Решение № 10650 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5059/2026 г.

Производството по делото е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Франс Д“ ЕООД, ЕИК 205988728, чрез пълномощника адвокат Русев, против решение № 1293 от 23.03.2026 г., постановено по административно дело № 771/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 29-05-3094/11.06.2025 г., издадена от директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) – Стара Загора. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – директорът на РЗОК – Стара Загора, чрез пълномощника главен юрисконсулт Минева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея решение да се остави в сила като правилно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да се отмени като неправилно. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд писмена покана на основание чл. 76а от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване) директорът на РЗОК – Стара Загора е изискал от дружеството в качеството му на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) по договор с НЗОК да възстанови в бюджета на Касата неоснователно получена сума в общ размер от 1034 лв. Органът е установил 31 случая на проведен, отчетен и заплатен от Касата пети диспансерен преглед на здравноосигурени лица (ЗОЛ) през 2024 година, докато НЗОК заплаща съгласно НРД за МД за 2023-2025 г. само четири такива в рамките на една календарна година. Издаването на поканата е предшествано от извършена по заповед на директора на РЗОК – Стара Загора проверка на лечебното заведение, констатациите от която са обективирани в протокол (констативен) и протокол за неоснователно получени суми от извършилите я контрольори, на които тя е била възложена. За да не уважи сезиралата го жалба срещу поканата, Административен съд – Стара Загора е извел решаващ извод за нейната законосъобразност, като издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма и съдържание, при спазване на дължимата процедура и в съответствие с приложимия материален закон и преследваната от него цел. Съдът е приел, че в процесните случаи безспорно е доказано отчитането и заплащането на пети в рамките на годината диспансерен преглед на пациенти, което е извън гарантирания от бюджета на НЗОК пакет за посочените заболявания за едно ЗОЛ, които подлежат на диспансерно наблюдение от общопрактикуващ лекар (ОПЛ). Подложеното на касация решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното решение е и правилно, като не страда от пороци, които биха обусловили отмяната му, а доводите на касатора в противната насока не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби на ЗЗО, НРД за МД за 2023-2025 г. и сключения индивидуален договор, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения и са изложени убедителни съображения, мотивиращи изводите на съдебния състав относно тълкуването на приложимия закон. Настоящият съдебен състав се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на Старозагорския административен съд. За пълнота във връзка с касаторовите възражения следва да се отбележи, че основният факт, обусловил издаването на процесната писмена покана и нареденото връщане на посочените в нея неоснователно заплатени на лечебното заведение суми, които административният орган изисква да бъдат върнати в бюджета на НЗОК, е безспорен – отчитане от ОПЛ на повече от предвидения максимален брой прегледи на пациенти за заболяването с най-висока честота на наблюдение. Този факт не може да бъде игнориран по причина, че се касае за новозаписани пациенти в лекарската практика или че прегледите са реално извършени, което не е спорно по делото, но няма как да изключи връщане от лечебното заведение на суми, получени без правно основание. От друга страна, доколкото в случая не са установени нарушения от страна на изпълнителя на ПИМП, законосъобразно органът е избрал да финишира процедурата по проверката по реда на чл. 76а от АПК, което е съобразено и от първоинстанционния съд. От изложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже процесуалният представител на касатора, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил жалбата срещу заповедта, Административен съд – Стара Загора обосновано е преценил фактите по спора и точно е приложил и тълкувал материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба), поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора се явява неоснователно искането на ответника по касация за присъждане на деловодните разноски, а ответникът не е претендирал разноски, поради които такива не му се следват. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 и изреч. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение