Решение № 16260 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4047/2012 г.

Решение № 16260 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4047/2012 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Николина Алендарова" против решение № 1488/28.09.2011 г., постановено по адм. д. № 615/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, поправено с решение № 427/21.02.2012 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт (РА) № 240900735/30.12.2009 г. издаден от ТД на НАП - Стара Загора, потвърден с Решение № 131 от 02.03.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ"), в обжалваната част за допълнително начислен ДДС на стойност 177 739.05 лв. и прилежащи лихви в размер на 41 653.70 лв., както и установените дължими суми, както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 675.80 лв. и лихви по ЗОДФЛ (отм.) в размер на 2 168.25 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие със закона - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение в тази част. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 1488/28.09.2011 г., постановено по адм. д. № 615/2012 г. по описа на АС-Пловдив, поправено с решение № 427/21.02.2012 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, е отхвърлена жалбата на ЕТ"Николина Алендарова" против РА № 240900735/30.12.2009 г. издаден от ТД на НАП - Стара Загора, потвърден с Решение № 131 от 02.03.2010 г. на ДД "ОУИ", в обжалваната част за допълнително начислен ДДС на стойност 177 739.05 лв. и прилежащи лихви в размер на 41 653.70 лв., както и установените дължими суми, както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 675.80 лв. и лихви по ЗОДФЛ (отм.) в размер на 2 168.25 лв. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че независимо че са изпълнени всички предпоставки на чл. 45 от ППЗДДС не е налице доказано извършване на ВОД поради непълно попълване на графа 24 в товарителниците и информацията по линия на обмен на информация между данъчните администрации, че данъчните власти на Румъния не са открили офиси на фирмите-получатели и последните са приети за "липсващ търговец". В частта относно определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и лихви по ЗОДФЛ (отм.) в размер на 2 168.25 лв., съдът е приел, че жалбоподателят не изложил конкретни твърдения в тази насока, както и не са събрани доказателства, обосноваващи извод за незаконосъобразност на РА в тази му част. Постановеното съдебно решение, в частта относно допълнително начислен ДДС на стойност 177 739.05 лв. и прилежащи лихви в размер на 41 653.70 лв., е неправилно и незаконосъобразно, а в останалата част е правилно. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от материално, времево и териториално компетентни органи. Тези изводи на съда не са предмет на касационно оплакване и се подкрепят от събраните по делото доказателства. По същество на спора, административният съд е приел, че по делото са представени документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС за удостоверяване на ВОД, но е направил правен извод, че не е доказан ВОД, поради тава, че в процедурата за обмен на информация, от румънската данъчна администрация е установено, че контрагентите на жалбоподателя са "липсващ търговец", при някои от тях на адреса на фирмата не е бил открит управител на дружеството - получател, фирмите са "неактивни", считано от 2009 г., както и поради непълно попълване на графа 24. Съгласно разпоредбата на чл. 7 във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са ВОД, които са налице, когато едновременно са изпълнени следните условия 1. да е налице доставка на стоки, 2. да е налице транспортиране на стоките от територията на Република България на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните (доставчик и получател) или за сметка на коя да е от тях, 3. доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в Република България и 4. получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. В случая е безспорно между страните и е установено, въз основа на доказателствата по делото, при фактическите установявания направени от първоинстанционния съд, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице в Република България, а също и получателите - румънски дружества, притежават валиден VAT № в Румъния, регистрирани за целите на ДДС, съобразно данните във VIES - системата за обмен на информация. Пловдивският административен съд е приел, че са представени документите по чл. 45 от ППЗДДС. Съгласно чл. 45 от ППЗДДС (в приложимата редакция за периода 01.01.2007 г. - 31.10.2008 г.) за доказване на ВОД доставчикът следва да разполага с документи за доставката - фактура, ведно с посочване в нея на получателя и на идентификационния му номер по ДДС, издаден от държава-членка на ЕС, под който номер следва да е извършена доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страна до територията на друга държава-членка. В конкретния случай с оглед на обстоятелството, че транспортът е за сметка на доставчика са представени транспортни документи, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Обстоятелството, че в международните товарителници (CMR) не е попълнена изцяло графа 24, не лишава от доказателствена стойност тези писмени доказателства, които следва да бъдат преценявани и с оглед разпоредбата на чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Конвенцията). Съгласно цитираната норма товарителницата удостоверява до доказване на противното, което в случая не е доказано от органа по приходите, условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни графи е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на товарителниците. В случая не е налице нередовност при попълване на товарителниците, защото е попълнена графа 3 - място на доставката - Румъния, а графа 24 е попълнена с дата на получаване и печат на получателя. Товарителниците са подписани и от представители на изпращача и превозвача и подпечатани от получателя. Допълнително следва да бъде посочено, че по време на ревизията са извършени проверки на спедитора и превозвачите, респективно на издадените от тях фактури, а с РА не е извършена корекция на ползвания по тях данъчен кредит от ЕТ"Николина Алендарова". От тези констатации на органите по приходите косвено може да бъде обоснован извод, че са признати извършените превози на спорните стоки с договорен маршрут с крайна точка извън територията на страната. Относно другия аргумент на административния съд за обосноваване извод за липса на доказване на извършена ВОД, че данъчната администрация на Румъния не е намерила управителите на дружествата получатели, настоящият съдебен състав намира, че не кореспондира с материалния закон и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). За доказване на ВОД не е необходимо намиране на получателя или деклариране от негова страна на ВОП. В случая превозът на стоките извън Република България и получаването им на територия на държава-членка, е удостоверено с печата на получателя, съгласно отразеното в товарителниците, съпровождащи транспорта на стоки, като мястото на доставката е посочено в графа 3 на товарителниците - Румъния. По делото са събрани множество други доказателства, от които се установява, че стоките са напуснали територията на Република България - данни за заплатени такси за преминаване на "Дунав мост", декларации и обяснения от шофьорите, осъществили превозите, както и заключение на вещото лице Д. Чипилова, анализиращо връзката между фактурите за продажба на стоки и фактурите за техния транспорт, плащанията на цената на стоката, плащанията на разходи на превозвачите при преминаването на "Дунав мост". Касационната инстанция намира, че при тези доказателства и съобразно тълкуването на Член 28а, § 3, първа алинея и чл. 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота Ч обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 г. и на Член 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/65, съдържащо се в Решение от 27 септември 2007 г. по дело С- 409/04, Teleos plc, ОВ C 300, 4.12.2004 г., следва да се приеме, че са осъществени вътреобщностнати доставки, защото правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът е доказал, че тази стока е превозена в друга държава-членка и че вследствие на това превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката. Според практиката на СЕС общностното право не допуска компетентните органи на държавата-членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. В настоящия случай не са налице твърдения, данни и индиции относно обстоятелства, според които може да се обоснове извод, че доставчикът е участвал в данъчна измама, поради което и не следва да понесе тежестта от начисляване на ДДС по спорната доставка, за която не е намерен получателя от данъчната администрация в Румъния. Само за получателите по доставките са изложени констатации в РА, че са участници в данъчни измами за периоди след 2009 г., които не са между спорните по делото. Настоящата инстанция намира, че българският доставчик е изпълнил изискванията на чл. 45 от ППЗДДС, като при съставянето на данъчния си документ е действал добросъвестно и не е целял участие в данъчна измама, доколкото е взел възможните и разумните мерки, за да се увери, че осъществената от него ВОД не го довежда до участие в такава измама. От изложеното следва, че декларираните от касатора ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. Касаторът не дължи ДДС за тези доставки, които съгласно чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 7 от ЗДДС са облагаеми с нулева ставка. В случая са без правно значение представените писмени потвърждения от румънските дружество за получаване на стоките, защото е налице хипотезата на чл. 45, т. 2, б. б от ППЗДДС и транспортът е осъществен за сметка на доставчика. По изложените съображения не е необходимо да бъде изследвано твърдението за наличието на декларации и доколко те обвързват румънските търговски дружества, защото не са подписани от същите техни представители, които са посочени в другите документи по делото и информацията от румънската данъчна администрация. Само за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че тези декларации не са с нотариална заверка на подписите, а нотариално заверка на преписите от представени оригинали и са налице посочените в решението на ДД "ОУИ" несъответствия. Като е направил обратни изводи и е потвърдил РА в тази част, съдът е постановил неправилно решение, което в тази му част следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде пререшен, като оспорения РА в съответната му часът следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. Решението в частта относно определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и лихви е правилно и законосъобразно. Въпреки, че в касационната жалба е посочено, че решението на АС - Пловдив се обжалва изцяло, конкретни възражения за неправилност на решението в тази му част не са изложени. Подобни възражения не са били излагани нито в хода на административното обжалване на РА пред горестоящия административен орган, нито пред първоинстанционния съд. С оглед задължението си по чл. 218 от АПК, касационната инстанция, след извършена служебна проверка намира, че обжалваното решение в тази му част е постановено в съответствие с материалния закон. От страна на ревизираното лице не са представени доказателства, нито са направени доказателствени искания пред съда да бъдат събрани доказателства, обосноваващи извод за незаконосъобразност на РА в тази му част. Предвид изложеното решението в частта относно определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и лихви като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред двете съдебни инстанции ЕТ "Николина Алендарова" е направила разноски в размер на 3455 лв., от които с оглед изхода на спора Д "ОУИ" й дължи сумата 3410,66 лв. Пред настоящата инстанция ДД"ОУИ" не е представляван от юрисконсулт, поради което разноски за касационната инстанция не следва да му бъдат присъждани, но с оглед изхода на спора присъдените с обжалваното съдебно решение следва да бъдат определени в размер на 62,64 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение