Решение № 6964 от 26.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9294/2013 г.

Решение № 6964 от 26.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9294/2013 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 2137 от 29.03.2013 г., постановено по адм. дело № 10002 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е недопустимо, необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи, че жалбоподателят в първоинстанционното производство не е подавал в Националната агенция за приходите (НАП) заявление за достъп до обществена информация. В постъпилото в НАП напомнително писмо с вх. № 94-К-32 от 04.09.2012 г. от Вълков са изложени твърдения за извършени от изпълнителния директор и служители на НАП нарушения. Поставените в писмото четири въпроса представляват неразделна част от общото изложение. Предвид съдържанието на документа и с оглед разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от АПК в НАП е образувано производство по реда на Глава осма "Предложения и сигнали" от АПК. Обстоятелства, изложени в сигнал, не следва да се приравняват на поставени искания за достъп до обществена информация. В случая търсената информация няма характер на обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Налице е сигнал за нередности, който може да бъде разгледан в специално производство по реда на АПК. Предвид това счита, че непроизнасянето на НАП не представлява мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация, респективно липсва подлежащ на оспорване акт. Отправено е искане до съда обжалваното решение да бъде обезсилено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Калин Валентинов Вълов, лично и чрез процесуалния си представител, моли съда да остави в сила обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, по съображения, изложени в представени по делото становище и писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП по заявление вх. № 94-К-32 от 04.09.2012 г., подадено от Калин Валентинов Вълов и е задължил изпълнителния директор на НАП да се произнесе по същото заявление в частта му, с която е поискано предоставяне на обществена информация, в 14-дневен срок от влизане в сила на решението, като е осъдил НАП да заплати на Калин Валентинов Вълов направените по делото разноски в размер на 11,80 лв. За да постанови решението си, съдът е приел от фактическа страна, че със заявление (озаглавено "напомнително писмо") № 94-К-32 от 04.09.2012 г. Калин Валентинов Вълов е поискал изпълнителният директор на НАП да му предостави информация, обособена по позиции, както следва: 1. колко данъчно задължени лица, които са само самоосигуряващи се или имат назначени водачи на трудови договори, е получил като данни от Столична община; 2. след извършени проверки на тези фирми, има ли открити нарушения от НАП и ако има, какви са нарушенията и в колко от съответните фирми, предоставени на НАП от Столична община; 3. предал ли е изпълнителният директор на НАП преписките от проверките за съответните фирми на компетентните органи; 4. какво друго е предприел изпълнителният директор на НАП за да прекрати практиката, описана като порочна от жалбоподателя в това заявление и приложена кореспонденция между неговия подател и други държавни органи. Съдът е изложил, че с посоченото заявление е поискано и становището на адресата по повод жалба, изпратена му от Комисията за защита от дискриминация. Приел е, че в тази си част заявлението има характера на искане за произнасяне по предходен сигнал, непроизнасянето по който не подлежи на обжалване предвид нормата на чл. 124, ал. 2 от АПК и не следва да се разглежда. Видно от писмо изх. № 94-К-232#1 от 09.10.2012 г. на Централното управление (ЦУ) на НАП, копие от заявлението е било изпратено на директора на Териториалната дирекция (ТД) на НАП - София. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че по искането за предоставяне на информацията, описана в позиции от 1 до 4 от заявлението е образувано производство по Глава трета от ЗДОИ, по което изпълнителният директор на НАП се явява задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от същия закон. Приел е, че поисканата информация изцяло съответства на определението на чл. 2 от ЗДОИ. Поради това е счел, че задълженият субект следва да се произнесе с изрично решение, като предостави обществената информация, с която разполага и за която не са налице законоустановени основания за отказ, или да постанови мотивиран отказ да предостави информацията, която не е налична при него или не може да бъде предоставена поради съществуването на обстоятелства, които ЗДОИ посочва като пречка за това. Изложил е, че писмо изх. № 94-К-232#1 от 09.10.2012 г. на ЦУ на НАП няма характера и формата на решение по заявлението за достъп до обществена информация, нито са налице данни заявителят да е бил уведомен за необходимостта от допълнителен срок за подготовка на информацията, съгласно чл. 30 от ЗДОИ. Предвид изложеното е приел, че по заявлението е формиран мълчалив отказ, който е незаконосъобразен с оглед изискването на специалния закон за изрично произнасяне по всяко искане за предоставяне на обществена информация, в това число и в случаите, в които същата не може да бъде предоставена. Отменил е мълчаливия отказ и е върнал преписката на административния орган - за произнасяне по заявлението. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, като счита, че решението е постановено при правилно установена фактическа обстановка, въз основа на представените по делото доказателства и при правилно приложение на действащата нормативна уредба. Първоинстанционният съд правилно е приел, че изпълнителният директор на НАП има качеството на задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. За да възникне задължение за субекта по чл. 3 от ЗДОИ да предостави достъп до обществена информация, правото трябва да бъде надлежно упражнено по реда на чл. 24 и сл. ЗДОИ от заявителя и да съдържа описание на исканата информация. Видно от съдържанието на депозираното от Вълов напомнително писмо, в частта по поставените от пункт първи до пункт четвърти с него въпроси, същото има характер на заявление по чл. 25 от ЗДОИ - за предоставяне на обществена информация. Правилно от първоинстанционния съд е прието, че поставените въпроси са свързани с функциите и правомощията на изпълнителния директор и служителите на НАП и дават възможност на лицето да си състави мнение за дейността им, поради което исканата информация е обществена. Противно на твърденията на касатора, съдържанието на заявлението в посочената част, както и отправеното с него искане, определят недвусмислено производството, което е следвало да се развие, като такова по ЗДОИ, а не по реда на Глава осма "Предложения и сигнали" от АПК. Фактът, че то е свързано с предходен подаден от Вълов сигнал, не освобождава административния орган от задължението да извърши преценка за характера на отправеното до него искане. Предвид изложеното обосновано решаващият първоинстанционен съд е приел, че по искането е формиран мълчалив отказ. Непроизнасянето на задължения субект е нарушение на закона, поради което съдът, като е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката за писмено произнасяне, е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Постановеното съдебно решение е правилно. Не са налице касационни основания, водещи до неговата отмяна, поради което решението следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,