Решение № 9960 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11466/2019 г.

Решение № 9960 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11466/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по две касационни жалби на К. Богданов, Т. Богданова, М. Богданов, Й. Богданов, всички от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Добрева, и на С. Сапаревска от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Илиев, срещу решение № 1400 от 05.03.2019 г., постановено по адм. дело № 11884/2018 г. на Административен съд София – град, 40 състав, с което е отменена по жалбата на Столична община (СО) заповед № 18 – 8315 от 05.10.2018 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. София, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 от ЗКИР е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър (КК и КР) на [населено място], Столична община, заявено от К. Богданов, и изразяващо се в: заличаване на имот идентификатор № 16448.7721.572 с начин на трайно ползване (НТП) – незастроен имот за жилищни нужди със записани собственици СО, С. Сапаревска, М. Димитрова, Л. Николова и С. Ангелова и нанасяне на нови имоти с проектни идентификатори № 16448.7721.948 и 16448.7721.947 съгласно решение № 2776 – 1 от 28.12.2011 г. на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) – "Район Панчарево" и решение на Софийски районен съд № 24828 от 02.02.2017 г. по гр. д. № 1024/2014 г. с проведен иск по чл. 108 от Закона за собствеността от К. Богданов срещу С. Сапаревска, М. Димитрова, Л. Николова и С. Ангелова. В касационните жалби се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че не е налице спор за собственост между тях и Столична община, тъй като не установено да е налице приложение на регулацията и придаване на 170 кв. м. от имот за улица, собственост на СО към имота УПИ IV – 1, кв. 30, за да се приеме, че СО има право на собственост в този имот. Твърдят и че съдът не е разпределил доказателствената тежест и не е указал на страните, че за някои обстоятелства не сочат доказателства, което посочват, че е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърдят и необоснованост на решението, тъй като е постановено в противоречие със събраните доказателства. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на СО срещу заповедта на началника на СГКК – гр. София. Касаторът С. Сапаревска претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Столична община, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Началника на СГКК – гр. София, М. Димитрова, Л. Николова, С. Ангелова, К. Райчев, Н. Райчев, В. Младенов и Р. Младенов не изпращат представители в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационните жалби са неоснователни. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни – адресати на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество са неоснователни. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му и при спазване на изискванията за форма. Приел е обаче, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и нарушения на материалния закон. Посочил е в тази връзка, че същата е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, а именно на основание допусната непълнота и грешка в КК без да е конкретизирано коя от двете хипотези е приложима в случая, както и при допуснати нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК, а именно без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, както и без да са служебно събрани относимите доказателства. Приел е и че заповедта противоречи на материалния закон, тъй като по отношение на имот идентификатор № 16448.7721.572, по отношение на който е допуснато изменение на КК, е нанесен с площ от 4767 кв. м. и като собственици за него са записани СО, удостоверяваща правото си на собственост с АОС № 1222 от 12.12.2007 г. и С. Сапаревска, М. Димитрова, Л. Николова и С. Ангелова, които удостоверяват правото си на собственост с нотариален акт за собственост по давност № 164 по д. № 146/2007 г. Посочил е, че оспореното решение за изменение на КККР се основава на решение № 2776 – 1 от 28.11.2011 г. на ОСЗ – район "Панчарево", с което обосновава собственически права заявителя в административното производство К. Богданов, както и на решение № 24828 от 02.02.2017 г. на СРС по гр. д. № 1024/2014 г. с проведен иск по чл. 108 от Закона за собствеността, заведен от К. Богданов срещу С. Сапаревска, М. Димитрова, Л. Николова и С. Ангелова. Приел е, че с това съдебно решение е разрешен спор за собственост, но само между страните по делото, посочени по – горе, като Столична община не е била между тях и съответно постановеното решения няма обвързваща сила спрямо нея. Поради това е приел, че посоченото съдебно решение на СРС не може да бъде противопоставено на жалбоподателя в производството – Столична община – съответно не е изпълнено условието на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР – одобряване на оспореното изменение след решаване на спора за материално право по съответния съдебен ред. Приел е, че това представлява пречка за одобряване на процедираното изменение и съответно одобреното такова е в противоречие със закона, поради което е отменил оспорената заповед. Решението е правилно. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са направени въз основа на всички събрани доказателствата по делото, оценени в тяхната съвкупност. Настоящият състав намира, че е законосъобразен извода на АССГ за наличие на спор за материално право, който е пречка за одобряване на изменението, предмет на оспорената пред АССГ заповед. Това е така, тъй като на първо място Столична община представя АЧОС по отношение на идеални части от спорния имот идентификатори № 16448.2771.572, който се заличава и на негово място е нанасят два други имоти идентификатори № 16448.2771.948 и 16448.2771.947, като е вписан и като собственик в кадастралния регистър. Неоснователно е възражението в касационните жалби, че СО не следва да бъде считана като заинтересована страна,. тъй като не може да се легитимира като собственик на 170 кв. м. придаваеми от улица към УПИ IV – 1, тъй като регулацията не е приложена. СО се легитимира като собственик на идеални части от ПИ идентификатор № 16448.2771.572 именно в частта на улица, която попада в границите на този ПИ. След като СО се легитимира с надлежен акт, удостоверяващ собственически права върху засегнат имот от процедираното изменение и е записана в КР като носител на такива права, косвен контрол в съдебното административно производство на тези права е недопустим. Действително актовете за общинска собственост нямат правопораждащо собствеността действие, но удостоверяват възникването, изменението и погасяването на правото на общинска собственост по аргумент от чл. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС). При наличието им вече е налице конкуренция на титули за собственост, която индикира на спор за материално право, както правилно е приел и АССГ. Правилен е и извода на съда, че оспорената заповед е издадена с посочени фактически основания за процедираното изменение решение на ОСЗ – район "Панчарево" и решение на Софийски районен съд № 24828 от 02.02.2017 г. по гр. д. № 1024/2014 г. с проведен иск по чл. 108 от Закона за собствеността, но искът е проведен и спорът за собственост е разрешен само между К. Богданов, който е бил ищец по делото, срещу С. Сапаревска, М. Димитрова, Л. Николова и С. Ангелова. Правилно АССГ е приел, че това решение не обвързва Столична община, която не е участвала в делото, поради и което между заявителя на изменението и СО е налице спор за материално право, който както правилно е приел АССГ, е пречка за изменение на КК и КР, а напротив е основание за отказ за изменението. Поради това правилно АССГ е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я е отменил. Неоснователни са възраженията на касаторите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Напротив при постановяване на оспореното решение съдът е изпълнил всички вменени му от закона задължения, изяснил е обективната истина и изводите, направени в оспореното решение са съответни на събраните по делото доказателства. Във връзка с изложеното настоящият състав на Второ отделение намира, че оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора С. Сапаревска за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация – Столична община в тази връзка като основателно следва да бъде уважено съобразно правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,