Решение № 194 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2918/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от КУМАКС ИНВЕСТ ЕООД ЕИК 123077640, гр.Казанлък, представлявано от управителя И. К., чрез процесуален представител адв. А.Станчева от АК-Стара Загора, против Решение 453/19.12.2023 г., постановено по адм. дело 507/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлено искането на дружеството за обявяване нищожността на Решение 130/10.07.2023 г. на министъра на околната среда и водите и е отхвърлена жалбата на дружеството срещу същото решение. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на дружеството, че Констативен протокол СЗ-097/06.04.2023 г., изготвен от служители на Басейнова дирекция Източнобеломорски район /БДИБР/ е издаден в нарушение на административно-производствените правила, както и възражението, че дружеството не е имало право да извършва дейности по Разрешително 02450014/12.11.2018 г. след крайния срок на действието му. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се отмени оспорения административен акт и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне и се уважи искането на дружеството. Претендират се и направените по делото разноски. Ответната страна Министърът на околната среда и водите, чрез юрисконсулт Николова, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на оспореното решение. Иска същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и обосновано. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС Стара Загора е образувано по жалба на КУМАКС ИНВЕСТ ЕООД против Решение 130/10.07.2023г, издадено от Министъра на околната среда и водите подписано от заместник министър на околната среда и водите, в условията на заместване на министъра, поради негово отсъствие, с което е отказано продължаване срока на действие на Разрешително 02450014/12.11.2018 г., издадено от министъра на околната среда и водите, с титуляр КУМАКС ИНВЕНСТ ЕООД, за ползване на воден обект язовир Копринка, с цел изземване на наносни отложения. Съдът е установил, че дружеството е притежавало Разрешително за ползване на повърхностен воден обект 02450014/12.11.2018 г. със срок на действие до 31.12.2021 г, чрез изземване на наносни отложения до 17 000 куб. метра годишно от язовир Копринка, с място на изпълнение на дейността село Долно Сахране, община Павел баня, област Стара Загора, ЕКАТТЕ на землището 22808, заливаема площ на язовир Копринка, под кота максимално водно ниво -391.0м, и посочени точни географски координати на граничните точки на участъка за ползване, съгласно схема неразделна част от разрешителното. Установил е, че на 20.08.2021 г. дружеството е подало заявление за продължаване срока на действие на разрешителното, като административното производство, с решение 207 от 24.09.2021 г. на зам.министъра на околната среда и водите е било спряно на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК и впоследствие, с влизане в сила на § 6 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на Закона за водите /ДВ, бр.20 от 2022 г./, е възобновено, като по преписката, от административния орган са били събрани доказателства за изпълнение на условията по разрешителното и е изискано становище от директора на БДИБР. След анализ на доказателствата, на основание чл. 78, ал. 2, т. 3 от Закона за водите е постановено оспореното пред първоинстанционния съд решение. В мотивите на същото е посочено, че дружеството не извършва дейности по изземване на наносни отложения от язовир Копринка и не е извършвало такива след издаване на разрешителното, което се потвърждава от: извършената проверка на място, за която е съставен КП СЗ-097/06.04.2023 г., представените по чл.194б от ЗВ декларации за периода 2019 г. 2022 г. с декларирано количество 0 кубични метра и представените доклади по чл. 48, ал.1, т.12 от ЗВ за 2019 г. и 2022 г. При тези фактически установявания, първоинстанционния съд е направил извод за неоснователност на оспорването. Приел е, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган Министъра на околната среда и водите при условията на заместване, при спазване на изискванията за форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и са спазени приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е посочил, че е налице признание от страна на дружеството, че не се е ползвало от правата по разрешителното, предвид подаваните декларации по чл.194б от ЗВ за поредните години от 12.11.2018 г. до 12.11.2021 г., което се потвърждава и от констатациите при извършената проверка на място на 06.04.2023 г. Приел е, че неупражняването на правата представлява неизпълнение на условията на разрешителното по чл.78, ал.2, т.3 от ЗВ, по аргумент от чл.79а, ал.1, т.4 от ЗВ, и постановеният отказ за продължаване срока на действие на Разрешително 02450014/12.11.2018 г. за ползване воден обект язовир Копринка, с цел изземване на наносни отложения, е законосъобразен. По изложените съображения постановил обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган Министъра на околната среда и водите при условията на заместване, за което по делото са представени Заповед КМ-162/27.06.2023г на министър-председателя на РБългария за командироване на министъра на околната среда и водите за периода от 09.07.2023 г. до 12.07.2023 г., включително в Кралство Испания и Заповед РД-467/30.06.2023г на министъра на околната среда и водите за определяне на П. Д. заместник министър на околната среда и водите да изпълнява функциите на министър на околната среда и водите за посочения период, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоящият състав споделя и изводите на решаващия съд за съответствие на оспорения административен акт с приложимите материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, като е установил надлежно правно-релевантните факти. Въз основа на тези факти, и след като е анализирал подробно правната уредба, е формирал обосновани правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗВ за продължаване срока на действие на разрешително, издадено по реда на този закон, следва заявлението да е подадено в законоустановения срок; да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и да са изпълнени условията на разрешителното. При липсата на една от тези предпоставки, органът е длъжен да откаже удължаване на срока на действие на издаденото разрешително. Както правилно административният съд е посочил, заявлението е подадено в законоустановения срок, но искането не съответства с разпоредбата на чл. 78, ал. 2, т. 3 ЗВ. По делото безспорно е установено, че дружеството за периода на действие на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект 02450014/12.11.2018 г. не е извършвало никаква дейност по изземване на наносни отложения от язовир Копринка, т.е. същото не е упражнило правата, предоставени с разрешителното, в определения от него срок, което е и самостоятелно основание за отнемане на разрешителното на основание чл. 79а, т. 4 от ЗВ. Съгласно приложимия закон титулярят на разрешителното за ползване на воден обект е длъжен да изпълнява условията на издаденото му разрешително, като при неизпълнение е налице и основание за отказ за продължаване на срока на същото. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на дружеството относно Констативен протокол СЗ-097/06.04.2023 г., изготвен от служители на БДИБР. По негово искане по делото са разпитани съставителите на КП, чиито показания: за уведомяване на управителя на дружеството по телефона за проверката на място, за констатираното при същата и за спазване указанията на управителя в присъствието на кое лице - негов служител да се изготви КП, не са оспорени и са кредитирани от съда. Установеното при проверката на място се потвърждава и от декларираните от самото дружество обстоятелства, а именно, че за периода на действие на разрешителното не са изземвани наносни отложения от язовир Копринка. Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства, приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с тях, правните изводи са изложени аргументирано и подробно, поради което обжалваният съдебен акт е обоснован. По изложените съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спора и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал.3 от АПК в полза на Министерство на околната среда и водите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение по чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение