Решение № 3508 от 4.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Радева-Коемджиева, от гр.Петрич, подадена чрез пълномощника адвокат Д. Шорикова, срещу решение 761 от 03.05.2022 г., постановено по адм. дело 889/2021 г. по описа на Административен съд-Благоевград. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на съдебния акт, заедно с всички законни последици. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Благоевград /ТП на НОИ-Благоевград/ чрез ст. юрисконсулт С. Митова оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решението. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, е неоснователна. С решение 761/03.05.2022 г., постановено по адм. дело 889/2021 г., Административен съд-Благоевград е отхвърлил жалбата на Д. Радева-Коемджиева от гр. Петрич, [улица], срещу решение 1040-01-373/03.09.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Благоевград, с което е потвърдено разпореждане РВ-3-01-00962392/14.07.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Благоевград, и е присъдил разноски. Изложени са мотиви, че е обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържа фактически и правни основания за това, постановен е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Административният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно получената сума в размер на 9 124.39 лева от жалбоподателя, представляваща обезщетение за временна неработоспособност за периода от 25.03.2019 г. до 06.09.2020 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че във връзка с извършена проверка на осигурителя Ем Ес Джей Инженеринг ЕООД възложена със заповед ЗР-5-21-00470421/12.10.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град е установено, че дружеството е регистрирано в Търговския регистър на 09.12.2014 г., като за 2018 г. не е подадена ГДД по чл. 92 ЗКПО и не е извършвало търговска дейност. За горните обстоятелства е съставен Констативен протокол КВ-5-21-00758831/26.05.2020 г. във връзка, с който на 26.05.2020 г. са издадени Задължителни предписания ЗД-1-21-00758839 до Ем Ес Джей Инженеринг ЕООД да заличи данните по чл. 5, ал. 4 КСО, подадени с декларация обр. 1 Данни за осигуреното лице, за посочените в тях лица, включително за жалбоподателката Д. Коемджиева - за периода от месец януари 2018 г. до месец януари 2019 г. Задължителните предписания са връчени и не са изпълнени в срок, поради което с предложение изх. 1029-21-12363/11.08.2020 г. на директора на дирекция КПК при ТП на НОИ - София-град на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. данните по чл. 5, ал. 4 КСО за лицето Д. Радева-Коемджиева за периода от месец януари 2018 г. до месец януари 2019 г. са заличени служебно. Констатирано е от представени трудова книжка и ведомост за заплати, че в периода от 18.09.2017 г. до 01.02.2019 г., Д. Радева-Коемджиева е била назначена на работа в Ем Ес Джей Инженеринг ЕООД - гр. София и е начислявано трудово възнаграждение от месец декември 2017 г. до месец декември 2018 г., а на 19.03.2019 г. Ем Ес Джей Инженеринг ЕООД е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2018 г., с която е декларирало данъчна загуба. С писмо изх. 1029-21-12363/29.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ София-град изпратено до директора на ТП на НОИ Благоевград на 06.11.2021 г. за предприемане на действия по реда на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО. На 14.07.2021 г. е издадено разпореждане РВ-3-01-00962392 от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Благоевград за възстановяване от Д. Радева-Коемджиева на получените й парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане в периода от 25.03.2019 г. до 06.09.2020 г. в размер общо на 9 124,39 лв. както следва: за временна неработоспособност в периода от 25.03.2019 г. до 06.12.2019 г. и за бременност и раждане за остатъка до 410 дни в периода от 07.12.2019 г. до 06.09.2020 г. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ Благоевград и е потвърдено с оспореното пред административния съд решение 1040-01-373/03.09.2021 г. С обжалваното в касационното производство решение 761/03.05.2022 г. по адм. дело 889/2021 г., Административен съд-Благоевград е отхвърлил жалбата на лицето. Анализирайки всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, настоящият касационен състав намира, че административният орган правилно е приел, че в случая за жалбоподателката не е възникнало осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Макар и да са представени доказателства за сключен трудов договор между лицето и дружеството осигурител твърденията на последната за действително извършвани трудови функции по трудовото правоотношение не са доказани, въпреки че Коемджиева носи доказателствената тежест за това. По делото няма спор, че самото дружество също не е функционирало през процесния период, съответно осигурително правоотношение между лицето и този работодател не е възможно да възникне действително. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1, и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. От събраните доказателства касационният съд намира, че Д. Коемджиева не е упражнявала трудова дейност вр. с чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на правото на обезщетения за временна неработоспособност, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. След като лицето не е престирало реално труд в Ем Ес Джей Инженеринг ЕООД, законосъобразно ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИБлагоевград е постановил разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получените суми. Разпореждането, потвърдено с оспореното решение на директора на ТП на НОИ Благоевград е издадено след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и след събиране на необходимата информация, обуславяща извод, че жалбоподателката не е осъществявала действително трудова дейност, което изключва качеството й на осигурено лице, имащо право да получи парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане. Съгласно §1, т. 3 ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1., поради което не се споделят наведените в обратната насока доводи в касационната жалба. Правилно административният съд е приел, че отсъствието на предпоставките по чл. 10, ал. 1 КСО за възникване на осигурително правоотношение и служебно заличените данни по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. по чл. 5, ал. 4 КСО за периода месец януари 2018 г. месец януари 2019 г. съставляват нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплатените обезщетения за временна неработоспособност. При липсата на реално престирана трудова сила и заличаването на осигурителните данни за Д. Коемджиева в масивите на НАП, получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от лицето. Ирелевантни към правния спор са оплакванията в касационната жалба за неизплатени на жалбоподателката обезщетения от страна на административния орган поради майчинство с второ дете и наложени запори върху банковата й сметка. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При този изход на правния спор, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,