Решение № 3524 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13330/2013 г.

Решение № 3524 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13330/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Рекламна агенция -Бултоп" ЕООД срещу решение № 4768 от 12.07.2013 г. по адм. д. № 7109/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № РД-11-567 от 18.05.2012 г. на началник отдел в Дирекция "УПЕПОФБКИ" при Агенция "Пътна инфраструктура" за отнемане на разрешение № 1193 от 10.05.2008 г. за специално ползване на пътя чрез поставяне на рекламно съоръжение, на основание чл. чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата, поради забавяне плащането на дължимите годишни такси по чл. 22, ал. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура" за 2011 г. и продължаващо извършване на разрешеното специално ползване на пътя към 23.04.2012 г. Твърдят се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закони и необоснованост. Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че по делото безспорно е установен фактът на неплащане за четвърто тримесечие за 2011 г., т. е. налице е забавено плащане съгласно чл. 57, ал. 4, т. 3 от ЗП. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че към 18.05.2012 г. /датата на издаване на заповедта/ - 3 от вноските по таксата за 2011 г. са платени, но със забавяне от близо една година, като е калкулирана лихва, но към посочената дата не е платена последната вноска. Има плащане на вноски, но доколкото последната не е платена към момента на издаването на заповедта - има забавяне на цялата годишна такса. Член 57, ал. 4, т. 3 от ЗП съдържа предпоставките кумулативно да се ползва съоръжението и да има забавяне на плащането на годишните такси т. е. една такса, което означава, че забавянето й се обуславя от забавянето на една вноска част от таксата. От експертизата е установено, че са платени вноски, след изготвяне на докладната записка, но към датата на издаване на заповедта не е внесена вноската за IV тримесечие 2011 г., т. е. изплащането на част от цялата годишна такса е забавена. Установено е, че дружеството е извършило плащане на 1 вноска - на 13.05.2011 г. като същата се отнася за периода от 01.12.2010 г. до 31.12.2010 г., платена е и лихва за забава т. е. вноската покрива задължение за 2010 г. На следващата година - на 30.01.2012 г. е платена сумата от 750 лв., представляваща /според жалбоподателя/ част от такса за 4-то тримесечие на 2011 г. - от 01.10.11 до 31.12.2011 г. При следващите вноски- на 16.05.2012 г. и 03.07.2012 г. са платени суми за тримесечия, отнасящи се за 2012 г., /според отразеното в документите за плащане от жалбоподателя/. Вещото лице е дало заключение, че сумите, независимо от това за кое тримесечие са внесени от жалбоподателя, са разпределени по следния ред: първо лихви, после главници по минали задължения и накрая текущи задължения. В докладната записка за издаване на заповедта е отразено, че с писмо № 78 от 18.01.2012 г. дружеството е известено, че дължи такса, както и да плати сумите. Установено е, че след тази дата са постъпили три плащания на 30.01.2012 г., на 16.05.2012 г. и на 03.07.2012 г., с които са платени вноските по таксата за I -во, II -ро и III тримесечие на 2011 г., но няма плащане за IV -то тримесечие т. е. има забавяне, защото не е платена цялата вноска. По аргумент на противното, за да няма забавяне - трябва цялата такса, а не вноска, част от таксата, да е платена. Таксата е единна, годишна, докато начинът на плащането й е разделен, разсрочен, което не означава, че таксата е месечна или тримесечна. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението, че след като оспорения пред съда административен акт е издаден на основание чл. 26, ал. 9, във връзка с чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата, е налице противоречие в регламентираните основания за отнемане на разрешенията и несъответствие между фактическото основание на нарушението и посочената правна квалификация. Съгласно чл. 26, ал. 9 от ЗП, разрешенията се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях, а в разрешението е предвидено, че то се отнема при неизплащане на дължимите вноски за предходната година, което означава забавяне плащането на дължимите годишни такси. В този смисъл неоснователни са твърденията за противоречие между нормите на чл. 26, ал. 9, във връзка с чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата. В случая е установено неплащане на дължими вноски за предходната година, налице са предпоставките посочени в разрешението за ползване на пътя за отнемане на разрешението. В предложението - доклад за издаване на заповедта е посочено, че към 23.04.2012 г. жалбоподателят не е заплатил за 3 бр. рекламни съоръжения главница 1975 лв. и лихва 46 лв., съгласно писмо от 14.06.2012 г. / след издаване на заповедта/ задължението е за 1295,24 лв. От приетата по делото и неоспорена експертиза са установени извършените плащания преди датата на издаване на заповедта. Неотносими са доводите за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, по причина, че органът е разпределял постъпващи частични плащания за погасяване на лихви и главница по минали, стари задължения, без да вземе предвид дали платецът е посочил вноската която заплаща. Установено е въз основа на неоспореното заключение на вещото лице, че към датата на издаване на заповедта не е изпълнено задължението за плащане на последната тримесечна вноска за 2011 г., включващо главница и лихви. При положение, че вноската се отнесе за последното тримесечие на 2011 г., както счита жалбоподателят, ще останат неизплатени суми за предните тримесечия, което също дава основание за отнемане на разрешението за ползване на пътя. Неоснователни са доводите, че за да се отнеме разрешителното за ползване на пътя, жалбоподателят следва да не е изплатил изцяло дължима годишна такса 2011 г., която се състои от равни месечни вноски, а от приетото по делото експертно заключение се установяват неизплатени вноски за част от тримесечията на 2011 г. В случая е установено, че към датата на издаване на заповедта не е изплатена вноска за тримесечие на 2011 г., което е достатъчно основание за отнемане на разрешението за специално ползване на пътя. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение