Решение № 15059 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8297/2012 г.

Решение № 15059 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8297/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Ве Консултинг" ООД представлявано от управителя Нина Вълкова Нейкова против Решение № 6081/02.05.2012 г. на тричленен състав на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 10937/2011 г. Касаторът твърди допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение - излага касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК по подробни съображения. Претендира отмяна на съдебното решение, присъждане на разноски. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител намира жалбата за неоснователна. Останалите ответници - "Вивека" ЕООД, представлявано от управителя Юлия Бранимирова Раданова и Никола Станчов не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и провери обжалваното решение съобразно правилата на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, намира следното: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред тричленния състав на Върховния административен съд - четвърто отделение, по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспореното от "Ве Консултинг" ООД Решение № 1019 от 27.07.2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-555 от 25.05.2011 г., с което КЗК е установила извършени нарушения от страна на "Вивека" ЕООД по чл. 30, и чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията и са наложени имуществени санкции на дружеството за всяко от нарушенията, постановила е прекратяването им и незабавно изпълнение на решението в частта относно прекратяване на нарушението. В процесното съдебно решение първоинстанционният съд е приел, че двама от бившите съдружници (единият от които и в качеството си на управител) във "Вивека" ЕООД учредяват паралелно дружество, носещо наименование "Вивека Консултинг" ООД, действащо в същата стопанска сфера. Същите са регистрирали сходен домейн и са напуснали дружество, преустановявайки трудовите правоотношения на неговите служители. В последствие, от своя страна е предприето сливане след като съдружниците във "Вивека" ЕООД (към 2010 г. "Вивека" ООД), двама от които се явяват и съдружници във "Вивека Консултинг" ООД, постигат споразумение за сливането на двете дружества или ликвидацията на последното (приложено по делото). Това поведение е прието, че противоречи на правилата за добросъвестна и лоялна търговска практика. По касационната жалба на "Ве Консултинг" ООД, настоящата инстанция я намира за допустима, но неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е приел и препратил към изводите и фактическите констатации, осъществени от КЗК, въз основа на които пък от своя страна е ангажирана отговорността на "Вивека Консултинг" ООД за осъществено нарушение на цитираната норма. В тази връзка следва да бъде прието разбирането, изложено подробно от решението на КЗК, което обосновано е анализирало доказаното наличие на всеки един от изискуемите юридически факти, които в своята съвкупност съставят фактическия състав на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, а именно: използването на чужда фирма, идентична или близка до тази на друго лице; възможността от това да настъпи увреждане на правата и интересите на пряк конкурент. По-конкретно следва да бъде отчетено, че заблудите по чл. 35, ал. 2 се основават на едно установено фактическо състояние - т. е. дали някоя от страните е използвала фирма, търговска марка или отличителен знак на други лица по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурента или потребителите. Действието, за което се твърди, че противоречи на добрата търговска практика е регистрацията на фирма със съответната съставна част повтаряща фирменото наименование на дружество "Вивека". Фактът на законосъобразно регистриране на фирменото наименование на "Вивека Консултинг" ООД обаче не изключва по презумпция възможността от недобросъвестни действия от страна на последното. Относно твърденията за необоснованост на съдебното решение в частта му потвърждаващо частично имуществената санкция, наложена с основание чл. 35, ал. 3 от ЗЗК: "Вивека Консултинг" ООД ефективно е използвало регистрирания домейн от момента на неговата регистрация в полза на дружеството посредством включването му като окончание на корпоративните електронни адреси, завършващи на @viveka. bg. Следва да бъде отчетено, че касационният жалбоподател използва услугите, предоставяни от Google в сферата на корпоративна комуникация и по-специално: предоставянето на електронен адрес с окончание по желание на клиента. Начинът на ползване на услугата предоставя възможност при наличие на регистриран домейн, лицата да регистрират и ползват електронна поща, окончаваща на домейна, титуляр на който са. С други думи с регистрацията на домейна www. viveka. bg от "Вивека Консултинг" ООД, дружеството е добавило окончанието viveka. bg към корпоративните си електронни адреси, независимо, дали на домейна е качен сайт или не. Ползването на домейн като окончание на електронен адрес следва да бъде отчетено като една от проявените формите на увреждане на отношенията на лоялна конкуренция. По отношение на сайта, КЗК в процесното си решение е изследвала отделно съдържанието на информацията, предоставена на него, и съответно увреждането, което "Вивека" ЕООД търпи поради съответните публикации. Наложената санкция на ответното дружество с основание чл. 35, ал. 3 от ЗЗК касае единствено и само домейна, т. е. регистрацията на последния от страна на "Вивека Консултинг" ООД. Всичко това следва да бъде преценено, както правилно КЗК и първоинстанционният съд са отчели, в светлината на цялостната фактическа обстановка, а именно - предложеният първоначално домейн адрес за дружествен на "Вивека" ЕООД домейн бива регистриран в полза на "Вивека Консултинг" ООД само месец преди съдружниците и служителите са напуснали последното. Предвид това, първоинстанционният съд правилно е приложил нормата на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗЗК в конкретния случай като е установил кумулативното наличие на следните елементи: Начин на въздействие: в конкретния случай, използваната реклама е била изнесена на дружествения сайт на "Ве Консултинг" ООД. Представената невярна информация на сайта на "Ве Консултинг" ООД се състои в излагането на данни относно реализирани проекти към 2006 г., година в която това дружество не е било учредено. Посредством предприемането на така описаното действие дружеството необосновано се е възползвало от репутацията и утвърденото име на "Вивека" ЕООД. Подвеждане или възможност за подвеждане в заблуждение: представянето на информация по гореописания начин обективно е в състояние да заблуди съществена част от потребителите. Следва да бъде отчетено, че рекламата е предназначена за потребителите по смисъла на чл. 97, ал. 1, т. 2 от ЗЗК. Посредством заблуждението на потребителите или на кръга лица, осъществили достъп до дружествения сайт, заблудата относно реализираните дружествени проекти на "Ве Консултинг" ООД, се приравнява и представлява увреждане на интересите на конкурентите. Адресат на рекламата: КЗК и първоинстанционният съд правилно са отчели, че включването на информация с невярно съдържание на сайта на "Ве Консултинг" ООД е с адресат всички потребители на сайта и по-специално на онези трети лица, които търсят доставчик на рекламни и ПР услуги. Предвид това и отчитайки, че дружественият сайт, намиращ се в интернет пространството, е достъпен до неограничен кръг от лица, следва да бъде прието застъпеното от КЗК и тричленният състав на ВАС становище, че адресати на рекламата в конкретния случай се явяват всички посетители на сайта. Не са налице твърдените нарушения на съдопроизводствените правила. По отношение на твърдението за неправилност и несъразмерност на наложената от страна на КЗК санкция: Относно определянето размера на санкцията, КЗК е посочила, че съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и в съответствие с Методиката за определяне размера на имуществените санкции и глоби по ЗЗК при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Посочила е също, че в случая следва да се отчетат обстоятелствата, свързани с характера на нарушението, степента на обществена опасност, неговата продължителност и др., които да доведат до налагане на обосновано и справедливо наказание. В тази връзка КЗК е приела, че продължителността на осъщественото от ответниците нарушение е за достатъчно дълъг период за увреждането интересите на "Вивека" ЕООД. Нещо повече, била е отчетена високата степен на заблуда и факта, че следствие на предприетото поведение от страна на ответниците "Вивека" ЕООД е било принудено да преустанови дейността си и по същество е било изведено от пазара на рекламни и ПР услуги. КЗК правилно е взела предвид и необходимостта от съизмеримост на наложената санкция с икономическото състояние на дружеството, като при определяне размера на наложената санкция да се позволи на дружеството, след заплащането й, да е в състояние да оперира пълноценно на пазара в конкурентни условия. Освен това санкцията следва да отговаря на характера и степента на нарушението, да има превантивен характер срещу бъдещи недобросъвестни действия и да е съобразена с реализираният оборот на дружеството, всяко едно от които е било отчетено и взето предвид от административнонаказващия орган. Настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд правилно е потвърдил правния извод на КЗК, че въз основа на установените в производството факти, съставът на нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК се явява непълен, тъй като за осъществяването му е необходимо обективно да са прекратени сключени договори с конкуренти или да е налице осуетяване на сключването на такива, които са настъпили като пряка последица в резултат на конкретно нелоялно действие. Въз основа на събраните доказателства /становища, обяснения и информация от трети лица/, е установено по несъмнен начин, че не са налице обективните и субективни елементи, необходими за съставомерността на дадено поведение, тъй като не е доказано по надлежния ред прекратяване на даден договор по причина, различна от съзнателен избор и самостоятелно решение от страна на клиентите на дружеството. Първоинстанционното съдебно решение е законосъобразно като валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не страда от пороци, обуславящи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и като такова моля да бъде оставено в сила. Наведените в жалбата доводи са неоснователни, неаргументирани и преповтарят в цялост възраженията, повдигнати пред първа съдебна инстанция срещу административния акт, по всеки от които първоинстанционният съд детайлно и обосновано се е произнесъл. Същевременно, същите не мотивират пороци на съдебното решение, които да обуславят касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Приетото както от съда и КЗК се подкрепя изцяло от събрания по делото доказателствен материал и съответства на направените въз основа на него правни изводи. Така формираните от съда фактически и правни констатации са довели до постановяване на едно законосъобразно и съответстващо с правно положение решение на материалноправния спор и като такова същото следва да бъде оставено в сила. Противно на твърденията на "Ве Консултинг" ООД е налице подробно и обосновано произнасяне от страна на административния орган досежно разноските. Предвид характера на производството пред КЗК и липсата на диспозитивно начало, не се вземат предвид по съразмерност частите от решението, по които е установено, че не е налице нарушение, тъй като КЗК служебно проверява наличието на всички възможни нарушения в резултат на твърдяните обстоятелства. В този смисъл изводите на съда, потвърждаващи административния акт и в тази му част, са законосъобразни. Върховният административен съд - петчленен състав, преценявайки изводите на съда и наведените касационни доводи, намира обжалваното решение за правилно, като споделя напълно подробно изложените в него мотиви. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав, приема, че не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение на тричленния състав на четвърто отделение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,