Решение № 7708 от 20.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5275/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Я. К., чрез адв. Иванов, против Решение 900 от 05.03.2024г., постановено по АД 44/2023г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Касаторът навежда доводи за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на решението. Моли за отмяната му. Ответникът по жалбата - кметът на Община Пазарджик - чрез юриск. Грозданова,в писмен отговор и допълнително становище, взима становище за неоснователност на касационната жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни производства във връзка с оспорването, предмет на делото. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: Производството по делото е образувано, след като с Решение 280/11.01.2023 по АД 7108/2022 по описа на ВАС е отменено Решение 515 от 15.06.2022 г., постановено по АД 567/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик със същия предмет и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания. С обжалваното пред настоящия касационен състав решение Административен съд гр. Пазарджик отхвърля оспорването на Д. Я. К. срещу заповед 776/26.04.2021 г. на кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т.2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Жилищна сграда, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 77061.501.69 по КККР, съставляващ УПИ ІІ-69, в кв.6, по плана на [населено място], община Пазарджик, изпълнен от Д. Я. К., даден е едномесечен срок за доброволно изпълнение и са указани последиците от неспазването му. За да стигне до този резултат съдът приел от фактическа страна че: по сигнал за незаконно строителство е извършена проверка в на УПИ II-69, в квартал 6, по действащия план на [населено място], общ.Пазарджик, собственост на Д. Я. К. и резултатите от нея са оформени в констативен акт /КА/ 24 от 26.03.2021г., а именно: в югозападната част на поземления имот е констатиран строеж от пета категория, представляващ жилищна сграда, изпълнена в груб вид с размери 16,30 м./7, 90м., с височина до кота стряха 3,80 м. от прилежащия терен. Носещата конструкция е монолитна. Ограждащите зидове са тухлени (тухла четворка) 25 см., обрамчени вертикално със стоманобетонови колони и хоризонтално с бетонови щурцове над отворите за врати и прозорци. Над жилищния етаж от север на юг е изпълнена стоманобетоновата плоча, а над вписаната в средата на новия строеж съществуваща жилищна сграда е запазен таванския дървен гредоред. Липсват изпълнени дограма и мазилки. До кота стреха по контура на цялата сграда е изпълнен тухлен надзид 60 см. Покривната конструкция е дървена, четирискатна, покрита с керемиди. Строителството е изпълнено без одобрен проект и без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148 от ЗУТ и при неспазване на задължителния сервитут към съседен имот, съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. КА е съобщен на Керенски по реда на §4 от ДР на ЗУТ, чрез залепването му на обекта и на определеното за съобщения табло в сградата на кметството в [населено място] и Община Пазарджик на 26.03.2021г. В законния срок не е постъпило възражение срещу КА. На основание на същия е издадена оспорената заповед, в която Керенски освен като собственик е посочен и като извършител на процесния строеж. Като година на извършване е посочена 2020г и в тази връзка е направен извод от административния орган за неприложимост на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУТ. От правна страна съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е постановена в съответствие с материалния закон. Счел, че първоначално в УПИ II-69, в квартал 6, по действащия план на [населено място], общ.Пазарджик е съществувала жилищна сграда с площ от 46 кв.м., построена без строително разрешение около 1977г., която в последствие от двете страни е пристроена, съответно предмет на оспорената заповед е жилищната сграда, заедно с двете пристройки. И при основната жилищна сграда и при пристройките не е спазено изискуемото отстояние от 3,00 м. до страничната граница на съседния УПИ съгласно чл.31, ал.1, т.1 от ЗТСУ / в сила от 31.03.2001г./, каквото следва да бъде в случая с оглед вида и височината на строителството. Въпреки, че в оспорената заповед е посочена изрично годината на извършване на процесния строеж и с оглед на нея е направен извод за неприложимост на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУТ, съдът необосновано приел, че издателят на заповедта не е посочил нито годината на извършване на строежа, нито е изследвал въпроса за неговата търпимост и се заел да стори това. Преценявайки приетите по делото СТЕ, гласни и писмените доказателства / АЧОС 62 от 10.12.2002г., кадастрална карта на [населено място], общ.Пазарджик , одобрена със заповед от 27.10.2020г./, съдът приел, че пристройките към съществуваща от 1977г. жилищна сграда, са изградени след 27.10.2020г. и по тази причина не са търпими и подлежат на премахване. Предвид липсата на строителни книжа за изграждането на жилищната сграда от 1977г. и разположението и в разрез с правилата на чл.31, ал.1, т.1 от ЗТСУ / в сила от 31.03.2001г./, тя също не е търпима и затова подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изведените от съда правни изводи са законосъобразни и обосновани. Наведените в касационната жалба доводи, не представляват касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение и са неоснователни. Дали сградите в съседните на процесния имоти са законно изградени, дали съседите не възразяват срещу процесния строеж, както и твърдяното влошено здравословно състояние на касатора, са доводи неотносими към законовите предпоставки за незаконност на строежа. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и в изпълнение на указанията на ВАС, дадени в отменителното решение по касацията на първото решение на първоинстанционния съд по спора. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган кметът на Община Пазарджик, в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването ѝ. Спазена е предвидената в чл. 225а процедура по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж. Изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед е правилен и обоснован. По делото е установено, че първоначално е съществувала жилищна сграда с площ от 46 кв.м., която в последствие от двете страни е пристроена. Предмет на оспорената заповед е жилищната сграда заедно с двете пристройки. Строежът е от пета категория и е извършен без издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа, по който въпрос не се спори между страните. В административният акт се съдържа кратко твърдение за годината на изграждане на двете пристройки и липсва такова за съществуващата по стара сграда, като тя не е ясно разграничена, съответно е направен извод за общата им нетърпимост. Проверка за търпимостта на строежа, в този случай, е ѝ задължение на съда, което той е изпълнил. Съдът е изяснил както периода на изграждане на основната сграда, така и на двете пристройки, посочени в заповедта общо като жилищна сграда. Годината на изграждане на основната сграда /1977г./ попада във времевия обхват на по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, отговаря на предвижданията на действащия ПУП, както от 1935, така и от 1998 г., но не отговаря на правилата и нормативите, действали по време на извършването ѝ, съответно е нетърпима. Периодът на установеното изграждане на двете пристройки към основната сграда / след 27.10.2020г./, изключва напълно възможността за преценка на търпимостта им по §16, ал.1, ал.2 и ал.3 и по §127, ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ. В случаят процесния строеж основна жилищна сграда и двете пристройки към нея, освен че е незаконен, е нетърпим и подлежи на премахване. Налице са фактическите основания за наличие на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и те са довели до реализиране правомощията на органа по чл.225а, ал.1 от ЗУТ и издаване на процесния административен акт в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение по всички съдебни производства по оспорването, предмет на настоящото дело две първоинстанционни и две касационни, които съдът определя в размер на по 100 /сто/ лева за всяко от тях, и държавна такса за настоящото касационно обжалване 70 /седемдесет/ лева, или общо в размер на 470 /четиристотин и седемдесет/ лева. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,