Решение № 9306 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14593/2011 г.

Решение № 9306 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14593/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационната жалба на Христо Наков Гюров, Сейфетин Одманов Шекеров, Тодор Иванов Ангелиев и Тахсин Ахмед Тасим против решение № 2398 от 18.05.2011 г. по адм. дело № 363/2010 г. на Административен съд София-град, в частта за отхвърляне на жалбата им срещу Решение № 551 от 29.07.2009 г. на СОС относно одобрен план за застрояване на местността "Младост 1", кв. 33, УПИ III-566 - "за спорт и ПГ" и е оставена без разглеждане жалбата им срещу същото решение относно плана за регулация на същия имот, като производството по делото е прекратено в тази част. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на атакувания административен акт. Ответниците не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима в частта, с която се обжалва решението за отхвърляне на оспорването и за недопустима в частта й срещу решението за оставяне без разглеждане на оспорването на плана за регулация и прекратяване на производството. В тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му, както правилно е посочено в него. Съобщението с препис от решението е получено от процесуалния представител на касаторите на 25.05.2011 г. и срокът по чл. 230 АПК е изтекъл към датата на подаване на касационната жалба - 07.06.2011 г., поради което жалбата срещу прекратителната част от решението следва да бъде оставена без разглеждане, като просрочена, а производството по нея да бъде прекратено - чл. 215, т. 3 АПК. Касационната жалба в останалата й допустима част е основателна. С оспореното решение на СОС е одобрен ПРЗ на м. "Младост 1" в посочените граници на основание чл. 22, ал. 4, чл. 110, ал. 1, т. 1 и чл. 129 ЗУТ. Жалбоподателите са собственици на ПИ 566 от кв. 33, за който с одобрения план е предвиден УПИ III-566 за "спорт и подземни гаражи", т. е. не е предвидена възможност за застрояване, както по започнатата през 2002 г. и неприключила градоустройствена процедура за ИПРЗ. Административният съд приема решението за законосъобразно, защото административният орган не бил обвързан от ограниченията, зададени с Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, а може да предвижда и по-големи ограничения /по-високи показатели от минимално изискуемите/ по целесъобразност и в защита на обществения интерес. По делото е установено, че УПИ III-566 попада в зона Жк според ОУП на гр. София с показатели макс. Плътност 40%, макс. Кинт-3 и мин. озеленяване 40%. Вещото лице определя показателите на съществуващото застрояване на кв. 33, както следва: плътност на застрояване 15,7%, кинт-1,45, които се явяват много под допустимите за зона Жк, приети с правилата и нормативите по чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, както и от тези, приети при изграждането на комплекса. Така установените от вещото лице данни за съществуващото застрояване в жк Младост 1 не съответстват на изходните технически данни при изработването на процесния план. Използваните са неверни и са довели до погрешен извод на административния орган за достигане на показателите на плана в квартала, като основание за отхвърляне от ОЕСУТ на възражението на собствениците против проектоплана. Местоположението на УПИ III в кв. 33 позволява да се предвиди петно за жилищно строителство при съобразяване с разпоредбите на чл. 22, ал. 6 ЗУТ. При тези данни административният съд неправилно приема, че одобреният с оспореното решение на СОС ПЗ по отношение на процесния имот съответства на материалния закон. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗУТ предвижданията на ОУП са задължителни за ПУП. Планът за застрояване на процесния имот е одобрен в нарушение на тази разпоредба, като не е отреден за предвиденото по ОУП Жк. Незастроената част от кварталите се урегулира като озеленени площи, само ако за тях не може да се предвиди застрояване по правилата на чл. 22, ал. 6 ЗУТ. По делото е установено, че имотът на жалбоподателите може да бъде застроен без да се нарушават нормативите за зелени площи и другите устройствени показатели, предвидени с процесния ПРЗ. Затова урегулирането на имота на основание чл. 22, ал. 7 ЗУТ е незаконосъобразно. Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което в тази част следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отмяна на оспореното решение на СОС относно плана за застрояване на УПИ III-566, кв. 33. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 215, т. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,