Решение № 9818 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15959/2013 г.

Решение № 9818 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15959/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Велиси Макро Систем" ЕООД против решение № 6113 от 09.10.2013 г., постановено по адм. д. № 2573/2012 г. от Административния съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлен иск по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявен от "Велиси Макро Систем" ЕООД срещу Дирекцията за национален и строителен контрол, за обезщетяване на имуществени вреди в размер общо на 784 405,16 лв. за периода 11.05.2007 г. до 28.10.2008 г., представляващи левовата равностойност на платените лихви и такси в размер на 247732,66 евро по договор за инвестиционен банков кредит от 10.04.2006 г. и 299 882,19 лева, представляващи левовата равностойност на платените лихви и такси в размер на 153327,33 евро по договор за кредитна линия, ведно със законните лихви до окончателното изплащане. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответникът - Дирекция за национален и строителен контрол оспорва жалбата по съображения в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Ищецът е претендирал обезщетение за претърпени вреди от незаконосъобразната заповед № ДК-09-16 от 11.05.2007 г. на началника на РДНСК-Видин. Твърденията на ищеца са, че претърпените вреди се изразяват в заплатените лихви за обслужване на инвестиционните договори за банков кредит от 10.04.2006 г. Ищецът е твърдял в исковата молба, че е сключил договора за кредитна линия с "ОББ" АД за предоставянето на оборотни средства за поетапна доставка на 10 000 бр. малки прасета от Германия и покупка на фураж и тяхното хранене. Твърдял е, че след ремонтирането на животновъдните обори, находящи се в закупения от дружеството имот, са закупени и прасетата и е започнало угояването им. С отменената заповед на началника на РДНСК-Видин е забранен достъпа и ползването на строежа "свинарник", находящ се в собствения на дружеството имот. Съдът е отхвърлил иска, приемайки, че не е доказано настъпването на вреда в патримониума на дружеството. Посочено е, че дружеството не е ангажирало доказателства, че през процесния период е извършвало реално дейност в обекта, която впоследствие да е била нарушена с издадената заповед. Също така, съдът е посочил, че заплатените лихви по договора за кредит не се дължат заради незаконосъобразната заповед, а по силата на самите договори за кредит. Също така, съдът е приел за недоказано, че вредите произтичат от прекратения договор за наем, тъй като недоказано е останало обстоятелството, че на наемателят реално е предоставен за ползване обекта. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда за липса на пряка причинно-следствена връзка между отменената заповед на началника на РДНСК-Видин и твърдените вреди, изразяващи се в заплатени лихви по банкови кредити, средствата по които са използвани за ремонт на свинефермата и закупуване на свине и фураж за целите на дейността. Както основателно е посочено от съда, заплащането на лихвите произтича от задължение, поето по силата на самите договори за банкови кредити. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е допуснал изменение на иска по молбата му от 18.10.2012 г. Видно от молбата на ищеца от 18.10.2012 г. е, че той е искал от съда да допусне изменение на иска твърдейки нови обстоятелства, които не са посочени в първоначалната искова молба. Новите обстоятелства са, че ищецът търпи вреди от пропуснати ползи от плащанията наемателя по договор за наем, сключен на 20.07.2006 г. и анексиран на 08.02.2007 г. с Мирослава Валериева Здравкова, който е развален на 24.05.2007 г. вследствие на ограничения достъп до свинефермата. Правилно, съдът с определение от 21.01.2013 г. е отказал да допусне исканото изменение на иска, преценявайки, че се иска изменение както на обстоятелствената част на иска, така и на петитума му. Настоящият съдебен състав споделя напълно съображенията на съда, изложени като мотиви в посоченото определение. С въведените нови обстоятелства се претендира вреда от пропуснати ползи, каквито не са претендирани с първоначалната искова молба, в която се е твърдяло, че в резултат на незаконосъобразната заповед, ищецът е претърпял загуба от плащане на лихви по банкови кредити. Тоест, с молбата от 18.10.2012 г. се предявява нов иск. От друга страна, определението на съда, с което е отказано да се допусне изменение на иска, не е било пречка за ищеца да предяви този нов иск в самостоятелно производство. След като административният съд е отказал да допусне исканото изменение на иска, то той не е следвало да излага и мотиви по доводите на ищеца за пропуснати ползи от прекратения договор за наем. В този смисъл, ирелевантни за спора по настоящото дело са представените с касационната жалба писмени документи за заплащан наем, поради което съдът няма да ги обсъжда. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд