Решение № 10239 от 11.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4913/2021 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Е. Исаева с адрес в гр. Сливен чрез процесуален представител адвокат Г. Добрева от АК Сливен срещу решение 56 от 17.03.2021г. на Административен съд Сливен по адм. дело 465/2020 г. С него се отхвърля жалба на Е. Исаева против предписание 200601/313629 за поставяне под карантина, издадено от Н. Димитров на длъжност инспектор при Регионална здравна инспекция Бургас. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната му. Ответникът инспектор Н. Димитров от Регионална здравна инспекция Бургас, не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу предписание 200601/313629 за поставяне под карантина, издадено от Н. Димитров на длъжност инспектор при Регионална здравна инспекция (РЗИ) Бургас на основание чл. 61, ал. 6 от Закона за здравето и заповед РД-01-271 от 19.05.2020 г. на министъра на здравеопазването, за поставяне под карантина на жалбоподателката за 14-дневен срок с начална дата 01.06.2020 г. Възраженията са нищожност на административния акт с искане за прогласяването й от съда. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по делото, че жалбоподателката е влязла на територията на страната през ГКПП на Летище Бургас от държава посочена в заповед на Министъра на здравеопазването като рискова зона за разпространението на COVID-19, поради което пристигащите от тези държави се поставят под карантина за срок от четиринадесет дни. Съдът е анализирал доказателствата съобразно наведените твърдения за нищожност на административния акт и е приел, че оспорения административен акт е валиден, издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на чл. 61, ал. 1, 2 и 6 от Закона за здравето (ЗЗ). Решението е правилно. Изводите на съда от фактическа и правна страна са верни и адекватни на установените с доказателствата факти. Безспорно е установено, че жалбоподателката е влязла на територията на Република България през ГКПП на Летище Бургас от държава посочена в заповед на Министъра на здравеопазването като рискова зона за разпространението на COVID-19. Съгласно т. 12 от Заповед РД-01-271 от 19.05.2020 г. на министъра на здравеопазването, лицата влезли на територията на страната от други държави, посочени в заповед на министъра на здравеопазването по чл. 61, ал. 2 и чл. 6, ал. от ЗЗ се поставят под карантина за срок от четиринадесет дни. Обосновано са оборени твърденията на жалбоподателката за липсата на форма на административния акт и липсата на компетентност на издалия го орган. Предписанието е издадено по образец, съгласно приложение 5 към т. 11 от заповед РД-01-271 от 19.05.2020 г. на министъра на здравеопазването. Правилно съдът е преценил, че наведените доводи са относими за неговата незаконосъобразност, но не и за неговата нищожност. Правилен е изводът и за наличието на компетентност на административния орган. Издателят на акта Н. Димитров на длъжност инспектор при Регионална здравна инспекция Бургас е бил овластен да го издаде със заповед РД-02-149 от 01.06.2020 г. на директора на РЗИ Бургас съгласно чл. 61, ал. 6 от ЗЗ, който гласи, че задължителната карантина на лице по ал. 2 и 3 се извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от него длъжностно лице, както е в случая. При проверката на решението се споделят мотивите на административния съд на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК от фактическа и правна страна. Воден от горното Върховен административен съд шесто отделение