Решение № 12208 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2539/2014 г.

Решение № 12208 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2539/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Иван Илиев Иванов от гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 65/07.01.2014 г., постановено по адм. дело № 234/2013 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 2141201997/17.07.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че установените с РА публични вземания са погасени по давност поради изтичане на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Счита още, че съдът е игнорирал част от ангажираните по делото доказателства и необосновано не е кредитирал събраните свидетелски показания, като в резултат на това не е възприел и изводите на експерта по ССчЕ, от която се установява, че общата данъчна основа за ревизираните периоди е 103 078.25 лв., а размерът на дължимия данък е 19 762.49 лв. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата, като по същество моли съда да отмени атакувания съдебен акт в посочената част и вместо него да постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София, чрез процесуален представител в о. с. з. оспорва нейната основателност и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - София е отхвърлил жалбата на Иван Илиев Иванов от гр. София против Ревизионен акт № 2141201997/17.07.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, с който за ревизираното лице са установени допълнителни публични вземания - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., ведно със съответните лихви за забава, възлизащи общо на сумата от 929 106.01 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Това крайно заключение е формирано при следните релевантни фактически констатации: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от АПК. Неговата установеност е обоснована с размера на постъпилите по банковата сметка на лицето през процесните данъчни периоди суми, надхвърлящи 2 500 000 лв. и извършената проверка на изисканите документи, свързани с източниците и размера на доходите, вида и размера на притежаваното движимо и недвижимо имущество, налични банкови сметки и парични средства в брой, получени и предоставени заеми, притежавани финансови активи и движими ценности, пътувания в чужбина, ведно със събраните сведения, че лицето не е подавало годишни данъчни декларации за ревизираните периоди. След връчване на уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и анализ на събраните доказателства, ревизиращите са съставили парични потоци по години и са установили превишение на разходваните над разполагаемите средства, формиращо данъчна основа по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Анализирайки насрещните тези и възражения на страните, първоинстанционният съд е приел, че спорът между тях се концентрира върху определените размери на данъчните основи за процесните периоди, обусловени от редуцирането на приходите на ревизираното лице със сумите, преведени по банковата му сметка, за които същото твърди, че са получени от физически лица в качеството му на посредник при закупуване на плодове и зеленчуци от Република Македония. В тази връзка съдът е обсъдил представения РА, с който за Евгени Иванов /брат на ревизираното лице/ са установени публични вземания в големи размери, ведно със събраните гласни доказателства и след като е счел, че последните не следва да бъдат кредитирани, е възприел първият вариант от заключението на вещото лице по проведената ССче. Съобразно изложеното от експерта, общата данъчна основа за периода 2003 - 2008 г. възлиза на сумата от 2 479385.62 лв., а размерът на дължимия данък - на сумата от 575 681.22 лв. Съпоставяйки конкретно посочените за отделните данъчни периоди релевантни параметри, решаващият състав е приел, че размерите на данъчните основи и на дължимия данък са правилно определени с РА, с оглед на което е достигнал до извод за неговата законосъобразност. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА относно установените с него данъчни задължения и вноски за ЗО, ведно със следващите се лихви за забава в долупосочените размери за 2003 и 2004 г. Неоснователно е възражението на касатора относно погасяването на установените с РА публични вземания за 2003 и 2004 г. поради изтичането на 10-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Визираната разпоредба е аналогична по съдържание с нормата на чл. 140, ал. 2 от ДПК /отменен/, която предвижда, че публичните вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, се погасяват с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. По аргумент от чл. 41 вр. с чл. 54 от ЗОДФЛ (отм.) публичното задължение на ревизираното лице за 2003 г. е следвало да се заплати в срок до 15.05.2004 г., а това за 2004 г. - до 15.05.2005 г., поради което десетгодишният давностен срок за тях е започнал да тече съответно от 1.01.2005 г. и от 01.01.2006 г. и не е изтекъл към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело. Анализът на релевираните в касационната жалба доводи сочи, че касаторът не оспорва наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на ал. 2 от същата разпоредба, а възразява срещу размерите на установените с РА данъчни основи и задължения. Както правилно е приел и решаващият състав, осъществеността на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК се подкрепя от събраните от органите на приходите доказателства, установяващи недостиг на разполагаемите спрямо разходваните от лицето средства. При липсата на ангажирани доказателства за получени приходи за 2003 г. и за 2004 г. и констатираното явно и съществено превишение на разходваните средства над разполагаемите, обоснован се явява изводът, че по аргумент от чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК превишението на разходите представлява основа за облагане, за която се дължи данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). За да се прецени доколко размерът на тази основа е определен законосъобразно обаче, съдът е следвало да осъществи конкретна преценка на отчетените параметри в приходната и разходната част на съответния паричен поток, включително и да съпостави отразените от ревизиращите разходи за издръжка по данни от НСИ. Тяхното сравнение с ноторно известните с обявяването им в Интернет относими стойности сочи, че в разходната част на паричните потоци са включени в пълен размер данните за паричен разход на тричленно семейство, без да се съобразят посочените средни стойности за едно лице. Така за 2003 г. и 2004 г. са включени разходи за домакинство в размер съответно на 4178 лв. и 4653 лв., вместо относимите стойности от 1593 лв. и 1805 лв., като в резултат на това е увеличен размерът на разходите и крайното салдо за периодите. След осъществяване на дължимата корекция на посочените пера, размерът на несъответствието на разходите над приходите за 2003 г. възлиза на сумата от 2463.35 лв. Съобразно разпоредбата на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в приложимата му редакция, от тази данъчна основа 1320 лв. попадат в обхвата на необлагаемия минимум, с оглед на което дължимият данък върху разликата над тази сума възлиза на 217.94 лв. До този размер и следващите се лихви за забава върху него, ведно с определените на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО вноски за ЗО и лихви за забава върху тях, РА се явява законосъобразен, а жалбата срещу него неоснователна, като за останалата част до сумата от 868.58 лв. и начислените върху разликата лихви за забава първоинстанционното решение се явява неправилно и следва да се отмени, ведно с посочената част от РА. Идентичен извод следва и относно размера на установеното задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., за която според данните на НСИ средната стойност на паричните разходи за едно лице възлиза на 1805 лв. Тази сума ведно с общия размер на останалите установени от органите по приходите разходи от 1672.64 лв. формира данъчна основа в размер на 3 477.64 лв., от които необлагаеми 1440 лв., а за разликата над визирания минимум дължимият данък възлиза на сумата от 95.48 лв. До този размер, ведно с определените вноски за ЗО и начислените съответни лихви за забава, РА се явява законосъобразен, като за разликата над тях до размера от 881.91 лв. и съответните лихви първоинстанционното решение и РА следва да се отменят. В останалата си част решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна. Освен горепосочените неотносими данни от НСИ за паричен разход на тричленно семейство в разходната част на съставените парични потоци за данъчни периоди 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г., органите по приходите не са включили в приходната част изтеглените от банковата сметка на лицето средства, в резултат на което неправилно са определили размерът на недостиг на изразходваното над полученото. В следствие на това, неточно са формирани и размерите на релевантните данъчни основи и следващия се данък, като в тази връзка първоинстанционният съд не е направил никакви фактически констатации, нито е възложил на експерта по назначената ССчЕ изследването на коментираните релевантни параметри. В резултат на този процесуален пропуск, спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което, наред с установената в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания в касационното производство препятства провеждането на дължимата проверка на материалната законосъобразност на РА и налага отмяна на атакуваното решение. В тази му част, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, който следва да съобрази гореизложеното досежно относимите стойности на паричните разходи за едно лице за съответната година по данни от НСИ, както и включващият се в приходната част размер на изтеглените от банковата сметка на лицето суми и съобразно тях постави допълнителна задача на експерта по проведената ССчЕ за определяне на размера на превишението на разходите над приходите, съставляващ данъчна основа по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, въз основа на която да се установи размерът на дължимия данък и следващите се лихви върху тях. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение