Решение № 10942 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7435/2017 г.

Решение № 10942 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7435/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Н. А. е подал касационна жалба срещу решение № 194/20.04.2017 г. по адм. дело № 840/2016 г. по описа на Административния съд - П., с което е бил отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, причинени от бездействието на администрацията на Затвора-[населено място] да осигури нормални битови условия. Поискана е отмяната на решението като неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е поискала отхвърляне на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените оплаквания, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административния съд - П. е образувано по исковата молба на Н. А., с която е предявил срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск в размер на 10 000 лева за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на администрацията в Затвора [населено място] да осигури необходимите хигиенно-битови условия за времето от постъпването му в Затвора - [населено място] до датата на исковата молба или за периода 01.07.2015 г.- 04.11.2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 4.11.2016 г. до окончателното плащане. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск, поради това, че не са установени предпоставките на чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение за вреди. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението административният съд не е допуснал необоснованост и противоречие с материалния закон. Направените от съда фактически констатации съответстват на правилата на формалната логика и на събраните доказателства. Съгласно чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Присъждането на обезщетение на основание чл. 1 ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на няколко предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, актът, действието или бездействието да са извършени при/или по повод осъществяване на административна дейност; от тях реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, имуществената отговорност на ответника не може да се ангажира. В течение на първоинстанционното производство ищецът не е установил, че е налице незаконно бездействие на администрацията на Затвора-[населено място] за осигуряване на нормални битови условия, в пряка и непосредствена причинна връзка с което той е понесъл значителни физически неудобства и е преживял чувства на малоценност и унижение. И трите помещения, в които жалбоподателят бил настаняван, са оборудвани с легла, шкафчета, санитарен възел, течаща вода, имат и естествено проветрение. Разпитаните по делото свидетели посочват, че хигиената в затвора била лоша, но при положение, че почистването на помещенията се извършва от самите лишени от свобода, лошата хигиена не може да се вмени във вина на администрацията. Макар площта, с която е разполагал жалбоподателят, да е по-малка от 4 кв м, само по себе си това не е довело до причиняването на страдание и не може да се разглежда като жестоко и нечовешко отношение. По делото е установено, че условията в наказателната килия, в която лишеният от свобода е бил изолиран два пъти за по 14 дни, действително са много лоши, както се твърди в исковата молба. Поради краткият период на престой обаче не може да се приеме, че понесените от жалбоподателя ограничения при пребиваването му в наказателната килия са достигнали онази степен на суровост и унизително третиране, че да предизвикат сериозни физически и психически последици за личността му, които следва да бъдат възмездени. При отсъствието на сочените отменителни основания решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото в полза на ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение, каквото не е предвидено да се присъжда в приложимата разпоредба на чл. 10 от специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд