Решение № 14090 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9607/2015 г.

Решение № 14090 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9607/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ростислав Виттек от гр. София срещу решение № 3571/21.05.2015 г. по адм. д. № 645/2014 г. по описа на Административен съд София град. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност, поради допуснати съществени процесуални и нарушения на материалния закон, както и необоснованост. Ответникът по касационната жалба, Началник Група "Административно-наказателна дейност", отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. По същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Ростислав Виттек от гр. София срещу Заповед № АВ1915 от 18.11.2013 г. на Началник Група "Административно-наказателна дейност", отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата. С обжалваното решение № 3571/21.05.2015 г. Административен съд София град е отхвърлил жалбата като неоснователна, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения. Решението е валидно и допустимо, а по същество - правилно. Административен съд София град в хода на производството по делото е събрал относими, допустими и необходими доказателствени средства, въз основа на които е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. Касаторът прави общо възражение за допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения, без да посочва конкретни такива. При извършена проверка, касационната инстанция приема, че съдът е развил производство по редовна и допустима жалба срещу индивидуален административен акт, който засяга интересите на жалбоподателя и подлежи на контрол за законосъобразност по съдебен ред. Правилно са конституирани и призовани страните. Съдът е указал тежестта на доказване, дал е процесуална възможност за доказателствени искания, като въз основа на събраните доказателствени средства е изяснил спора по същество. Въз основа на прецизен анализ на същите е приел съответстваща фактическа обстановка. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна преценка на доказателствата; липса на съображения кои от тях кредитира и кои не, което се възприема като липса на мотиви на съдебния акт. Направеният извод от съда за неоснователност на жалбата е въз основа на установена фактическа обстановка след анализ на доказателствата. И касационната инстанция приема, че разпитаните от административния съд лица - Ангел Асенов и Емил Велков не установяват факти, релевантни за спора. Фактическата обстановка, с относимите за спора елементи е отразена в съставения Акт за установяване на административно нарушение № АВ1915/14.11.2013 г. В същия е удостоверен отказ на водача на индивидуализирано моторно превозно средство /МПС/ Ростислав Виттек при реализирано пътно-транспортно произшествие на посочени дата и място, да бъде изпробван за употреба на алкохол. Тази констатация е удостоверена в съставения акт с подпис на свидетел и без възражение на водача. Констатацията не се опровергава от разпита на лицата Асенов и Велков, тъй като първият след удара не е изчакал полицията, а веднага си е тръгнал с такси; а вторият, пристигайки на място след ПТП-то, е "разбрал" от присъствалите на място лица /без същите да са индивидуализирани/, че Виттек е в "патрулката". От показанията и на двете разпитани лица се установява, че същите не са били свидетели на мястото на ПТП-то, за да удостоверят чрез показанията си фактите релевантни за спора. Качеството на свидетел по делото, изисква лицето пряко и непосредствено да е възприело фактите на място, след което да възпроизведе същите пред съда. В случая не се установява такова възприемане, за да бъде то възпроизведено. В тази насока, правилни са изводите на административния съд, че установеният с акта отказ на водача да бъде тестван за алкохол не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Задържането на водача в Районното управление на полицията не се отразява върху констатирания отказ. Не се споделя и възражението на касатора за неправилност на съдебния акт при анализ на доказателствата във връзка с поставения въпрос за неосигурен преводач на чужденеца Виттек от чешки език. В тази насока, правилни са изводите на административния съд, че за назначаването на преводач не е достатъчно лицето да е чужд гражданин, какъвто безспорно е г-н Виттек. Съгласно чл. 14, ал. 2 АПК, лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език. Правилни са изводите на АССГ, че никъде в рамките на административната преписка г-н Виттек не е заявил, че посочва като език, който ще ползва - чешкия, поради което иска преводач от чешки. Напротив, прецизният анализ на доказателствата, направен от съда, непротиворечиво сочи, че жалбоподателят пребивава в България от 1997 г.; попълвал е заявления за издаване на документи за самоличност и правоспособност за управление на МПС на български език; получил е българско свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, категория "С". В хода на производството по издаване на заповедта за налагане на ПАМ, г-н Виттек не е заявил, че не владее български език. Правилно в тази насока съдът е приел, че в хипотеза на чужденец, който разбира български език, неназначаването на преводач на същия /без такъв да е поискан/, не следва да се приема като съществено процесуално нарушение на правото му на защита. Не се споделя и възражението на касатора относно преюдициалност на производството по жалба на г-н Виттек срещу Наказателното постановление, издадено въз основа на Акта за установяване на административно нарушение. Страните не спорят, че по своя характер "временното отнемане на свидетелството за правоуправление" в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата представлява принудителна административна мярка /ПАМ/. Според правната доктрина, ПАМ е форма на държавна принуда, като основанията за прилагането й, органите, които я прилагат, и правните субекти, спрямо които се прилага, мерките за въздействие и редът за прилагането й, са строго нормативно установени. ПАМ като принцип е форма на административна принуда, защото поначало се прилага от административни органи. ПАМ като форма на административна принуда е следствие от дейност по упражняване на вид административни правомощия, като неин юридически израз е административния акт, с който тя се налага. Правилно съдът е приел, че наложената ПАМ не е наказание и следва да се разграничава от наказанието, което не се налага с административен акт. Производството по жалба срещу наказателното постановление не е преюдициално спрямо производството по жалба срещу наложената ПАМ, дори и в хипотеза на едно нарушение. В случая ПАМ е наложена от компетентен орган, за което се представят относими доказателства. Наложената ПАМ е на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата. Съгласно текста на тази норма, принудителната административна мярка е отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. Мярката е нормативно предвидена като съответстваща на нарушението "отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство за алкохол или други упойващи вещества, или да даде кръв за медицинско изследване". Г-н Виттек има качеството на водач на моторно превозно средство, като нарушението е установено надлежно с Акт за установяване на административно нарушение от 14.11.2013 г. Правилно съдът е приел, че оспореният акт е мотивиран, като правната квалификация на наложената мярка съответства на описаното нарушение. Фактите, изложени в заповедта, не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението. Съставеният Акт за установяване на административно нарушение е годно доказателствено средство за доказване на нарушението, за което е наложена мярката. Въпросите за вината на дееца следва да се обсъждат в производството по обжалване на Наказателното постановление. Неоснователно е възражението на касатора, че в хода на административното производство, не се установява по надлежен ред съдържание на алкохол в кръвта на водача над 0.5 промила. Горният факт е ирелевантен за налагане на процесната ПАМ, тъй като елементите от обективната страна на деянието за налагане на тази ПАМ, изписани и установени по делото, са отказ на водача да бъде тестван за алкохол, а не наличието на определени промили алкохол в кръвта. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното решение на Административен съд София град, което следва да бъде оставено в сила. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд