Решение № 19 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8685/2018 г.

Решение № 19 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8685/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение № 1175/21.05.2018 г. по адм. дело № 3234/2017 г. на Административен съд - П., с което е отменена негова заповед № 520/23.10.2017 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Д. Т., с адрес в [населено място], в съдебно заседание и в писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед е прекратено служебното правоотношение на Д. Т. - старши експерт с ранг IV младши в Д. фонд "Земеделие", Областна дирекция - П., отдел "Регионален технически инспекторат" на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител и лична молба, по взаимно съгласие. АС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа необходимите реквизити. Съдът е посочил, че Т. е подал молба за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл., постъпила и вх...дирана в деловодството на Областната дирекция (ОД) на ДФ "Земеделие" - П. на 20.10.2017 г. в 18. 36 ч., петък, извън работното време. На 23.10.2017 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е поставил резолюция "да" на тази молба и е издал оспорената заповед. На 23.10.2017 г. в 11. 07 ч. в деловодството е постъпила и регистрирана молба от Т., с която същият оттегля молбата си за прекратяване на служебното правоотношение, която е изпратена на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"(ДФЗ) на следващия ден. Съдът е изложил мотиви, че органът по назаначаването не е извършил необходимата проверка, за да се увери, че от страна на държавния служител действително е формулирано волеизявление за прекратяване на служебното провоотношение. АС е приел, че от свидетелските показания и в частност от показанията на свидетеля М. е видно, че молбата за прекратяване на служебното правоотношение е написана след упражнена принуда, поради което липсва валидно съгласие на Т. за прекратяване на служебното правоотношение. АС е приел, че заповедта е издадена при липсата на предпоставките на чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл. и в нарушение на чл. 4, 6 и 7 АПК. Решението е неправилно. Необоснован е изводът, че поради упражнена принуда е липсвало валидно волеизявление на Т. за прекратяване на служебното му правоотношение. От буквално възпроизведените свидетелски показания в съдебното решение е видно, че след като свидетелите Д. - заместник - изпълнителен директор на ДФЗ и М. - началник отдел - пряк началник на Т. установили липсата на служебния лаптоп, поверен на Т. и противоречивите му обяснения относно местнохождението му, го уведомили, че това е факт, за който може да започне дисциплинарно производство срещу него, но той може и да напусне сам. Настоящият съдебен състав намира, че така проведеният разговор няма характер на принуда, която да е опорочила валидността на волеизявлението на Т. за прекратяване на служебното му правоотношение. Същият е имал възможност за избор - да остане на работа и да се защити в едно евентуално дисциплинарно производство или да подададе молба за прекратяване на служебното му правоотношение. Формулираната от него воля е валидна. Посочването от страна на прекия началник на възможност за образуване на дисциплинарно производство срещу Т. по повод негови действия в нарушение на заповед за начина на съхраняване на служебната техника, няма характер на злоупотреба с власт и не може да се квалифицира като принуда. Т. е формулирал валидна воля за прекратяване на служебното правотношение, която е била приета и издадена оспорената заповед от изпълнителния директор на ДФЗ. Т. не е доказал и другия твърдян от него факт, от който черпи права и поради което е в негова тежест да го докаже - а именно, че е оттеглил волеизявленито си преди органът по назначаването да го приеме. Същият не е доказал, оттеглянето в 11. 07 ч. на 23.10.2017 г. да предхожда приемането на волеизявлението и издаването на оспорената заповед на 23.10.2017 г. От часа на предаване на екземпляра за жалбоподателя на куриерска фирма за връчване не може да бъде направен извод за часа на издаване на заповедта. Предвид изложеното единственият обоснован и законосъобразен извод е, че към момента на издаване на заповедта е било налице взаимно съгласие между страните по служебното правоотношение за прекратяването му - тоест налице са били материално правните предпоставки на чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл. Административният орган не е допуснал и твърдените от АС процесуални нарушения, доколкото за него не съществува задължения да подлага на проверка валидността на волеизявленията на служителите, искащи прекратяване на служебното правоотношение. Настоящият съдебен състав не споделя немотивираните изводи на АС, че оспорената заповед била издадена в нарушение на чл. 4, 6 и 7 АПК. Оспорената заповед не противоречи и на целта на закона - а именно при наличие на взаимно съгласие между органа по назначаването и държавният служител за прекратяване на служебното правоотношение, последното да бъде прекратено незабавно. Като е приел обратното, АС е постановил необосновано и материалноправно незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде отхвърлена жалбата срещу оспорената заповед предвид липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК. С оглед изхода на делото на ДФ "Земеделие" следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции в размер на по 100 / сто/ лева или общо 200 /двеста/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от ответника по касационна жалба. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от ответника по касационна жалба разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение