Решение № 15934 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3036/2018 г.

Решение № 15934 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3036/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 132, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), в редакцията на кодекса преди изменението му обн. ДВ, бр. 77/2018 г. Образувано е по жалба на ЕТ "СИМЕКС – Р. С.", със седалище и адрес на управление в гр. Т., ул. "С." ..№..., представляван от Р. С., подадена против заповед № РД09- 951 от 14.12.2017 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите. Заповедта е обжалвана в частта, с която на оспорващата страна се отказва предоставяне на държавна помощ по подадено заявление за държавна помощ по Г. четвърта "а" от Закона за подпомагане на земеделските производители "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство". С жалбата и с писмена молба от 05.03.2019 г., чрез упълномощен адв. Ангелова, се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта в оспорената част, тъй като отказът не е мотивиран - липсват фактически основания за издаването му. Жалбоподателят счита за неправилни и незаконосъобразни резултатите от извършените проверки, обективирани в Контролен лист 1 от 29.09.2017 г., че ЕТ "СИМЕКС – Р. С." отговаря на всички изисквания, с изключение на това, че за 2016 г. няма валидно заявление за подпомагане по СЕПП и че фактурите не са издадени на лицето, кандидатстващо за помощта. Развива тезата, че такова заявление е надлежно подадено, но ответникът не е отчел наличието на настъпилото универсално правоприемство. Изразява становище, че след поемане на търговското предприятие по реда на чл. 60, ал. 2 от Търговския закон на ЕТ "СИМЕКС – К. И.", то цялото като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, преминава в патримониума на неговия универсален правоприемник ЕТ "СИМЕКС – Р. С.". Претендира отмяна на процесната заповед в обжалваната част и връщане преписката за ново произнасяне на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – министърът на земеделието, храните и горите, оспорва жалбата чрез упълномощени юрисконсулти Филева и Гашева, които в съдебни заседания на 06.03.2019 г. и на 16.10.2019 г. и с писмени бележки излагат доводи за оставяне на жалбата без разглеждане, поради липса на правен интерес, алтернативно за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и недоказана. Заявява, че поисканата държавна помощ законосъобразно е отказана, защото такава се получава само когато лицето упражни правото си на кандидатстване и само ако отговаря на условията за допустимост по съответната схема или мярка. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че ЕТ "СИМЕКС – К. И."е бил регистриран като земеделски производител с УРН 594576 и е подпомаган по Схема за единно плащане на площ/СЕПП/ за кампания 2016 г, както и че е подал заявление по схемата за държавна помощ по Г. четвърта "а" от ЗПЗП. От приетото като доказателство Удостоверение за наследници изх. № АО-3875/01.09.2017 г. е видно, че лицето К. И. е починало на 29.08.2017 г. и е оставило наследници: С. С. – син и Р. С. - син. От приложените към преписката два броя нотариално заверени декларации е видно, че С. С. е декларирал на 07.09.2017 г., че изразява своето съгласие и приема Р. С. да поеме търговското предприятие на едноличния търговец "СИМЕКС – К. И." ЕИК *********. С Декларация Р. С. е декларирал съгласие на 07.09.2017 г. да поеме търговското предприятие на своя наследодател К. И. - бивш собственик на ЕТ "СИМЕКС – К. И.". Безспорно е установено чрез приложено към преписката Удостоверение за актуално фирмено състояние от 21.09.2017 г., издадено от Агенцията по вписванията, че в Търговския регистър при АВ е вписано ново обстоятелство, а именно: прехвърляне на търговско предприятие и поемане на търговско предприятие на едноличния търговец от наследник по реда на чл. 60, ал. 2 от Търговския закон, като е вписан ЕТ "СИМЕКС – К. И.". По делото е приложена и декларация за прехвърляне на заявление за подпомагане с вх. № 02-080-6500/1775#1 от 20.11.2017 г. на ОД"Земеделие"-гр. Д. от която е видно, че доброволно е прието стопанството, описано в Общото заявление за подпомагане на прехвърлителя ЕТ"СИМЕКС – К. И.", с произтичащите от това права и задължения. На 29.09.2017 г. ЕТ "СИМЕКС – Р. С." е подал Заявление за държавна помощ по Г. четвърта "а" от Закона за подпомагане на земеделски производители "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство", в което заявление е посочено, че количеството газьол за съответната година по фактури в литри е 47865, приложени са копия от фактури за закупен газьол през 2016 г. и опис на фактурите - шест броя, удостоверение за липса на задължения, издадено на 27.09.2017 г. от НАП, ТД - В., както и документите, удостоверяващи вписаното в ТР поемане на търговско предприятие по реда на чл. 60, ал. 2 от Търговския закон. При подаване на гореописаното заявление за държавна помощ в ОС"Земеделие" - Т. е извършена автоматизирана проверка на данните в подаденото заявление и резултатите са отразени в Контролен лист 1 от 29.09.2017 г., в който е вписано, че подателят на заявлението не отговаря на следните изисквания: "Кандидатът да има валидно заявление за подпомагане по СЕПП/обвързана подпомагане за животни за 2016 г.; Кандидатът има регистриран ЖО по ЗВМД като собственик/ ползвател (за стопани отглеждащи животни, които не попадат в обхвата на схемите за обвързано подпомагане на животни); Фактурите са издадени от лицето, кандидатстващо за помощта; съществува съответствие с критериите за допустимост". На 14.12.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите на основание чл. 47 б, ал. 5 от ЗПЗП е издал заповед № РД 09-951, с която е утвърдил Уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ по Схема за държавна помощ "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство" съгласно приложение към заповедта. В приложението ЕТ "СИМЕКС – Р. С." не фигурира, поради което Р. С. в качеството си на едноличен търговец е подал жалба, по която е образувано настоящото производство. При така изяснената фактическа обстановка съдът извежда следните правни изводи: По ДОПУСТИМОСТТА на оспорването: Настоящият съдебен състав намира, че жалбата ЕТ "СИМЕКС – Р. С." е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като предявена от надлежна страна в законния срок, визиран в чл. 149, ал. 1 във връзка с чл. 140, ал. 1 АПК. Това е така, защото в оспорената заповед не е указано пред кой орган и какъв срок може да се обжалва, поради което и на основание чл. 140, ал. 1 АПК срокът за оспорване се удължава с два месеца. В случая жалбата е подадена на дата 12.02.2018 г., тоест в горепосочения удължен срок. Процесната заповед има характер на административен акт, като в приложението към заповедта административният орган се е произнесъл с разпоредителен акт по отношение на подадени заявления за предоставяне на регламентираната държавна помощ. Съдът констатира, че жалбата е подадена от лице, за което актът е неблагоприятен, поради което оспорването е допустимо, въпреки, че същото не е вписано в приложението. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА: Решаващият съдебен състав счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: При осъществения контрол по законосъобразност относно допуснати нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК, при спазване изискванията на чл. 168 от АПК, съдът намира, че процесната заповед на министъра на земеделието, храните и горите, в обжалваната й част, е издадена от компетентен орган. По силата на чл. 47 а, ал. 1 ЗПЗП министърът на земеделието, храните и горите е администратор на схемата за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван за първично селскостопанско производство. С разпоредбата на чл. 47 а, ал. 4 от ЗПЗП на министъра на земеделието, храните и горите е предоставено законово правомощие да издаде указания за прилагане на схемата, включително механизма на схемата. Атакуваната заповед е постановена на основание чл. 47 б, ал. 5 ЗПЗП, в която норма изрично е регламентирано, че министърът на земеделието, храните и горите издава заповед за утвърждаване на уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ, което следва да съдържа: 1. идентификационни данни за земеделските стопани (пълно наименование/трите имена, ЕИК от ТР/ЕИК по Булстат/ЕГН/ЛНЧ); 2. индивидуалния размер на държавната помощ за всеки земеделски стопанин; 3. данни за банковите сметки, по които ще бъдат възстановени сумите по т. 2, и техния титуляр; 4. постоянен адрес на физическите лица или едноличните търговци или адрес на управление на юридическите лица. Съдът намира, че процесната заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите фактически и правни основания за издаването й. Съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите на административния орган могат да предхождат издаването на административния акт и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящето издаване на административния акт и съставлява част от административната преписка. В случая мотивите за постановения отказ са изложени в одобрения доклад № 93- 8110/14.12.2017 г. на заместник - министъра на земеделието, храните и горите, както и в Контролен лист 1 от 29.09.2017 г., издаден при подаване на заявлението на жалбоподателя, който представлява част от административната преписка и съдържа конкретните основания на ответния административен орган, които са го мотивирали да постанови отказ по заявлението на ЕТ "СИМЕКС – Р. С." за предоставяне на претендираната държавна помощ. Жалбоподателят не е включен в приложението, съдържащо списък с одобрените бенефициери към процесната заповед, защото помощният орган на ответника е приел, че заявителят не отговаря на критериите за допустимост. Следователно оспорващият е останал извън утвърденото Уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на претендираната държавна помощ, което означава, че по отношение на подаденото заявление от ЕТ "СИМЕКС – Р. С." е формиран отказ, подлежащ на обжалване в настоящото съдебно производство. С оглед на това съдът преценява, че при издаване на процесната заповед в оспорената й част не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК. Според настоящия съдебен състав при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството по издаване на индивидуалния административен акт, с който се определя индивидуалния размер на държавната помощ, е започнало по подадено заявление от бенефициера по утвърдения образец и с приложените доказателства, удостоверяващи правото му да участва при разпределение на държавната помощ. В хода на административното производство, започнало по негово искане, на оспорващия едноличен търговец му е осигурена възможност да участва, поради което съдът намира, че жалбоподателят не е бил възпрепятстван да разбере причините за постановения отказ по заявлението му за възстановяване на индивидуални размери на държавната помощ по Схема за държавна помощ "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство" и да организира защитата си срещу този отказ. От тук следва обоснованият извод, че в случая не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. По отношениена инвокираното в жалбата оплакване за противоречие на процесната заповед в обжалваната й част с приложимите материалноправни разпоредби, съдът преценява като основателни доводите на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспорената част от заповедта. Това е така, защото в нормата на чл. 47в, ал. 1 ЗПЗП се съдържат кумулативно формулирани от законодателя изисквания, на които следва да отговаря земеделския стопанин за предоставяне на държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван за първичното селскостопанско производство и това са: земеделските стопани, вписани в регистъра по чл. 7, които нямат изискуеми публични задължения; не са в открито производство за обявяване в несъстоятелност или не са обявени в несъстоятелност; не са в производство по ликвидация; не са предприятия в затруднено положение; не са получили друго публично финансиране за същите разходи; имат валидно заявление за подпомагане по схемата за единно плащане на площ и схемите за обвързано подпомагане за животни за годината, предхождаща годината на кандидатстване по схемата за държавна помощ; земеделските стопани, отглеждащи видове и категории животни, които не попадат в обхвата на схемите за обвързано подпомагане за животни, трябва да имат регистриран животновъден обект по Закона за ветеринарномедицинската дейност. Релевантно за разглеждания случай е задължителното условие, предвидено в чл. 47 в, ал. 1, т. 6 ЗПЗП - земеделският стопанин да има валидно заявление за подпомагане по схема за единно плащане на площ за годината, предхождаща годината на кандидатстване по схемата, в случая за стопанската 2015/2016 г. От изричното волеизявление на процесуалния представител на ответника, обективирано в представените писмени бележки по настоящото производство (л. 129 - л. 132 от делото) е видно, че праводателят ЕТ "СИМЕКС – К. И." е бил регистриран като земеделски производител с УРН 594576 и същият е подал заявление по схемата за държавна помощ за 2016 г. и тъй като е имал регистрация за две последователни стопански години (2014/2015 г и 2015/2016 г.) е изпълнил условията за допустимост по схемата. След смъртта на лицето К. И. /починала на 29.08.2017 г. / нейните наследници С. С. – син и Р. С. - син с нотариално заверени декларации за заявили своето съгласие и изрично са декларирали, че наследникът Р. С. поема търговското предприятие на едноличния търговец "СИМЕКС – К. И." ЕИК *********. С нотариално заверена декларация – Р. С. е декларирал на 07.09.2017 г., че е съгласен и поема търговското предприятие на своя наследодател К. И. - бивш собственик на ЕТ "СИМЕКС – К. И.". Не е спорен правнорелевантния факт, че в Удостоверение за актуално фирмено състояние от 21.09.2017 г., издадено от Агенцията по вписванията, че в Търговския регистър при АВ е вписано следното обстоятелство: поемане на търговско предприятие на едноличния търговец от наследник по реда на чл. 60, ал. 2 от Търговския закон, като е вписан ЕТ "СИМЕКС – Р. С.". Приложена е и декларация за прехвърляне на заявление за подпомагане с вх. № 02-080-6500/1775#1 от 20.11.2017 г. на ОД"Земеделие"-гр. Д. от която е видно, че доброволно е прието стопанството, описано в Общото заявление за подпомагане на прехвърлителя ЕТ"СИМЕКС – К. И.", с произтичащите от това права и задължения. При тези данни съдът счита, че ЕТ "СИМЕКС – Р. С." е универсален правоприемник на ЕТ"СИМЕКС – К. И." и цялото търговско предприятие е преминало в патримониума на неговия правоприемник. Предвид вписаната промяна съдът намира за незаконосъобразна тезата на ответния административен орган, че жалбоподателят е новорегистриран земеделски стопанин, поради което не отговарял на изискването на чл. 47 в, ал. 1, т. 6 ЗПЗП. Нормата на чл. 60, ал. 2 и ал. 3 от Търговския закон регламентира по императивен начин, че наследниците на едноличния търговец, които поемат предприятието, могат да запазят неговата фирма, като към нея се добавя името на новия собственик. В конкретната хипотеза са изпълнени законовите изисквания за вписване в ТР при Агенцията по вписванията на правоприемника ЕТ "СИМЕКС – Р. С." и в регистъра по чл. 7 ЗПЗП на фирмата на ЕТ, към която е добавено и името на новия собственик - наследник на починалото физическо лице. В случая възникналият нов правен субект е безспорно универсален правоприемник на предходния, поради което след извършеното вписване върху ЕТ "СИМЕКС – Р. С." преминават изцяло правата, задълженията и фактическите отношения, разглеждани като неделима съвкупност, на едноличния търговец, който е подал надлежно заявление и е бил подпомаган през стопанската 2015/2016 г. В противоречие с цитираните правни норми, административният орган приема, че новият ЕТ поема единствено задължения на предходния ЕТ във връзка с одобреното участие по схеми и мерки за единно плащане на площ, но правоприемството изключвало прилагането на схемата за предоставяне на държавната помощ. Становището на ответника, че ЕТ "СИМЕКС – Р. С." е новорегистриран земеделски стопанин е в противоречие с разпоредбите на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани /Наредба № 3/1999 г./. С тази наредба се определят условията и реда за регистриране на земеделските стопани, съгласно чл. 7 ЗПЗП, което съставлява базовото условие за предоставяне на държавната помощ, предвидено в чл. 47 в, ал. 1 ЗПЗП. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба № 3/1999 г. при промяна в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2, всеки регистриран земеделски стопанин може да подаде актуализирана информация в съответната ОСЗ или ОДЗ в месечен срок от настъпването на промяната. По аргумент от разпоредбата на чл. 12 от Наредба № 3/1999 г. в регистъра се отразяват промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване, а не заличаване на вписан земеделски стопанин и съответно регистрация на нов земеделски стопанин, когато в резултат на вписано преобразуване е настъпила промяна в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗПЗП. ЕТ "СИМЕКС – Р. С." не е новорегистриран земеделски стопанин, а универсален правоприемник на земеделския стопанин ЕТ"СИМЕКС – К. И.", с вписани през 2017 г. в регистъра по чл. 7 ЗПЗП промени в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 Наредба № 3/1999 г. Ето защо съдът намира за незаконосъобразен и изводът на административния орган, че промяната в обстоятелствата не е относима към реда за предоставяне на държавна помощ. С разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 Наредба № 3/1999 г. изрично е предвидена възможност за регистрираните земеделски стопани, със заверени за съответната стопанска година регистрационни карти да кандидатстват и да получават средства от централния бюджет за държавни помощи. За предходната стопанска година 2015/2016 г. ЕТ"СИМЕКС – К. И." е регистриран земеделски стопанин, одобрен за финансово подпомагане по схеми и мерки за единно плащане на площ и след вписване на промени в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 3/1999 г., неговият правоприемник ЕТ "СИМЕКС – Р. С." встъпва в правата на регистрирания земеделски стопанин, както по отношение на поетите ангажименти по одобрените схеми и мерки за финансово подпомагане, така и в правата за получаване на средства от централния бюджет за държавни помощи. В този смисъл е и правната регламентация, съдържаща се в РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 809/2014 НА КОМИСИЯТА от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, в който в чл. 8, параграф 3 и параграф 4, а) е предвидено, че всички права и задължения на прехвърлителя, произтичащи от правното отношение между прехвърлителя и компетентния орган, породено от заявлението за помощ, заявлението за подпомагане или искането за плащане се прехвърлят на приобретателя; б) всички необходими действия за отпускане на помощта и/или подпомагането и всички декларации, изготвени от прехвърлителя преди прехвърлянето, преминават към приобретателя за целите на прилагане на съответните правила на Съюза. Освен това съдът счита, че ответният административен орган не е съобразил и наличието на настъпилото правоприемство при отчитане на обстоятелството на чие име са издадени приложените към заявлението и приети като доказателства шест броя фактури, доказващи закупуване на газьола през процесния период. Фактурите са издадени на името на праводателя ЕТ"СИМЕКС – К. И." и в качеството си на негов универсален правоприемник ЕТ "СИМЕКС – Р. С." придобива всички права и задължения по тези фактури, включително и тяхното заплащане чрез възстановяване на заплатения акциз върху газьола. Отново следва да се подчертае, че след поемане на търговското предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, съгласно чл. 15 от Търговския закон, то е преминало в патримониума на неговия универсален правоприемник - жалбоподател в настоящото съдебно производство. При това положение решаващият съдебен състав счита, че въпреки, че фактурите формално не са издадени от оспорващия едноличен търговец, а от неговия праводател, ЕТ "СИМЕКС – Р. С." следва да се ползва от всички права и задължения, които са възникнали по повод издадените фактури, в това число и от правото на държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, поради което формираният отказ на това основание е незаконосъобразен. Правната теория и константната съдебна практика са единодушни, че ефектът на универсалното правоприемство се изразява точно в това - правоприемникът да встъпи на мястото на своя праводател във всички правни и фактически отношения и да поеме всички задължения и права от праводателя си. С оглед на това съдът счита, че единственото изключение са правата и задълженията intuitu personae /с оглед личността/ на праводателя, но процесните права не са от такъв специфичен характер и ответникът не релевира твърдение в този смисъл. Според настоящия съдебен състав обжалваният административен акт, в оспорената част, е и в несъответствие и с целта на закона. Процесната мярка представлява схема за подпомагане на земеделски стопани, регистрирани по реда на ЗПЗП и нейната законова цел е създаване на облекчени условия за използваното от тях гориво за механизирани дейности в първичното селскостопанско производство, чрез прилагане на намалена акцизна ставка на газьола. Няма спор между страните, че ЕТ "СИМЕКС – Р. С." осъществява дейности в селскостопанско производство и по силата на вписаното в ТР на Агенцията по вписванията поемане на предприятие изцяло е поел и е продължил дейността на едноличния търговец във връзка с одобрени и поети ангажименти по одобрени схеми и мерки за единно плащане на площ. В случая няма данни и ответната страна не се позовава на събрана конкретна информация да е прекъснат процеса на осъществяваната дейност, свързана с първичното селскостопанско производство, поради което съдът намира, че отказът за предоставяне на държавната помощ не е съобразен с целта на закона, което съставлява нарушение по чл. 146, т. 5 АПК. В този смисъл е и формираната съдебна практика по този вид спорове - решения по адм. д. № 1009/2018 г. и адм. д. № 1633/2018 г., постановени от състави на четвърто отделение на ВАС и решение по адм. д. № 9292/2019 г. на петчленен състав на ВАС. П. изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че заповедта в атакуваната част, с която на ЕТ "СИМЕКС – Р. С." не е определен индивидуален размер на държавната помощ "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство", е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, което обстоятелство изисква отмяна в оспорената част относно формирания от ответника отказ. На основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По РАЗНОСКИТЕ: С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 1 АПК направените от жалбоподателя разноски следва да се възстановят от бюджета на органа, издал оспорения акт. Жалбоподателят своевременно е претендирал присъждане на сторените в съдебното производство разноски - внесена държавна такса, възлизаща на 50 лв., както и 500 лв. - договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, които разноски следва да бъдат присъдени в полза на оспорващото лице. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адв. възнаграждение, защото съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 година, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗПЗП, които дела безспорно са без определен материален интерес, е 500 лева, поради което претендираният размер е в рамките на установения минимум. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,