Решение № 121 от 7.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10347/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. Х., гражданин на Афганистан, чрез процесуален представител, срещу решение 28281/27.08.2025 г., постановено по адм. д. 8112/2025 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът - председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение 4094/14.07.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Ф. Х. поради липса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 31.08.2023 г. Ф. Х., гражданин на Афганистан, роден на [дата] в общ. Кот, Афганистан, етническа принадлежност [етническа принадлежност], [вероизповедание], неженен, е подал молба за предоставяне на международна закрила до председателя на ДАБ. Твърди, че напуснал нелегално Афганистан през 2021 г. и се установил в Турция за около три години. На територията на Република България влиза нелегално през 2023 г., където е задържан от полицейските власти и настанен в общежитието на отдел ПМЗ - кв. Военна рампа . През септември 2023 г. преди да приключи административната процедура по предоставяне на международна закрила самоволно напуснал общежитието, като процедурата била прекратена. Задържан е от властите в Германия и върнат в Република България съгласно Регламент (ЕС) 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, като производството по предоставяне на международна закрила е възобновено. На 07.02.2025 г. е проведено интервю с Ф. Х., като чужденеца заявява, че преди да напусне Афганистан бил военен и служил в армията около 18 месеца. Неговото семейство също били военни, поради това често имали проблеми и били нападани от враговете (неясно кои са враговете), които атакуват и дома им. Лично не бил заплашван, но всички военни получавали заплахи. Родителите му останали в Афганистан, но нямали проблеми с талибаните, тъй като били възрастни. Заявява, че в страната си по произход не е арестуван и не е осъждан, не е участвал в политическа партия или мероприятия и не е имал проблеми с етническата си принадлежност. Подавал е молба за статут в Австрия и Германия, имал е намерение да подаде молба за закрила в Турция, но подал в България. При интервюирането си касаторът разказва, че е напуснал Афганистан заради липсата на сигурност и липсата на възможността за спокоен живот. Поддържа, че ако се върне в Афганистан ще има проблеми, тъй като талибаните били негови врагове и се е бил срещу тях. При напускането на Афганистан не е имал държава, в която е целял да се установи, а би останал там, където биха му дали документи. В открито заседание, проведено на 18.08.2025 г., Ф. Х. заявява, че преди около 4 години при настъпването на талибаните е напуснал Афганистан, защото бил войник и служил в армията. Стигнал нелегално Турция, където останал около 2 години и 8 месеца, след което нелегално преминал в България, където е задържан от властите и изпратен в лагер. Иска да се събере със семейството си в Австрия. Престоял в Австрия около 8 месеца, но искали да го депортират, поради това отишъл в Германия, където прекарал около 10 месеца и започнал да учи език, докато властите не го задържали и върнали в България. Административният съд е приел, че с оглед събраните доказателства и личната история на заявителя, не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ и чл. 9 ЗУБ, като е приел, че административният орган законосъобразно е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Ф. Х., тъй като е установено, че в случая чужденеца е напуснал страната си по произход, а впоследствие и Република Турция, по лични икономически причини и не е лице, нуждаещо се от международна закрила. При тези съображения и при липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу процесното решение като неоснователна. Решението е правилно. Неоснователни са наведените доводи на касационния жалбоподател, че съдът неправилно е възприел съображенията на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагането на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец, са правилни. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател съдът се е позовал на бежанската история и събраните в хода на административното производство доказателства, свързани с личната история на чуждия гражданин. Липсват данни, че същият е бил изложен или за него съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Противно на твърденията на касатора оспореното съдебно решение е постановено в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз с оглед решенията по дело С-465/07, по дело С-285/12 и по дело С-406/22. Решаващият съд е извършил собствена преценка за наличието/липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ с оглед на всички събрани доказателства, в т .ч. личната история на чужденеца, представените справки за актуалното общо състояние в Афганистан. От съдържащите се по делото справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ, относно актуалното положение в Афганистан следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Афганистан не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първостепенния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че ситуацията в Афганистан управлението на талибаните, сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че напуснал Афганистан поради страх от талибаните, защото бил военен, но от доказателствата по преписката не е доказано осъществено преследване спрямо чужденеца на някое от основанията на закона. Следователно не са налице и сочените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на всички наведени доводи с оглед на факт, че чужденеца е бивш военнослужещ. Неоснователния са твърденията на касатора, че решаващият съд не е отчел, че братята на чужденеца имат признат статут на бежанци, което е обективен показател за реален риск. В постановеното решение съдът правилно е посочил липсата на предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а твърденията на касатора, че неговите братя имат предоставен статут на бежанци не се подкрепят от доказателствата по делото. Не се кредитират доводите на касатора за наличие на съществени нарушения на съдопроизводствени правила, тъй като съдът не е съпоставил данните от справките на ДАБ за актуалното състояние на Афганистан спрямо данните от независими международни източници. С определение 26627 от 06.08.2025 г. решаващият съд е конституирал страните в съдебното производство, разпределил е доказателствената тежест и е дал съответните указания на страните. Представените справки от дирекция Международна дейност към ДАБ са относими писмени доказателства по делото и правилно съдът е кредитирал тяхното съдържание. Не се споделят аргументите на касатора, че съдът не е нарушен принципа non-refoulement (забрана за връщане), установен в чл. 33, § 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Липсват фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Афганистан, то има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 ЗУБ като трета сигурна държава , както и фактът, че е преминал нелегално българската граница, но не се е предал на властите доброволно, последвалото нелегално установяване в Австрия и Германия след самоволното напускане на лагера. Цялостното поведение на чужденеца сочи желанието му да емигрира по икономически причини, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Неоснователни са твърденията на касатора за необоснованост на оспореното съдебното решение. Съдържанието на съдебния акт отговаря на чл. 172а, ал. 2 АПК. Първоинстанционният съд е формирал фактическите си и правни изводи въз основа на всички събрани доказателства в административното и съдебното производство, като ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и последователност. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. С оглед гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната по касация страна и такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение