Решение № 423 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2009 г.

Решение № 423 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2009 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба от В. Л. С. от гр. П., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на влязлото в сила решение, постановено на 26.05.2008 г. по гр. д. № 667/2007 г. на Районен съд - Несебър, с което са отхвърлени предявените от В. Л. С. срещу "Ф" О. за заплащане на сумата 42 лв. - получена без основание сума за репатриране на лек автомобил и сумата 250 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 174 от 14.10.2009 г. по делото. Молителят поддържа доводи, че е лишена от възможност да участва в делото вследствие на нарушаване на правилата за призоваване. Поддържа, че неправилно е призована при условията на чл. 51 от ГПК (отм.). Представя писмени бележки. Ответникът по молбата за отмяна "Ф" О., гр. Н., с управител Ф, не взема становище. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл. 231 от ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая не са налице предпоставките на цитирания текст за отмяна на постановеното решение. Доводите в молбата за нарушение на правата на молителя за участие по делото, са неоснователни. Видно от данните по делото съобщението за решението до ищцата С е върнато в цялост по делото с отбелязване, че адресът е посетен многократно /посочени са шест дати и часове за периода 26.06.2008 г. - 17.07.2008 г./, но кантората е винаги заключена. Съобщението за решението е изпратено на адреса в гр. П., който С. е посочила в исковата си молба и на който е получавала лично призовки и съобщения при гледане на делото. При посещение на адреса на 26.06.2008 г. в 10ч., на 01.07.2008 г. в 11.30ч., на 04.07.2008 г. в 16.30ч., на 09.07.2008 г. в 9.30ч, на 14.07.2008 г. в 15ч. и на 17.07.2008 г. в 10.30ч. връчителят не е открил лицето на адреса, въз основа на което следва да се приеме, че то е напуснало адреса. След изменението на чл. 51, ал. 2 от ГПК - ДВ, бр. 124 от 1997 г., за съда не съществува задължение да издирва новия адрес или адреса, на който лицето временно пребивава. За страната, която е променила за постоянно или временно адреса, който е съобщила по делото или на който е била веднъж призована, съществува задължение при промяна на адреса да уведоми съда, като при неизпълнение на това задължение призовката се прилага към делото и се смята за връчена - чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ГПК (отм.). При тези данни неоснователно се твърди от молителката, че са нарушени правата й за участие по делото. Решението по делото й е било редовно съобщено. Съобщаването е осъществено по предвиден от закона ред - чл. 51, ал. 2 от ГПК (отм.). Поради това, като е прието от съда, че съобщението е редовно връчено на страната, не е допуснато осъществяване на порок на правото на защита. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.