Решение № 7702 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10161/2019 г.

Решение № 7702 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10161/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Колев, чрез адв. П. Колева, против решение № 1196 от 27.06.2019 г., постановено по адм. дело № 586/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. С него е отхвърлен предявеният от лицето иск за заплащане на обезщетение в размер на 2000, 00 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени физически и психически болки и страдания по време на задържането му на 19.09.2017 г., на основание Заповед за задържане на лице с рег. № 1281/19.09.2017 г., отменена с решение № 2223 от 20.12.2017 г. по адм. д. № 2735/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, ведно със законната лихва, считано от датата на отмяна на незаконосъобразния акт до окончателното изплащане на задължението. В жалбата като конкретни отменителни основания се сочат, допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява се общо несъгласие с решението на съда и се иска неговата отмяна, както и решаване на спора по същество с уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски пред настоящата касационна инстанция. Ответната страна, ОД на МВР – гр. Бургас, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – трето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната цялост, намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С атакуваното решение е отхвърлен като неоснователен искът на В. Колев против ОД на МВР – гр. Бургас, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лв. /две хиляди/, изразяващи се в стрес, отрицателни преживявания, дискомфорт, негативни емоции в резултат на отменен незаконосъобразен акт – Заповед за задържане № 1281/19.09.2017 г. издадена от С. Колев, на длъжност К. О. при РУ – Несебър. За да отхвърли предявения иск, съдът е приел, че по делото е установена първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: отменен незаконосъобразен акт. Прието е, че отговорността за вреди не следва автоматично само и единствено от този факт, а следва да се установят и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. След подробен анализ на събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел, че липсва основният елемент от фактическия състав, а именно наличието на вреда, която да бъде квалифицирана като неимуществена. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това и отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на правото на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни действия или бездействия или отменен незаконосъобразен административен акт, какъвто е конкретния казус. По силата на разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на претенцията си както по основание, така и по размер. Основателността на иска по чл. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на предварително определени от законодателя материалноправни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт действие или бездействие. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред и предявеният на това основание иск следва да бъде отхвърлен. В това отношение практиката на административните съдилища е постоянна и последователна и безпротиворечива. Необходимо е да се отбележи, че отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца да установи комулативно изискуемите се предпоставки за това. В исковото производство каквото е това по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на чл. 154 от ГПК приложим субсидиарно по силата на чл. 144 от АПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Съдът е уважил всички, направени от Колев доказателствени искания и е допуснал до разпит всички, поискани от него свидетели. След подробен анализ на показанията на свидетеля Богданов, съдът правилно е приел, че не може да се направи категоричен извод, че по отношение на ищеца са настъпили сериозни и тежки увреждания на психичното му здраве. По делото, също така не са представени никакви медицински документи, свързани с посещението на лекар със съответната специалност, който евентуално да установи и диагностицира такова увреждане и да назначи съответната терапия за неговото лечение. Противно на твърдяното в исковата молба, че не му е предлагана и указана медицинска помощ, установено е безпорно е по делото, че Колев е отказал медицинска помощ и че въпреки това е бил прегледан от от лекар с оглед на това, че е имал здравословен проблем с ръката си отпреди задържането. Вярно е, че неимуществените вреди се търпят от физическите лица вследствие на неблагоприятното засягане от незаконосъобразна дейност, но както се посочи производството по ЗОДОВ е исково и всички претендирани вреди следва да се доказват с допустимите доказателствени средства и не се предполагат. В случая жалбоподателят по делото не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на всички, кумулативно изискуеми елементи от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а първоинстанционният съд правилно е отхвърлил изцяло предявения иск като неоснователен. Предвид горното, настоящият състав на ВАС, трето отделение счита, че с оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,