Решение № 1615 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12167/2009 г.

Решение № 1615 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12167/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началника на митница Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 1070 от 24.07.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 55 от 2009 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение за промяна на митническа стойност № 2606 от 5.11.2008 г., издадено от началника на митница Пловдив, потвърдено от директора на РМД - Пловдив /сега директор на Агенция Митници/ с решение № 1-4412-0998 от 11.12.2008 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба и представени по делото писмени бележки. Според касатора, по делото е установено, че фактура № 06-12-01-I от 30.10.06 г. с предмет "Международен транспорт Нингбо - Солун" с прикрепен към нея касов бон е издадена от "БМД" - ЕООД на "ЗИМ" - ЕООД и плащането било извършено от тази фирма. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" - ЕООД. Ответникът по касационната жалба - "ЗИМ" - ЕООД - гр. Пловдив оспорва същата в представен по делото писмен отговор и чрез процесуалните си представители. Директор на РМД - Пловдив и заинтересована страна - Директор на ТД на НАП - Пловдив - не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е било решение за промяна на митническа стойност № 2606 от 5.11.2008 г., издадено от началника на митница Пловдив, потвърдено от директора на РМД - Пловдив /сега директор Агенция Митници/ с решение № 1-4412-0998 от 11.12.08 г., с което е променена митническата стойност по ЕАД № 3000/4-58080 от 2.10.2006 г. на осн. чл. 199, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ и са определени на "ЗИМ" - ЕООД допълнителни задължения в общ размер 359 лв., от които мито - 80 лв. и ДДС - 279 лв. ведно със законната лихва. За да отмени решението на началника на митница Пловдив, административният съд е приел, че между страните не съществува спор, че "ЗИМ" - ЕООД е осъществило внос на стоки от Китай, описани процесния ЕАД. Спорът бил относно това дали транспортните разходи в случая по настоящето дело Нингбо - Солун, установени от митническите органи, следва да се включат в митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ. Според съда сключеният договор от 20.12004 г. доставчикът се задължава да осъществи доставката на стоките при условие "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Това условие е включено в самата фактура за продажбата на стоките и е посочено в оформения от жалбоподателя ЕАД. Според установеното от вещото лице в счетоводството на дружеството-получател тя не е осчетоводена. Това било достатъчно основание да се приеме, че не е била платена и следователно не се дължат допълнителните публични задължения поради включване на транспортните разходи. Решението е неправилно. Събраните доказателства по делото не са обсъдени правилно и по надлежен ред и съда е достигнал до изводи, които не са в съответствие с материалния закон. Фактите са изяснени - съгласно сключения договор, продавачът - китайското дружество е поел задължението да достави на българското дружество детски играчки при условия на доставката - "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Спорът между страните се свежда до това от кого действително са заплатени транспортните разходи за доставката на играчките, описани в посочената фактура, от Нингбо до Солун. От писмените обяснения, дадени от управителя на "БМД" - ЕООД пред началника на митница Пловдив, се установява, че преговорите във връзка с транспортирането на стоките както от Нингбо до Солун, така и от Солун до Пловдив са водени между "БМД" - ЕООД и "ЗИМ" - ЕООД, като първото дружество е отправило офертите си въз основа на стойността на навлата за отделните контейнери и стойността на фактурите на параходствата. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във връзка с транспорта на стоките по процесния ЕАД с контейнер "Българско морско дружество" - ЕООД - София е издал на "ЗИМ" - ЕООД фактура № 06-09-12-I от 30.10.2006 г. с предмет на доставката "Международен превоз Нингбо - Солун". Стойностите са отразени в счетоводството на доставчика по сметка 502 "Каса във валута" и по кредита на сметка 703 "Приходи от продажби на услуги". Сумите и по двете фактури са отразени и по сметка 411 "Клиенти" по партидата на "ЗИМ" - ЕООД. Плащанията са извършени в брой и във връзка с тях има издаден фискален бон. Спорната фактура не е отразена по счетоводните сметки на "ЗИМ" ЕООД и регистри. Не може да бъде споделен, че липсва плащане от страна на това дружество. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 4 от 16.02.1999 г. /отм. с § 3 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.06 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г./, касовата бележка (фискален бон) е хартиен документ, удостоверяващ плащането на цената (стойността) на стоката или услугата. Съгласно чл. 23, ал. 3 от същата наредба, касова бележка (фискален бон) се издава при извършване на плащането. Издаването на фискален бон и приходен касов ордер, както и счетоводното отразяване на извършеното плащане от страна на "ЗИМ" - ЕООД по спорната фактура в счетоводството на "Българско морско дружество" - ЕООД - София доказват обстоятелството, че транспортните разходи до Солун са заплатени от жалбоподателя. Следва да се вземе предвид също така и фактът, че в хода на съдебното производство "ЗИМ" - ЕООД не представя платежен документ, който да установява плащането на тези транспортни разходи от друго лице. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38. В случая са налице доказателства относно първото посочено в разпоредбата основание - реално платената. Разсъжденията на съда относно договора биха могли да се възприемат ако бе налице второто основание - сумата да е подлежаща тепърва на плащане. Корекцията по чл. 38, ал. 1 от ЗМ, във връзка с определяне на митническата стойност по чл. 35 се състои в задължението по закон към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки да се прибавят разходите по т. 5 за: а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. При установено с надлежно издадени първични счетоводни документи реално плащане от страна на дружеството - получател на разходите за транспорт, свързани с транспортиране на стоката до местоназначението й, с тези разходи следва да се коригира договорната стойност, която е декларирана от вносителя. Независимо от договорните уговорки с продавача, при липса на доказателства за това, че разходите за транспорт са платени от продавача, се налага изводът за наличие на установени от митническите органи предпоставки за коригиране на митническата облагаема стойност по реда на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ. Следва да бъдат споделени като правилни изводите на съда относно приложимостта на Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г., както и че последващият контрол е осъществен по реда, регламентиран в ЗМ, а обжалваното решение е издадено на посочените в него правни основания - чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а", чл. 199, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 202, ал. 2 и чл. 203, ал. 1 от ЗМ, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. С оглед на изложеното, процесното решение Административен съд - гр. Пловдив, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" - ЕООД - гр. Пловдив срещу решение за промяна на митническа стойност, издадено от началника на Митница Пловдив. При този изход на делото на касатора и ответник в първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, искането за което е заявено от процесуалния представител на страната своевременно, както и за касационното производство в общ размер на 80 лв. за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,