Решение № 54 от 25.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 713/2010 г.

Решение № 54 от 25.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 713/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е по Глава ХХХIII от НПК - Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдения Р. Е. К. за възобновяване на нохд 2137/2009 г. на РС-Пазарджик на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК по съображения, че не е автор на престъплението и в алтернатива, че незаконосъобразно не е приложен Закон за амнистия от 2009 г. Прокурорът е на становище, че искането е неоснователно и следва да остане без уважение. ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С въззивно решение № 208/1.ХI.2010 г. по внохд № 602/2009 г. на ОС-Пазарджик е потвърдена присъда № 142 от 27.IV.2009 г. по нохд на 2137/2009 г. на РС-Пазарджик, с която Р. Е. К. е признат за виновен и осъден по чл. 129 и чл. 54 от НК на 1 (една) година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 3 (три) години за това, че на 22.ХII. 2007 г. в Пазарджик, дискотека "Л. " причинил на Й. И. К. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно отслабване на зрението на лявото око. Искането е постъпило на 30.ХI.2010 г., така че срокът по чл. 421, ал. 3 от НПК е спазен и го прави допустимо. То обаче е неоснователно. Доводите за недоказано авторство са поддържани и пред първата, и пред въззивната инстанция. Обсъдени са обясненията на подсъдимия К. и показанията на двете групи свидетели и е посочено ясно и аргументирано защо не се възприема тезата на подсъдимия и приятелите му. Изводите не противоречат на формалната логика и установената връзка между отделните обстоятелства, които са в основата им. Обсъдени са и доводите за прилагане Закона за амнистия, ДВ 26/7.IV. 2009 г. Приетото от съда, че в случая този закон е неприложим е правилно, защото деянието, предмет на настоящето производство не се обхваща от амнистията. Касае е се до обвинение за умишлено престъпление по чл. 129 от НК. Неоснователни са и наведените доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Това оплакване е неаргументирано, а и по делото не се установява очевидно несъответствие между извършеното престъпление и наложеното за това на подс. К. наказание. По вид и размер то съответства на завишената степен на обществена опасност на деянието, а тя определя и тази на личността на осъдения; в състояние е в пълнота да осъществи целите на наказанието по чл. 36 от НК. По тези съображения и на основание аргумент за обратното на чл. 425, ал. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.