни писмени доказателства в това число и приемо-предавателни протоколи и количествени сметки, приети в открито съдебно заседание на 28.09.2015 г. Предвид тяхното непредставяне в рамките на извършените две ревизии на жалбоподателя, ответникът е оспорил достоверността на датата на съставяне и изготвяне на писмените доказателства - частни документи, несъдържащи изявление и подпис на приходни органи или техни представители. Съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР ДОПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Представените в хода на съдебното производство приемо-предавателни протоколи са частни документи без достоверна дата. С оглед на това, че са оспорени от ответника, не съдържат негово изявление и се ползват от лицето, което ги е представило, тежестта да докаже достоверната им дата пада върху заинтересуваната страна, която ги е представила и би черпила права от тях. При условията на пълно доказване, ревизираното лице, не установява достоверността на датата на изготвяне и съставяне на приемо-предавателните протоколи като релевантно за спора е това фактически да е сторено преди или едновременно с издаване на процесните фактури. За фактурираните услуги, извършени от "Митексим" ЕООД и "КТ транс" ЕООД не са и представени каквито и да било доказателства за извършването и приемането на услугите. Ето защо, не може да се направи ползващият лицето извод, че към датата на фактуриране на процесните доставки на стоки и услуги от шестте доставчика, е налице и приемо-предаване на изпълнението на стоките или индивидуализация на стоките чрез отделянето от рода им и съответно прехвърляне на право на собственост върху тях. Не е доказано настъпването на данъчни събития по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, поради което данъкът /ДДС/ се явява начислен неправомерно и е налице пречка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и по отношение на други констатирани нередовности относно липсващи или недоказани факти, касаещи установяване на релевантни за правото на приспадане на обстоятелства, специфични за конкретните доставки на стоки /строителни материали/ и услуги /СМР/ от доставчиците. По отношение на фактурираните доставки на стоки- строителни материали в т. ч. тухли, цимент, пясък, вароциментов разтвор, латекс, бетонно желязо, стомана, извършени от доставчиците "Крас строй" ООД и "Димстрой 2006" ЕООД, първоинстанционният съд е установил липсата на документи удостоверяващи транспортирането на стоките, при необходимост от такова с оглед спецификата, вида и количеството им. От доказателствата по делото не става ясно кой и за чия сметка е извършил превоза на фактурираните строителни материали, както и къде са били съхранявани същите преди доставката. По отношение на фактурираните доставки на услуги- товаро-разтоварни дейности, почистване на строителна площадка, извозване на строителни отпадъци и извозване на земни маси, извършени от доставчиците "К. С." ООД, "Митексим" ЕООД и "КТ транс" ЕООД, първоинстанционният съд обосновано е отчел липсата на установяване дружествата- доставчици да разполагат със собствени или наети превозни средства или да са ползвали подизпълнители - при фактическа необходимост от използване на такива средства за осъществяване на фактурираните услуги. По отношение на фактурираните доставки на услуги- СМР, в това число бояджийски услуги, фина шпакловка и подготовка за боя, изграждане на ВиК и ел. инсталации, полагане на плочки, полагане на циментова замаска, изработка и монтаж на балконски парапети, изграждане на гаражна вентилационна система и коминно тяло, ОВИ и др., извършени от доставчиците "Димстрой 2006" ЕООД, "Архиком-ММ" ЕООД и "Давнос" ЕООД. Правилно е приел първоинстанционният съд, че доставките по гореописаните фактури не са реално осъществени. При съпоставка на фактурираните от "Давнос" ЕООД услуги е установено, че за бояджийските услуги са издадени фактури № 152/06.09.2009 г. и № 162/20.09.2009 г., а за предхождащите ги по време дейности- фина шпакловка и подготовка за боя, са издадени фактури с по-късни дати - фактури № 167/27.09.2009 г. и № 172/28.09.2009 г., каквато хронология обективно не е възможна. Приключването на строителните работи и готовността на обекта за експлоатация са удостоверени с Констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа, който е без дата. Видно от същия фасадите на сградата са довършени, като няма недовършени и неизвършени работи. Като доказателство е представено и разрешение за ползване на имота, което е от 20.10.2009 г. Видно от представените фактури за изработка и монтаж на балконски парапети, издадени от "Архиком-ММ" ЕООД, извършените СМР са осъществени във връзка с обект, който вече е бил завършен и приет за експлоатация. В хода на съдебното производство са представени актове за установяване на СМР обр. 12. Представените актове са подписани от инж. К. Д., инж. Н. Т. и инж. Ц. Г. При разпита ? в съдебно заседание Ц. Г. е заявила категорично, че не е подписвала актове обр. 12 за посочения обект. При разпита на свидетеля К. Д. същият е заявил, че е подписал единствено предявения му акт обр. 12, но не и Констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа. Автентичността на подписите, положени от инж. К. Д., не се доказва категорично и от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза. Видно от изготвената съдебно-счетоводна експертиза вещото лице не е отговорило на въпросите: Какви счетоводни записвания са извършени във връзка с плащането на транспорта на стоките-предмет на процесните фактури?, Какви писмени документи се съхраняват в счетоводствата на доставчиците, касаещи предаването на стоките на получателя? Какви счетоводни записвания са извършени във връзка с техническата обезпеченост на дружествата-доставчици?, тъй като проверката не е извършена в счетоводствата на доставчиците, защото същите не са били открити на посочените адреси. Предвид изложеното доводите на първоинстанционния съд за неустановяване главния факт на доказване - наличие на облагаеми реални доставки по процесните фактури, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АССГ е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответната страна й се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 694,60 лв. на основание чл. 8, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,