Решение № 13198 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8111/2024 г.

Производство по чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Р. Й. З. от гр. София, [улица], [адрес], чрез адв. М. Айдарова от САК, за отмяна на влязло в сила решение 7119 от 11.06.2024 г., постановено по адм. дело 946/2024 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, осмо отделение, с правно основание чл. 239, т. 5 от АПК. В искането за отмяна са изложени оплаквания, че вследствие на нарушаване на чл. 131 АПК е нарушено правото на защита на страната в производството - основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК. Това твърдение е мотивирано с факта, че и в двете инстанции делото не е разгледано по същество на спора. Твърди се, че е обсъдена само компетентността на издателя на акта, което е довело до липса на реална възможност за разглеждане на спора от две съдебни инстанции. Позовава се на Решение 6322 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. 2656/2023 г., 5-членен с-в, по сходен случай. Иска се отмяна на решението на Върховния административен съд, тричленен състав, осмо отделение, и постановяване на решение, с което делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски, а алтернативно се прави възражение за прекомерност на исканите разноски от ответника. Ответникът по искането за отмяна директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, чрез гл. юрк. Мустафа, взима становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендират се разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като обсъди доводите на страните и данните, относими към допустимостта на искането за отмяна, намира следното: С решение 7119 от 11.06.2024 г., постановено по адм. дело 946/2024 г., тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение е отменил решение 6798 от 08.11.2023 г., постановено по адм. дело 7837/2021 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на Р. Й. З. срещу ревизионен акт (РА) Р-22221520003880-091-001/19.03.2021 г., поправен с РАПРА П-22221521074112-003-001/04.06.2021 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София и потвърдени с решение 954/23.06.2021 г. директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионното производство не е опорочено, както и че същото е възложено и изпълнено от компетентни органи, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят неговата нищожност, както е постановил АССГ. В мотивната частта на съдебния акт е посочено, че от съдебно-компютърно техническата експертиза (СКТЕ) става ясно е наличието на подписан електронно файл, който съдържа валидни подписи към момента на поставяне, като са спазени разпоредбите на чл. 24, § 2 от Регламент (ЕС) 910/2014. относно подписването, валидността и идентификацията на удостоверенията за електронен подпис на органите по приходите, участвали в ревизията. Приел е също така за неверни изводите на АССГ, че получените суми от физически и юридически лица (21 915, 98 лв. за 2016 г., 35 078 лв. за 2017 г., 77 470, 95 лв. за 2018 г. и 52 076, 15 лв. за 2019 г.) подлежат на облагане по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, а не като доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. В решението на тричленния състав на Върховния административен съд е отбелязано, че приетото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) има изцяло изчислителен характер и не подкрепя защитната теза на ревизираното лице за получени подаръци от Р. Й. З., плащания на разходи и извършване на определени услуги на наредителите. Посочил е, че за да бъдат кредитирани представените писмени доказателства е необходимо установяването на отчетната сделка между страните, изключваща възможността получените суми да са останали в патримониума на ревизираното лице. С решението на Върховния административен съд е отменено решението на АССГ, с което е обявена нищожността на процесния РА, като на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция е отхвърлила оспорването на Р. Й. З. срещу РА. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира искането за отмяна за допустимо, като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК и в рамките на преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. По правната си същност отмяната на порочни, влезли в сила, съдебни решения по чл. 237 АПК е извънинстанционен способ, допустим само, когато е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК отменителни основания. Основанията за отмяна не могат да бъдат прилагани разширително или по аналогия. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. От изложеното следва, че разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК включва три самостоятелни основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение, като общото между тях е невъзможността на страната да вземе участие във воденото дело лично или чрез надлежен представител, в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В искането за отмяна на Р. Й. З. не се съдържат оплаквания, които да бъдат подведени под нито една от трите хипотези, които са посочени в чл. 239, т. 5 АПК в смисъла, вложен в законовата норма както от законодателя, така и утвърден в константната съдебна практика на съда. Искателят не твърди, не се и установява по делото да е лишен от право на участие в съдебното производство, както пред първоинстанционния, така и пред касационния съд. Не се твърди, не се и установява страната да не е надлежно представлявана. В производството пред Върховния административен съд искателят е бил редовно призован за единственото открито съдебно заседание, проведено на 14.05.2024 г., и надлежно представляван от упълномощения от него представител - адв. М. Айдарова от САК, като правото му на участие в делото е упражнено по реда, предвиден в закона. Не е установено и неотстранимо от страната препятствие, което води до невъзможност лицето да участва по делото. Искателят поддържа, че при постановяване на атакуваното решение е нарушен принципът за двуинстанционност на съдебното производство, установен в разпоредбата на чл. 131 АПК. В конкретния случай АССГ прогласява по жалба на Р. Й. З. нищожност на РА, като се мотивира с нарушения на Регламент (ЕС) 910/2014 относно валидацията на електронния подпис върху заповедта за възлагане на ревизията, с която е започнало ревизионното производство. В мотивите на съдебното решение обаче са изложени и съображения за материалната законосъобразност на административния акт, които следват дословно констатациите в решение 954/23.06.2021 г. директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП (вкл. относно размера на получените от ревизираното лице суми по банковите си сметки от физически и юридически лица за съответните данъчни периоди). Същевременно спорът е разгледан по същество и от касационния състав на ВАС, осмо отделение, постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно не е налице твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 131 АПК за липса на реална възможност за разглеждане на спора от две съдебни инстанции. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че принципно твърдяните нарушения на разпоредбата на чл. 131 АПК са извън хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК. Такова основание не е включено в приложното поле на чл. 239, т. 5 АПК, доколкото визираният нормативен текст изисква страната да е лишена от възможност да участва в делото. Ако законодателят иска да предвиди като правно основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт основание като "лишаване от право на процесуална защита" е щял да го регламентира именно по този начин, което обаче не е така. Действащият сега АПК не визира такова правно основание. Изобщо твърдяното от искателя съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо лишаване на страната от право на процесуална защита, не е идентично с регламентираното в чл. 239, т. 5 АПК лишаване на страната от право на участие в процеса. Касае се за нарушения с различен смисъл и интензитет, които не се припокриват. Лимитативно посочените в чл. 239 АПК правни основания за отмяна съставляват отклонение от общия принцип за окончателност и правен стабилитет на касационното съдебно решение, което след като е влязло в сила се ползва от сила на пресъдено нещо със съответните субективни и обективни предели. Както вече беше посочено по-горе, основанията са изчерпателно посочени от законодателя и не могат да се тълкуват разширително или по аналогия. В този смисъл е формираната константна съдебна практика - Решение 13952 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. 3691/2018 г., VIII о.; Решение 7683 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. 4824/2021 г., 5-членен с-в,; Решение 3689 от 6.04.2023 г. на ВАС по адм. д. 3476/2022 г., 5-членен с-в, и др., постановени от петчленни състави на ВАС в производства по отмяна с релевирано правно основание - чл. 239, т. 5 АПК, която съществено се различава от възприетото в Решение 6322 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. 2656/2023 г., 5-членен с-в. Предвид изложените съображения, искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход от спора, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,