Решение № 13260 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10431/2014 г.

Решение № 13260 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10431/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Доменико Монтовани, чрез процесуалния му представител - адв. Зорница Недева, против Решение № 1483/20.06.2014 по адм. дело № 318/2014 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът: кмета на район "Северен" при община-Пловдив, редовно призован не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Доменико Монтовани, против Заповед № 14 РД 09-1/09.01.2014 г. на кмета на р-н "Северен" - община Пловдив, като неоснователна. Със заповедта е разпоредено премахване на незаконен строеж: "Разширение и остъкляване на източна тераса на апартамент № 1, на адрес: ул. "Добродол" № 4, УПИ VIII-239, кв. 10 по плана на кв. "Хаджи Димитър", гр. Пловдив, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 56784.505.257.1.1 по КК на гр. Пловдив", с извършител Доменико Монтовани-италиански гражданин, поради отсъствие на строителни книжа. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - кмета на р-н "Северен", упълномощен със заповед от 05.03.2013 г. на кмета на община - Пловдив, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с материалния закон. При подробен анализ на доказателствата и изясненост на фактите, съдът е приел, че процесния строеж е извършен без разрешение за строеж и при отклонение от одобрените за сградата и за строежа инвестиционни проекти, поради което е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Установил е, че строежа е изграден в края на 2012 г. и началото на 2013 г., от което е извел извод, че спрямо него разпоредбите на § 127, ал. 1 /визираща търпимите строежи/ и на § 127, ал. 2 /визираща строежите, подлежащи на узаконяване/ от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./ са неприложими. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно описанието на строежа по съставения констативен акт /КА/ от 07.11.2013 г., потвърдено и от заключението на съдебно-техническата експертиза, законосъобразно е прието, че обекта - предмет на оспорената заповед представлява "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от четвърта категория, за извършването на който са необходими строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж /РС/, каквото РС не е представено. В случая е без значение поради какви причини не е издадено това РС. Важното е, че при липсата му, строежа правилно е определен като незаконен, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. При наличие на незаконен строеж от четвърта категория, кмета на общината, или упълномощено от него длъжностно лице, има компетентност да издаде заповед за премахването му, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ /нова - Д. в. бр. 82/2012 г./ В случая заповедта е издадена от компетентен орган - кмета на р-н "Северен" при община-Пловдив, упълномощен изрично със заповед № 130А561/05.03.2013 г. на кмета на община - Пловдив. Правилни са и другите изводи на съда, че в случая не е налице "търпим" или "узаконим" строеж, по смисъла на § 127, ал. 1 или ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./, което би възпрепятствало премахването му, тъй като не са налице предпоставките за приложение на тези разпоредби. Установено е, че строежа, съгласно описанието му по КА и заповедта, е реализиран в края на 2012 г. и началото на 2013 г., а цитираните разпоредби обхващат строежи, извършени до 31.03.2001 г. / по § 127, ал. 1/ и до 25.07.2003 г. / по § 127, ал. 2/, т. е процесния строеж не е сред тях. Освен това за приложението на § 127, ал. 2 и сл. от ПЗРЗУТ, е необходимо наличието на висяща процедура по узаконяване или вече издаден акт за узаконяване на строежа на това основание, каквито данни по делото няма. Ето защо, като е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, обективиращ премахването на незаконен строеж, извършен от касатора, съдът е приложил правилно закона. Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати нарушения по съставяне на КА по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, за несъответствия между този КА и заповедта, с извършеното на място строителство. По делото е прието заключение на СТЕ, неоспорено от страните, което потвърждава изцяло констатациите по КА и заповедта за наличие на незаконен строеж. Потвърдени са фактите, обосноваващи конкретните строителни действия по разширяване и остъкляване на източната тераса към ап. № 1, собственост на касатора, завземането на общи части от стълбищната клетка на сградата. Неоснователно е и оплакването, че съдът не е изследвал предпоставките за наличие на търпим или узаконим строеж, както и че това не е направено и от органа. Съобразно изложеното по-горе съдът е изложил мотиви по тези обстоятелства, както пропуска на органа да направи това не е съществено процесуално нарушение, предвид мотивите по този въпрос на решаващия съд. Настоящата инстанция споделя изводите на съда, че липсва нарушение поради неточно посоченото от органа правно основание за издаване на заповедта. Непосочването на правното основание или погрешно посоченото правно основание, не е порок на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Такъв порок ще бъде непосочване на фактическите основания, послужили за издаването на акта, какъвто в случая не е налице. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение