Решение № 14883 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7803/2020 г.

Решение № 14883 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7803/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 229 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Шуманов в качеството му на кмет на Община Белово, срещу решение № 285/4.06.2020 г., постановено от Пазарджишкия административен съд по адм. д. № 500/20 година. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на В. Шуманов против решение № 182-МИ/6.03.2020 г. на Общинска избирателна комисия Белово, с което последната е прекратила предсрочно пълномощията на В. Шуманов, обявен за избран за кмет на село Аканджиево, община Белово на основание чл. 42, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 41, ал. 3 ЗМСМА. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Поддържаните касационни основания са нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и отмяна на обжалваното решение на Общинската избирателна комисия – Белово. Ответникът в касационното производство – Общинската избирателна комисия Белово, не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В своите съображения, прокурорът сочи, че в случая касаторът бил предприел необходимите действия за прекратяване на търговската му дейност като едноличен търговец ЕТ "Прима – В. Шуманов" и по прехвърляне на собствеността на дружествените дялове в "Тони-Стройинженеринг 2001" ЕООД, но не е уведомил за това писмено председателя на ОбС и ОИК. Неспазването на чл. 41, ал. 3 ЗМСМА, която е императивна, имало за правна последица според прокурора, предсрочното прекратяване на пълномощията на кмета, съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт, е неблагоприятен. Касационната жалба е и основателна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е решение на ОИК –Белово № 182-МИ/6.03.2020 г., с което на осн. чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА, във връзка с чл. 41, ал. 3 ЗМСМА се прекратяват предсрочно пълномощията на В. Шуманов, обявен за избран кмет на с. Аканджиево, община Белово. Обжалваното решение на ОИК-Белово е прието след като в ОИК е постъпило като преписка адм. д. № 133/2020 г. по описа на АС-Пазарджик и решение № 75/12.02.20 г. на същия съд по същото дело, с което е отменено предходно решение на ОИК и преписката е върната за ново решение по нея, като са дадени указания за приложение на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА във връзка с разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от същия закон. В оспореното решение на ОИК е установено, че в срока по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА В. Шуманов е предприел действия по отчуждаване собствеността на дружествените дялове, притежавани от него в "Тони-Стройинженеринг 2001" ЕООД и подаване на уведомление по чл. 77, ал. 1 от ДОПК, отнасящо се до прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ "Прима – В. Шуманов", но Шуманов не бил уведомил писмено за това председателя на ОбС - Белово и ОИК – Белово. ОИК е отхвърлила възражението на Шуманов, че ОбС-Белово няма обособено деловодство и администрация, чрез които да извърши уведомяването, посочвайки, че ОбС има както електронна поща, така и адрес, на който е можело да стане уведомяването. ОИК е посочила в мотивите на решението си, че в този смисъл са и мотивите на решение № 75/12.02.20 г. по адм. д. № 133/20 г. на АС-Пазарджик, както и че законовите изисквания на чл. 41, ал. 3 ЗМСМА са кумулативни и неизпълнението на само едно от тях, е достатъчно да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА. Съдът е установил, че производството пред ОИК-Белово е започнало по сигнал, в който се е твърдяло, че Шуманов, не е предприел действия по уведомяване в срока по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА за обстоятелството, че е прехвърлил дяловете си в търговското дружество "Тони-Стройинженеринг 2001" ЕООД, както и че не е предприел действия по заличаването на ЕТ "Прима-В. Шуманов", както и действия по уведомяването на ОИК и ОбС. Във връзка със сигнала ОИК-Белово приема решение, с което отказва да прекрати предсрочно правомощията на Шуманов като кмет. Решението е обжалвано от подателя на сигнала и протестирано от районна прокуратура Белово. В резултат на обжалването, съдът постановява решение, с което отменя решението на ОИК и връща преписката със задължителни указания. За да постанови този резултат, съдът е приел, че Шуманов не е прекратил търговската си дейност като ЕТ и не е отпочнал процедура за прекратяването й в срока за това, както и не е уведомил писмено ОбС и ОИК. При оспорването на процесното решение на ОИК-Белово( второто), административният съд е преценил като безспорно обстоятелството, че жалбоподателят е предприел необходимите действия по прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ и по прехвърляне собствеността на дружествените дялове в ЕООД-то. Съдът е посочил, че жалбоподателят не бил предприел обаче действия за писменото уведомяване на ОбС и ОИК. Съдът е посочил, че декларацията на жалбоподателя, подадена по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 във вр. с § 2, ал. 1, т. 3 ЗПКОНПИ, не може да осъществи целите на декларация по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА, тъй като на първо място се касае за разпоредби от различни нормативни актове, а така също, че самата декларация по ЗПКОНПИ преследвала съвсем други цели. Съдът е посочил, че жалбоподателят обективно е имал възможност да уведоми ОИК-Белово на адреса или имейла, посочени на интернет страницата на тази комисия. От правна страна, съдът е приел, че със своето бездействие жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 41, ал. 3 ЗМСМА. Решението на административния съд е неправилно. Към датата на постановяване на обжалваното решение пред Конституционния съд на Република България е висящо производство по к. д. № 5/20 година, което обединява две искания за обявяване на противоконституционност на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Към настоящия момент е налице решение по това конституционно дело, с което исканията са отхвърлени. Въпреки резултата, в мотивите на конституционното решение е посочено ясно, каква трябва да бъде преценката, както на административния орган (ОИК), така и контролът на съда впоследствие, относно наличието или не на несъвместимост на избраното лице. Нещо повече, съществуващата съдебна практика, според която е осъществяван формален съдебен контрол за кумулативното наличие или не на предпоставките на чл. 41, ал. 3 вр. с чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА, е определена като неправилна, чието преодоляване следва да е чрез правилното тълкуване на закона. В решението на конституционния съд е посочена необходимостта от индивидуална преценка по същество от компетентния орган и съдържателен съдебен контрол. Също така, в мотивите на решението е посочено, че за изпълнение на кумулативните изисквания на чл. 41, ал. 3 ЗМСМА, е достатъчно лицето да е предприело действията, посочени в разпоредбата, разпоредбата не изисквала "необходимите действия" да са породили крайния си резултат и да са настъпили свързаните с тях правни последици, достатъчно е "... да бъде демонстрирана категорично волята на лицето, намиращо се в състояние на несъвместимост, да приведе положението си в съответствие със законовите изисквания." В конкретния случай, в решението на административния съд липсва именно този анализ, който да формира решаващия извод – демонстрирана ли е или не категорична воля на Шуманов, да приведе положението си в съответствие със законовите изисквания. Недопустимо е според настоящия съдебен състав, касационната инстанция за първи път да сочи съображения по съществен за разрешаването на спора въпрос, тъй като по този начин лишава страните по спора от съображенията на една съдебна инстанция, което може да се отрази на ефективното им право на защита. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че обжалваното решение следва да се отмени, а делото се върне на друг съдебен състав на Пазарджишкия административен съд за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в настоящото решение. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд