Решение № 156 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6305/2007 г.

Решение № 156 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6305/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационни жалби на А. А. Б. и М. Д. Б. срещу решение от 28.06.2006 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-Б състав, постановено по гр. д. № 1* от 2002 г., с което е отменено решение от 18.02.2002 г. на Софийския районен съд, 33 състав по гр. д. № 12 от 2000 г. и вместо него е постановено решение за обявяване за недействителен на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по отношение на Х. Т. Б. на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, прикрит с договор за дарение, сключен на 10.08.1999 г. с нотариален акт № 2* том I, рег. № 2* по нот.д. № 267 от 10.08.1999 г. между М. Д. Б. и А. А. Б. В жалбите се правят оплаквания за необоснованост и неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при нарушение на съществени процесуални правила- основания за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се, че решението било написано 3,5 г. след приключване на делото и е обявено 1 г. след посочената в него дата. В това решение необосновано съдът приел, че ответниците са знаели за вземането на Х. Б. срещу М. Б. и съответно, че са имали ясна представа, че сключвайки договора от 10.08.1999 г., увреждат Б. Съдът интерпретирал напълно погрешно, невярно и превратно показанията на свидетелите. Не обсъдил много от писмените доказателства, установяващи възмездния характерна договора. В решението въобще липсвали мотиви относно други съществени обстоятелства, които били относими към спора - валидността на предварителния договор, привидността на сделката между ответниците, намерението за увреждане у преобретателя по сделката и др. В срока по чл. 218г от ГПК (отм.) с писмено становище ответникът Х. Т. Б. оспорва жалбите. Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди наведените от касаторките основания да обжалване на решението, счита следното: Касационните жалби са допустими- подадени са от легитимирани страни, в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу решение на въззивен съд, което съгласно на чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В тях се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. За да постанови решението си за уважаване на предявения от Х. Б. срещу М. Б. и А. Б. иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителна по отношение на Б. на сделката по нотариален акт № 200 от 10.08.1999 г., въззивният съд е приел, че Х. Б. е кредитор на М. Б., тъй като с предварителен договор от 29.04.1995 г. същата се е задължила да му прехвърли собствената си 1/6 ид.ч. от три магазина с № 1* и 3, находящи се в гр. С., ул. "Р" № 1* сключения на 10.08.1999 г. договор за прехвърляне на тази 1/6 ид.ч. от магазините на А. Б. М. Б. е направила невъзможно реализирането на правото на ищеца-кредитор по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и следователно го е увредила. Приел е също, че описаният в нотариален акт № 200 от 10.08.199 г. договор за дарение е прикривал договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Поради това е приел, че за уважаване на иска следва да се установи знанието на приобретателя по сделката за увреждането на ищеца. С оглед събраните по делото доказателства е приел, че това знание е установено. Това решение е валидно, допустимо и правилно. За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е било необходимо ищецът Х да докаже, че е кредитор на ответницата М, че със сделката, която иска да бъде обявена за недействителна, същият е увреден и в случай, че сделката е възмездна - че приобретателят по тази сделка е знаел за увреждането. От събраните по делото доказателства по безспорен начин са установени горепосочените три предпоставки за уважаване на иска: На първо място, от представения предварителен договор от 29.04.1995 г. е видно, че М. Б. се е задължила да прехвърли на ищеца Х. Б. собствената си 1/6 ид. ч. от три магазина с № 1* и 3, находящи се в гр. С., ул. "Р" № 116. На второ място, с прехвърлянето на тази 1/6 ид.ч. от магазините, осъществено с нотариален акт № 200 от 10.08.1999 г. ответницата М е направила невъзможно осъществяването на правата на Х. Б. по предварителния договор и поради това го е увредила. Неоснователен е касационния довод на М. Б., чене е имала съзнанието, че с прехвърляне на спорните 1/6 ид.ч. от имота, уврежда ищеца, тъй като той не поискал сключването на окончателен договор повече от 5 години и тя считала, че вече няма задължение към него. Това твърдение на Б. не отговаря на истината- предварителният договор между Х е бил сключен на 29.04.1995 г., а М. Б. е прехвърлила спорната 1/6 ид.ч. от магазините на ответницата А на 10.08.1999 г. (тоест преди изтичане на 5 години от сключване на предварителния договор с Х. Б.). Правото на Б. да иска сключване на окончателен договор не е погасено по давност, тъй като видно от представеното по делото копие от искова молба, Х. Б. е предявил срещу М. Б. иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор от 29.04.1995 г. за окончателен преди изтичане на 5 години от сключването на този договор - на 10.09.1999 г. На трето място, от събраните по делото доказателства се установява, че приобретателката по договора А. Б. е знаела за сключения между М предварителен договор за прехвърляне на 1/6 ид.ч. от магазините. Действително, относно това обстоятелство по делото са събрани две групи свидетелски показания: показанията на свидетелите С, Е. Х. и О. Х., според които на К. през 1997 г., при честване на именния ден на ищеца в неговия дом М. Б. е заявила пред ищеца Х. Б. и ответницата А, както и пред другите присъстващи там лица, че не се интересува от магазините, тъй като е прехвърлила своята ид.ч. от тези магазини на Х. Б. и показанията на свидетелките М. Б. и С. М., според които на К. 1997 г. А. Б. и М. Б. не са ходили в дома на ищеца. При наличието на такива противоречиви свидетелски показания, следва да се кредитират показанията на майката на ответницата А, според която те са знаели, че м. Б. е сключила предварителен договор с Х. Б., но считали, че като няма нотариален акт, този договор няма значение. С оглед на тези показания на О. С., правилно въззивният съд е достигнал до крайния извод, че ответницата А е знаела за задължението на М. Б. към ищеца Х. Б. Неоснователен е доводът на касаторките, че съдът е интерпретирал напълно погрешно, невярно и превратно показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът е взел предвид показанията на двете групи свидетели и напълно обосновано е кредитирал показанията на тези от тях, които твърдят, че ответницата А е знаела за сключения между ищеца и М. Б. предварителен договор. Както бе изложено по-горе, решаващи за този извод на съда са били показанията на доведената от ответниците свидетелка О. (майка на ответницата А), която е признала, че ответницата е знаела за задължението на М. Б. към Х. Б. да му прехвърли 1/6 ид.ч. от магазините. Неоснователен е и касационния довод за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в непроизнасяне на съда по обстоятелства, които били от значение за делото и по които страните споряли- за валидността на предварителния договор между ищеца и ответницата М, за привидността на сделката между ответниците, за намерението за увреждане. До приключване на делото пред въззивната съдебна инстанция ответниците не са направили възражение за нищожност на сключения между ищеца Х. Б. и ответницата М предварителен договор, поради което въззивният съд не е бил длъжен да излага доводи относно валидността на този договор. Недопустимо е по този нововъведен довод на касаторите за първи път да се произнася и Върховния касационен съд. Относно привидността на договора за дарение, въззивният съд се е произнесъл-приел е за доказана тезата на ответниците, че този договор е привиден, а действителният договор е за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Относно намерението за увреждане, в решението на въззивния съд също са изложени мотиви защо сделката от 10.08.1999 г. води до увреждане на ищеца- тъй като го лишава от възможността да иска обявяване на предварителния договор от 29.04.1995 г. за окончателен. Постановяването на въззивното решение повече от 3 г. след приключване на делото не е такова процесуално нарушение, което би могло да е основание за касационна отмяна на решението, поради което доводът на касаторите в този смисъл е неоснователен. Гореизложеното налага извод за правилност на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2 от ГПК (отм.) това решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 64 от ГПК (отм.) касаторките дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбите Х. Б. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1200 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия