Решение № 14163 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13739/2014 г.

Решение № 14163 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13739/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството по делото е образувано по касационна жалба на Комисията по чл. 30, ал. 1 от НУРУЖННОЖП, назначена от кмета на Община Пловдив срещу решение № 1909/25.08.2014 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 261/2014 г., в частта, в която е отменено в една част решението на Комисията по чл. 30, ал. 1 от НУРУЖННОЖП, взето с Протокол № 21/05.12.2013 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част, като се иска неговата отмяна и се претендират разноски. Ответникът по касация - Дарина Петрова Петрова чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Поддържа се, че обжалваният административен акт в отменената му част съдържа мотиви, като такива се съдържат и в документите в преписката. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване от надлежна страна. По основателността й приема следното: Предмет на обжалване пред административния съд е било решение на комисията по чл. 30, ал. 1 от НУРУЖННОЖП, взето с протокол № 21 от 5.12.2013 г. С обжалваното решение, по отношение на Дарина Петрова са взети следните решения: комисията да предложи на кмета на община Пловдив да издаде временна настанителна заповед на четиричленното домакинство на Дарина Петрова Петрова за общинско жилище от фонд "Резервен", за срок от 6 месеца; след изтичането на този срок, кметът на общината да издаде заповед за прекратяване на договора за наем и да предприеме законосъобразни действия по освобождаването на общинското жилище. Административният съд, пред който е образувано делото по жалбата срещу горепосоченото решение е приел, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от обжалване на решението по т. 1, тъй като то е благоприятно за нея. Съдът е приел, че досежно определения срок за временно настаняване в резервното жилище, органът разполагал с дискреционна власт и взетото от него решение по този въпрос не подлежи на съдебен контрол. В останалата й част жалбата е преценена като допустима и основателна. Съдът е приел, че обжалваният административен акт в допустимите му за съдебен контрол части е немотивиран. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява касационната жалба като основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. На осн. чл. 218, ал. 2 АПК, Съдът служебно проверява валидността и допустимостта на съдебното решение, а и съответствието му с материалния закон. В конкретния случай, касационната инстанция преценява решението на административния съд в обжалваната му част, като недопустимо. Съдът се е произнесъл по жалба срещу акт, който не е подлежал на съдебен контрол. Решението на комисията по чл. 30 от НУРУЖННОЖП касаещо Дарина Петрова в т. 2 и 3 от него не представлява индивидуален административен акт, тъй като то не засяга права или законни интереси на адресата му. До такова засягане евентуално ( в случай, че бъдат издадени) ще доведат заповедта на кмета на Община Пловдив за прекратяване на наемното правоотношение и заповедта на същия административен орган за изваждането на Дарена Петрова и домакинството й от жилището, за което наемното правоотношение е прекратено. Срещу тези заповеди при издаването им, Дарина Петрова ще може да се брани с тяхното обжалване пред съда. С обжалваното решение на комисията по чл. 30 от НУРУЖННОЖП в т. 2 и 3 от него се прави само предложение за издаването на тези заповеди, което може да бъде или да не бъде прието и реализирано. В този смисъл решението за предложенията, не засяга правата и интересите на жалбоподателката, поради което не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. По тези съображения настоящият съдебен състав преценява решението в обжалваната му част като недопустимо, тъй като е постановено по недопустима жалба срещу акт, който няма характеристиките на индивидуален административен акт. Решението в обжалваната му част следва да се обезсили, а вместо това се прекрати съдебното производство в тази част. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд