Решение № 6009 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16369/2009 г.

Решение № 6009 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16369/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Атанас Йорданов Калдулев от гр. Лозница срещу решение № 72 от 20.11.2009 г., постановено по адм. дело № 133 от 2009 г. по описа на Административен съд - Разград. В касационната жалба се поддържа, че оспореното решение следва да се отмени като неправилно по изложени съображения, че е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, на приложимия закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна (за която решението е неблагоприятно) и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 АПК във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), образувано по жалба на Атанас Йорданов Калдулев, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 1803 от 15.09.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Разград за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. Административната заповед е издадена за извършено от Калдулев деяние на 18.07.2009 г. (при констатирано извършено престъпление не е запазил местопроизшествието), което е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. На посоченото правно основание на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед на основанията, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните по делото доказателства и приложимия закон, съдът е приел, че жалбата на полицейския служител е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗМВР. От събраните в административното и съдебното производство доказателства съдът законосъобразно е приел за установено, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място, като обосновано и обективно действията и поведението на служителя са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от закона и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност административният орган е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Правилен е изводът на съда, че дисциплинарнонаказващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение на жалбоподателя и държавният служител е участвал в административното производство съгласно правата си по приложимия закон. Неоснователен е и основният довод, поддържан в касационната жалба, за нарушение на административнопроизводствените правила и конкретно на чл. 14, ал. 2 от Инструкция IЗ - 1015 от 04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика на МВР (ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г.). Съгласно тази разпоредба, когато след запознаване с обобщената справка извършителят на дисциплинарното нарушение е представил допълнителни обяснения или възражения в предвидения 24-часов срок, дисциплинарно разследващият орган ги обсъжда в становището си. Видно от становището на комисията провела дисциплинарното производство, посочено е, че служителят се е възползвал от правото си да направи възражение в 24 часовия законов срок от предявяване на обобщената справка. Това възражение е взето предвид, но от мотивите в становището става ясно, че доводите на служителя не са променили крайния извод на административния орган за извършване на тежко дисциплинарно нарушение, налагащо издаването на обжалваната заповед. Освен това дори и да има такова процесуално нарушение, то не е такова, което да води до отмяна на административния акт, тъй като с него не се засягат права на жалбоподателя, които да не е могъл да упражни в дисциплинарното производство до този момент. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,