Решение № 4769 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16082/2013 г.

Решение № 4769 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16082/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. София, против решение № 5996 от 04.10.2013 г. по адм. дело № 5404 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град в частите, с които е отменено издаденото от касатора решение № РО-286 от 09.05.2013 г. и административната преписка в същата част е върната за ново произнасяне; обявена е нищожността на издаденото от касатора решение № РО-495 от 27.06.2013 г. в частта, потвърждаваща решение № РО-286 от 09.05.2013 г.; искът за заплащане на пълния размер от 1443,56 лв. на определената пенсия ведно със законните последици до окончателното изплащане на сумата е отделен за разглеждане в друго производство. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост, неправилно прилагане на чл. 98, ал. 1, т. 1 и чл. 117, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 179 от ГПК като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Стойко Колев Стоев от гр. София е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град са решения № РО-286 от 09.05.2013 г. и № РО-495 от 27.06.2013 г., издадени от Директора на Столично управление "Социално осигуряване" (сега Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. София) по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО. С първото решение е потвърдено разпореждане № 5408297007 от 29.11.2012 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, с което е извършено изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Стойко Колев Стоев от гр. София и подадените жалби с вх. № ЖП-210/15.03.2013 г. и с вх. № ЖП- 373/19.04.2013 г. са оставени без уважение. С второто решение са извършени поправки на очевидни фактически грешки в решение № РО-286 от 09.05.2013 г., като същото е потвърдено. С жалбите е съединен иск за заплащане на пълния размер на определената пенсия от 1443,56 лв. месечно ведно със законните последици до окончателното изплащане на сумата. С постановеното решение Административен съд София - град е отменил изцяло решение № РО-286 от 09.05.2013 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. София, след като е законосъобразно е приел, че при произнасянето по жалбата по-горестоящият административен орган не е извършил проверка за материалната компетентност на издателя на оспореното пред него разпореждане съобразно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Изводите на съда се основават на подробна преценка на представените по делото доказателства, при която е установено, че потвърденото разпореждане е издадено от длъжностно лице, на което не е възложено ръководството на пенсионното осигуряване или издаването на разпореждания за изменение на лични пенсии, а само издаването на проекторазпореждания. За изясняване на въпроса във връзка с материалноправната компетентност на административния орган, издал разпореждането за изменение на пенсията, съдът е изискал представянето на оригиналите на двете заповеди с № 186 от 17.05.2012 г., издадени на основание чл. 23, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ и чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО и във връзка с оптимизиране на работния процес в Дирекция "Пенсии", които са с различно съдържание по отношение на думите "проекторазпореждания" и "разпореждания". В служебно приобщената по делото заповед № 186 от 17.05.2012 г. е констатирал извършено овластяване на началник - сектор, Администрация "ОП", за издаване само на проекторазпореждания във връзка с дейността по отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии и добавките към тях. При неспазен ред за поправка на грешка съгласно АПК съдът не е кредитирал защитната теза на административния орган, че при поставянето на изходящ номер и дата на проекта на заповед № 186 от 17.05.2012 г. е била допусната техническа грешка. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по жалбата съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Като неоснователни се преценяват изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 117, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 179 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). На основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО компетентността за издаване на разпореждания за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии и добавките към тях принадлежи на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разпореждане № 5408297007 от 29.11.2012 г. за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Стойко Колев Стоев от гр. София е издадено от Райка Спасова, изпълняваща длъжност "началник на сектор", администрация "ОП". Съгласно текста на официално завереното копие на заповед № 186 от 17.05.2012 г., издадена от Директора на Столично управление "Социално осигуряване", на Райка Атанасова е възложено издаването на проекторазпореждания по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Неподкрепено от доказателства е твърдението на касатора, че двете заповеди с еднакви номера и дати на издаване представляват "писмен проект и еквивалентен действителен екземпляр". Както се признава и в касационната жалба, проекторазпорежданията нямат правно действие до подписването им от компетентните длъжностни лица. В случая по несъмнен начин е установена само компетентността на началника на сектор, администрация "ОП", да издава проекторазпореждания, но не и да подписва разпореждания като компетентно длъжностно лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Не е ясна причината, по която е допуснато издаването на две заповеди с еднакви изходящи номера, но с различно съдържание. От съществено значение в случая е обстоятелството, че касаторът не е оспорил констатацията, че по адм. дело № 1999/2013 г. на същия съд е представил само заповед за определяне на длъжностни лица от ТП на НОИ - София, които да издават проекторазпореждания по чл. 98 от КСО, но не r окончателни актове за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии. Като се е съобразил с установената съдебна практика, че на съдебно обжалване подлежи решението по чл. 117, ал. 3 от КСО, първоинстанционният съд е върнал делото на директора на ТП на НОИ - София за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В рамките на производството по административно обжалване по-горестоящият орган е длъжен да извърши проверка за материалната компетентност на органа, издал обжалвания административен акт. В касационната жалба не са изложени пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания за отмяна в частта, с която е обявена нищожността на решение № РО-495/27.06.2013 г. относно потвърждаването на решение № РО-286 от 09.05.2013 г. При извършената служебна касационна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК не се установява неправилно прилагане на материалния закон и на чл. 117, ал. 3 от КСО. С решението си първоинстанционният съд е разделил съединения с жалбите иск за заплащане на парични суми за разглеждането му в отделно производство. На основание чл. 210, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съдът може по своя преценка да постановява разделяне на исковете, ако съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено. При извършената служебна справка се установи, че производството по образуваното адм. дело № 9778 по описа за 2013 г. е било спряно с определение № 6867 от 11.11.2013 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК до приключване на производството по адм. дело № 9778/2013 г. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и постановеното решение от Административен съд София - град следва да бъде оставено в сила в обжалваните му части. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,