Решение № 10750 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7366/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Областен управител на област Варна, в качеството му на пълномощник на Държавата, представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, подадена чрез процесуалния представител юрк. Рангелова, както и по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и геодезия Варна, чрез процесуалния представител адв. Арменчева, срещу Решение 5460 от 20.05.2025 г., постановено по адм. дело 353/2025 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен мълчалив отказ на началника на СГКК - Варна, да се произнесе по заявление вх. 01-425775 от 25.07.2022 г., подадено от Шкорпос ООД, и е върнато делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, както и е осъдена Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати разноски по делото. В касационната жалба на Областен управител на област Варна, в качеството му на пълномощник на Държавата, се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно недопустимост на първоинстанционната жалба, както и относно законосъобразността на оспорения мълчалив отказ. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. В касационната жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Варна, се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорения мълчалив отказ. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът Шкорпос ООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Костелянчик, изразява становище за неоснователност на касационните жалби по съображения, изложени в приложен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателностна касационните жалби. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са основателни. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Шкорпос ООД срещу мълчалив отказ на началника на СГКК - Варна да се произнесе по заявление вх. 01-425775 от 25.07.2022 г., с което жалбоподателят е поискал да бъде извършена промяна в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по отношение на притежаваните от дружеството имоти с идентификатори 83404.502.12, 83404.502.13, 83404.502.15, 83404.502.17 и 83404.502.18, находящи се землището на с. Шкорпиловци, община Долни Чифлик, област Варна, както следва: промяна във вида на собственост от публична държавна на частна, вида на трайното предназначение на територията от защитена на урбанизирана и начин на трайно ползване от природна забележителност на жилищно застрояване, както и по отношение имоти с идентификатори 83404.502.13 и 83404.502.15 е поискано и заличаване на предвиденото ограничение по § 3 от ПЗР на Закона за горите /ЗГ/. За да отмени оспореният мълчалив отказ първоинстанционният съд е приел, че същият, макар и издаден от компетентен орган, е постановен в противоречие с материално-правните разпоредби. Прието е от съда, от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и предвид приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че в имотите, собственост на жалбоподателя не се установява наличие на пясъчни дюни по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че липсата на пясъчни дюни обуславя и липсата на основание за определяне на имотите, като такива с трайно предназначение на територията защитена, и начин на трайно ползване природна забележителност, по смисъла на чл. 5, т. 3 и чл. 23, ал. 1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод съдът приема, че е и заповед РД-279/05.04.2024 г. на министъра на околната среда и водите, според която процесните имоти не попадат в границите на защитена местност Камчийски пясъци. Административният съд приема също така, че от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че Държавата не притежава собственически права върху процесните имоти нито по закон, нито на основание правен акт /акт за държавна собственост/, като единствен техен собственик е Шкорпос ООД, което определя вида собственост като частна, а не публична. Според съда, предвид данните от Регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ, землище на с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик по партидата на имот 190002, с площ от 94.000 дка /от който имот впоследствие са образувани процесните имоти собственост на оспорващото търговско дружество/ и наличието на заповед РД 49-193/24.09.2003 г. на министъра на земеделието и горите за изключване на площ от 94.000 дка от Държавния горски фонд, основателно се явява и възражението в жалбата за заличаване на вписаното в кадастъра ограничение по § 3 от ПЗР на ЗГ по отношение на имоти с идентификатори 83404.502.13 и 83404.502.15. Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Правилно административният съд приема, че в конкретния случай е налице формиран мълчалив отказ на началника на СГКК - Варна да се произнесе по подадено до него заявление рег. 01-425775/25.07.2022 г., с което Шкорпос ООД е поискал да се измени кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Шкорпиловци, Община Долни чифлик, Област Варна, в частта на собствените им поземлени имоти с идентификатори 83404.502.12, 83404.502.13, 83404.502.15, 83404.502.17 и 83404.502.18, като се променят кадастрални данни вида собственост от публична държавна на частна, трайното предназначение на територията от защитена на урбанизирана и начин на трайно ползване от природна забележителност на жилищно застрояване, тъй като за процесните имоти неправилно е нанесена вида на собственост, начина на трайно ползване и трайното предназначение на територията, доколкото се установява, че липсват пясъчни образования /пясъчни дюни/ в съответствие с § 1, т. 4 от ЗУЧК, както и да се премахне ограничението по § 3 от ПЗР на ЗГ. Необоснован и неправилен обаче е решаващият извод на съда за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. В тази връзка следва да се има предвид, че при преценка на законосъобразността на мълчаливия отказ съдът следва да се съобрази с всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и предполагаемите съображения, които са мотивирали административният орган да не уважи искането, доколкото този отказ е напълно приравнен към изричния такъв. В случая преценка за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ е извършена от първоинстанционния съд с оглед на посоченото от началника на СГКК Варна в приложено по делото становище по жалбата, че кадастралната карта и кадастралните регистри в частта на процесните имоти е одобрена със заповед РД-18-578/16.08.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК въз основа на приета специализирана карта, изработена на основание чл. 6, ал. 7 от ЗУЧК. В тази връзка спорният по делото въпрос е налице ли са предпоставките за изменение на данните за процесните имоти в кадастралния регистър, доколкото се твърди липсата в тези имоти на пясъчни дюни по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУЧК. С оглед на това приложима в случая се явява разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ЗУЧК, съгласно която публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна, са: морските плажове; брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени в имоти - държавна собственост, извън границите на населените места; прилежащите на морето крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони; пясъчните дюни; островите, включително и създадените в резултат на човешка дейност. Нормите на чл. 6, ал. 6 и ал. 7 от ЗУЧК, които са специални, уреждат също така определянето на границите на обектите, визирани в ал. 4 и ал. 5, между които са и пясъчните дюни, чрез преки геодезически измервания и изработване на специализирани карти и регистри, които след приемането им се отразяват в кадастралната карта и кадастралните регистри. Изрично в разпоредбата на чл. 39, ал. 7, изр. второ от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г./ е предвидено още, че морските плажове и дюни, за които няма издадени актове за държавна собственост или координатите на границите в акта не съответстват на границите, определени в специализираните карти по ЗУЧК, се нанасят в кадастралната карта съобразно границите им, определени в специализираните карти по ЗУЧК. По делото не е спорно между страните, че със заповед РД-18-578/16.08.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за няколко поземлени имоти, между които и имоти с идентификатори 83404.502.12, 83404.502.13, 83404.502.15, 83404.502.17 и 83404.502.18, за които жалбоподателят се легитимира като собственик. Установява се също така по делото, че в кадастралния регистър на недвижимите имоти за тези имоти е записано, че са собственост на дружеството и Държавата, както и че трайното предназначение на територията е защитена и начина на трайно ползване е природна забележителност, поради наличието на пясъчни дюни в тези имоти. От приетите по делото писмени доказателства, включително съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че одобрената през 2019 г. кадастрална карта и кадастрални регистри за процесните имоти е изработена въз основа на приетата през 2014 г. специализирана карта и регистри на морските плажове и дюни в землището на с. Шкорпиловци. Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза процесните имоти попадат в актуалната специализирана карта на Морски плаж с. Шкорпиловци, като съгласно тази карта в процесните имоти са налични дюни, принадлежащи на плажа облесена дюна. С оглед на това в случая съществуването на дюни в процесните имоти следва от данните от специализираната карта, приета по реда на ЗУЧК и отразена в кадастралната карта и кадастралните регистри, независимо, че липсва издаден акт за държавна собственост, а Държавата е вписана като собственик, предвид нормата на чл. 6, ал. 4 от ЗУЧК. Отделно от това, нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗЗТ сочи, че пясъчните дюни са природни забележителности, а съгласно чл. 5, т. 3 от същия закон, това определя природната забележителност като защитена територия, поради и което правилно начина на трайно ползване и трайно предназначение на територията по отношение на процесните имоти е отразено в кадастралния регистър като природна забележителност, съответно защитена. При така установеното по делото настоящата съдебна инстанция намира, обратно на приетото от първоинстанционния съд, че постановеният мълчалив отказ на началника на СГКК Варна, за изменение на кадастралния регистър в частта на процесните имоти относно вписаните данните за собственост, трайно предназначение на територията и начин на трайно ползване, е законосъобразен, тъй като с оглед нормите на ЗУЧК, пясъчните дюни са публична държавна собственост, а съгласно чл. 39, ал. 7, изр. второ от Наредба РД-02-20 5/15.12.2016 г., независимо от липса на съставен акт за държавна собственост, дюните следва да бъдат нанесени в кадастралната карта, съобразно специализираната карта по ЗУЧК, респективно да се отрази, че са собственост на Държавата, както и че тази територия е защитена с начин на трайно ползване природна забележителност, както и е било извършено нанасянето на процесните имоти в одобрената през 2019 г. кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Шкорпиловци. Този извод не се променя и от установяванията на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че по време на геоморфоложките изследвания по делото в процесните имоти от вещите лица не са идентифицирани пясъчни дюни по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУЧК, доколкото в случая релевантна е приета през 2014 г. специализирана карта на Морски плаж с. Шкорпиловци. В тази връзка следва да се има предвид, че по делото липсват доказателства, а и не се твърди, тази специализира карта да не е актуална и същата да е била обновена, съгласно въведените правила по чл. 22 от Наредба 1/16.09.2008 г. за създаване и поддържане на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЧК /Наредба 1/2008 г./. С цитираната наредба се регламентира също така възможността за поддържане на специализираните карти и регистри в актуално състояние, като се изменят в случаите на настъпили промени в данните за обектите, подобектите или елементите на специализираните карти и регистри /чл. 23, ал. 1, т. 1 от наредбата/, в каквото и насока е заявеното искане от дружеството жалбоподател за изменение на кадастралния регистър и данни за каквото изменение на специализираната карта липсват по делото. Следователно, специализираната карта на Морски плаж с. Шкорпиловци, въз основа на която е следвало и са били нанесени процесните имоти в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти в землището на с. Шкорпиловци през 2019 г., към датата на заявеното искане от дружеството е актуална и въз основа на нейните установявания по отношение съществуването на пясъчни дюни в процесните имоти, правилно административният орган е постановил своя отказ по подаденото заявление рег. 01-425775/25.07.2022 г. Ирелевантни в процесния случай са доводите на жалбоподателя и представените в тази връзка доказателства, които сочат, че процесните имоти попадат в територия с отреждане за жилищни функции, както и че не попадат в границите на защитени територии, доколкото началникът на СГКК - Варна следва както при изготвяне на кадастралната карта и регистри, така и при тяхното изменение да съобрази приетата специализираната карта по ЗУЧК. В този смисъл неотносима се явява и заповед РД-279/05.2024 г. на министъра на околната среда и водите, на която се е позовал и административният съд и която не включва в обхвата на защитена местност Камчийски пясъци процесните имоти. От една страна по делото липсват доказателства тази заповед да е влязла в сила, а от друга страна тази заповед не може да замести специализираната карта и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЧК. Отделно от това, при съобразяване на чл. 23, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 2, т. 4 от Наредба 1/16.09.2008 г., следва да се има предвид, че в обектите по чл. 6, ал. 4, т. 4 от ЗУЧК пясъчни дюни, се включват и тези дюни, които не са обявени за защитена територия по ЗЗТ и не са включени в границите на защитените територии по ЗЗТ. Неправилно административният съд приема също така, въз основа на представената по делото заповед РД49-193/24.09.2003 г. на министъра на земеделието и горите, че по отношение на поземлени имоти с идентификатори 83404.502.13 и 83404.502.15 се явява основателно възражението на жалбоподателя за заличаване на вписаното в кадастъра ограничение по § 3 от ПЗР на ЗГ. Действително със заповед РД-49-193/24.09.2003 г. на министъра на земеделието и горите се изключва от държавния горски фонд площ в размер на 94000 дка за курортния комплекс Шкорпиловци Изгрев, Хоризонт, която остава частна държавна собственост, като част от тази площ безспорно се установява, че включва имоти с идентификатори 83404.502.13 и 83404.502.15. Наличието обаче на тази заповед не е достатъчно да обоснове извода, че по отношение на тези имоти следва да отпадне ограничението на § 3 от ПЗР на ЗГ. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗГ изисква Министерство на земеделието и храните да изготви и обнародва в Държавен вестник списък на имотите, по отношение на които се прилага ограничението, въз основа на който списък АГКК е длъжна да отрази ограниченията по § 3 от ПЗР на ЗГ. Доколкото по делото не се установява, че тези два имота са изключени от обнародван списък по § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ, то оспореният мълчалив отказ на началника на СГКК Варна се явява законосъобразен и по тази част на подаденото заявление от дружеството жалбоподател. Предвид изложеното, съдебното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли жалбата на Шкорпос ООД срещу мълчалив отказ на началника на СГКК Варна, като неоснователна. Независимо от изхода на спора и направеното своевременно искане от процесуалния представител на касатора - началник на СГКК Варна, за присъждане на разноски по делото, същото не следва да се уважава в частта на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са представени доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лева, както е договорено в приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 12.06.2025 г. В цитирания договор възнаграждението е договорено да бъде изплатено по банков път, без обаче да са представени доказателства за изплащането му по банков път /например вносна бележка/. При основателност на касационната жалба на този касатор следва да бъдат присъдени само своевременно заявената и внесена сума в размер на 70 лева, представляваща държавна такса за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,