Решение № 8601 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5286/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община срещу решение 1548/11.3.2024г., постановено по адм. дело 9606/2023г. на Административен съд София град, с което е отменена Заповед САГ23-РА53-447 от 7.7.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 2 и чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1, чл. 108, ал. 5 ЗУТ наредено да се изработи служебно проект за изменение на ПУП-ИПРЗ на УПИ ІІ-за обединено детско заведение, УПИ ІІІ-133, 134 за обезщетяване и УПИ ІV-178, кв. 29 и изменение на план на уличната регулация и отпадане на задънена улица от о.т. 85а и о.т. 85б, местност НПЗ Средец , с териториален обхват ПИ с идентификатори 68134.305.104, 68134.305.106, 68134.305.107, 68134.305.108, 68134.305.109, 68134.305.111, 68134.305.114, 68134.305.115, 68134.305.116, 68134.305.112, 68134.305.113, 68134.305.110 и частично 68134.305.137 по КККР на София, Столична община район Възраждане. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в предварителната процедура по чл. 135 от ЗУТ следвало да се установи липсата на противоречие с ОУП на общината и съответствието на предлаганата разработка с правилата и нормативите по устройство на територията, които условия в случая били налице. Конкретната заповед по чл. 135, ал. 5 от ЗУТ била съпроводена от графична част извадка-скица от цифровия модел на информационната система Софкар . Иска обжалваното решение да бъде отменено, като оспорването срещу посочената заповед бъде отхвърлено. Моли да бъдат присъдени направените деловодни разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските по представените списъци. Ответникът М. С. Д. в писмен отговор, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва касационната жалба. Излагат доводи в подкрепа на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Ответниците С. Д. Д. и Й. Д. Д. в представен отговор оспорват касационната жалба. Излагат подробни съображения, сочещи незаконосъобразност на административния акт и правилност на оспореното съдебно решение. Иска последното да бъде оставено в сила и да им бъдат присъдени разноски за тази инстанция. Ответниците С. Н. С. и М. С. представлявани от процесуалния си представител представят писмен отговор в проведеното съдебно заседание, искат оставяне в сила на решението и присъждане на разноски сторени в касационното производство Ответникът кмет на район Възраждане, Столична община не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. С атакуваното решение Административен съд София град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, но при неспазване на законоустановената форма и при допуснати множество нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Обосновал е извод за липса на графична част към обжалваната заповед, което опорочавало заповедта и правело невъзможна преценката за действителния обхват на разрешената разработка. Развил е и допълнителни мотиви, сочещи незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Така постановеното решение е правилно. Административното производство се е развило по повод заявено от кмета на район Възраждане, Столична община искане за провеждане на необходимите процедури за осъвременяване на документите за терена, отреден за обединено детско заведение и увеличаване на площта му. Оспорената заповед на главния архитект на Столична община, обосновано е преценена като незаконосъобразна. Правилен е изводът на съда, че заповедта е издадена при неспазване на законоустановената форма. Към същата противно на твърденията касатора в касационната жалба, липсва графична част, от която да се установява какво е точното съдържание на проекта за изменение на ПУП, изработването на който се разрешава със заповедта и в какво ще се изразява изменението на действащия план. Съгласно чл. 135, ал. 2 ЗУТ, когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Възможността, съдържаща се в чл. 135, ал. 5 от ЗУТ компетентният орган по ал. 1 да нареди служебно със заповед да се изработи проект за изменение на действащ устройствен план не освобождава административния орган от задължението, при издаване на заповед, с която се разрешава изработването на исканото изменение в ПУП, същата да съдържа графична част, от която да се установи съдържанието на проекта и в какво ще се изразява изменението на ПУП. Предвид факта, че такава графична част липсва, оставя неясен обхвата на разрешеното проектиране и не може да бъде извършена преценка за съответствието на предложението с нормите по устройство на територията и с предвижданията на ОУП. Нещо повече, дори предложението на кмета на район Възраждане да съдържаше скица-предложение, това не замества изпълнението на задължението на административния орган заповедта му да съдържа графична част. За пълнота на изложението, обаче следва да се отбележи, че към заявлението на кмета на район Възраждане извадка-скица от цифровия модел на информационната система Софкар не само че не е представена /както твърди касатора/, но и липсва в изброените като приложени към заявлението документи. Като е отменил и обжалваната пред него заповед на главния архитект на Столична община, Административен съд София град е постановил правилен валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на спора, основателни се явяват претенциите на ответниците за присъждане на деловодни разходи, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения. С оглед своевременно заявеното възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на главния архитект на Столична община, претендираните от М. Д. и С. С. /договорът за правна защита и съдействие е сключен само със С. С., но не и със г-жа С./ адвокатски възнаграждения в размер по 1.500,- лева за всеки, следва да бъдат уважени в размер равен на минималния такъв по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения 1.250,- лева. Претенцията на С. Д. и Й. Д. следва да бъде е уважена в претендирания и доказан размер - по 1.000,- лева на всеки от тях. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,