Решение № 8970 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3096/2010 г.

Решение № 8970 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3096/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на ЕТ "Милена Милкова" със седалище и адрес на управление гр. Враца, против Решение № 35 от 15.01.2010 г., постановено по адм. дело № 505 по описа за 2009 г. на Административния съд - Враца. В касационната жалба се релевира оплакване за неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения против касационния ответник иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - Община Враца не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е частично основателна досежно претенцията за в размер на 6 300 лева представляваща стойността на повредения павилион. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и в съответствие с чл. 227 АПК с оглед повторното разглеждане на делото пред касационната инстанция прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество, е частично основателна. Производството пред Административния съд - Враца, е било образувано по иск, предявен от ЕТ "Милена Милкова", гр. Враца против Община Враца. С него се претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищцата вследствие незаконосъобразни административни актове, издадени от Кмета на Общината, които са отменени с влязло в сила решение. Определена е цена на иска 9 658.67 лв., от които 8009.95 лв. главница, представляваща справедливата пазарна стойност на премахната едноетажна постройка за търговия в размер на 6 397.00 лв. и стойността на иззета и бракувана впоследствие стока, находяща се в търговския обект в размер на 1 612.95 лв., както и законната лихва върху тези суми в размер на 1 648.72 лв., начислена от датата на премахване на постройката 18.12.2006 г. до датата на предявяване на исковата молба, както и законната лихва, с начална дата предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите. С решението си съдът е отхвърлил изцяло иска като неоснователен и недоказан по основание и размер. В мотивите си съдът е приел, че в протеклото производство не е доказано нито точно какви вреди е претърпяла ищцата, нито че такива са възникнали като пряка и непосредствена последица от отменения административен акт - няма доказателства какви са били повредите на преместения павилион, дали същият е бил изцяло разрушен или е бил частично повреден. Налице е несъответствие в разпоредителната част на отменената заповед, в която се говори за освобождаване на терен, върху който е поставен метален павилион и твърдението на ищцата, че всъщност на това място се е намирала масивна сграда. При липса на каквито и доказателства неясен останал момента какви фактически действия са били извършени от органите на общинската администрация - премахване на метален павилион или разрушаване на сграда. Сами по себе си нито оценката на експерта, нито заключението на техническата експертиза не могли да служат като доказателство за вида и характера на помещението, в което се е извършвала търговска дейност. При така констатираното не можело да се направи извод, че ищцата е претърпяла имуществени вреди в размера, в който претендира и представляващи стойността на една масивна сграда, трайно закрепена към терена. Що се касае до вредите, представляващи стойността на бракувана стока, иззета от павилиона и оставена на съхранение при ответника, те също не са доказани. Представеният протокол за брак представлява бракуване на всички стоки, описани в протокола за приемане от 01.11.2006 г., без да се отчете наличието на втори протокол /опис/, в който част от описаните в първия протокол вещи са предадени и приети от ищцата. Независимо, че протоколът за бракуване на тези стоки не е оспорен от никоя от страните, но само той не бил достатъчен, за да се приеме, че ищцата е претърпяла вреда в размер на сумата, отразена в него. След като е налице покана от страна на ответника и приемане на голяма част от стоките от ищцата на дата 19.02.2007 г. /към която дата няма данни стоките да се били увредени/, без да са доказани действия на органи на администрацията, които не са позволили на ищцата да приеме цялата наличност, съдът приема, че дори да е налице бракуване на стоки, то това не е последица от действията на представители на ответника при изпълнението на заповедта. Решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изводите на съда относно фактите са изцяло в противоречие с установени правила при събиране, анализ и преценка на доказателствата. Съобразно чл. 220 АПК съдът проверява първоинстанционното решение на база установените до момента факти и с оглед чл. 227 АПК, при повторното касационно разглеждане следва да бъде решено по същество. Отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав за отговорността на държавата, респ. общината, са включени следните елементи: незаконосъобразен акт, издаден при или по повод административна дейност, който да е отменен по съответния ред; вреда от такъв акт и причинна връзка между постановения и незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат. При липса на който и да било от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата, респ. общината, по посочения закон. Доказателствената тежест за установяване на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетението за вреди. Вредата като правен институт представлява накърняване на имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Като е засегнат патримониумът на едно лице, вредата е имуществена и тя се състои в претърпени загуби и пропуснати ползи. Границата на отговорността се разпростира до вредите, които "са пряка и непосредствена последица от увреждането". В конкретния случай в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вредите за ищеца произтичат от отменен незаконосъобразен административен акт - отмяна заповед № 1193/04.09.2006 г. и идентична по съдържание със заповед № 1532/27.10.2006 г., двете издадени от Кмета на Община Враца Наличието на отменен административен акт е една от предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата или общината по реда на ЗОДОВ. Вредоносният резултат от отмяната на административния акт и следва да се доказва. В рамките на процеса съдът е събирал редица доказателства, вкл. експертиза, които по своята същност, логичност, последователност, пълнота и относимост спрямо претенцията могат да обосноват извод за наличие на претърпени на основанията по чл. 1 ЗОДОВ по твърденията на ищеца и претендирани имуществени вреди. При тази установена фактическа обстановка правните изводи на решаващия съд не съответстват на доказателствата по делото и решението се явява необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. В случая се касае до исково производство и тежестта на доказване е на ищеца. Ето защо, за да се ангажира отговорността на ответника, следва да се докаже, че са настъпили вреди вследствие на отменения административен акт и че тези вреди са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл неправилен е изводът на съда, че чрез отменения административен акт ищецът е не претърпял вреди като пряка последица на незаконосъобразното отстраняване на постройката. Съдът е установил релевантните по спора факти, но при обсъждането им частично е достигнал до необосновани правни изводи, противоречащи на материалния закон. Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ елементите на фактическия състав на отговорността се състоят от вреда /имуществена или неимуществена/, която да е в причинна връзка от действие или бездействие на административния орган или длъжностно лице и вредата да е настъпила при и по повод извършване на административна дейност. Видно от материалите по делото се установява, че Заповед № 1193/04.09.2006 г. и Заповед № 1532/27.10.2006 г. са отменени по съдебен ред. С първата е разпоредено освобождаване на общински терен, находящ се на ул. "Втори юни", а с втората премахване на павилион, находящ се върху същия терен. В резултата на втората отменена заповед, павилионът е бил демонтиран от предприятие БКС на Общината. В случая, безспорен е факта, че демонтирането на процесната сграда е станало по повод и във връзка със незаконен акт на административния орган, установен по съдебен ред. С оглед изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на /сградата за търговия/ - павилиона, е 6 300 лв. /л. 35 - 36/. Необосновани са изводите на съда, посочени и от касатора, че не може да се направи обоснован извод дали се касае за метален павилион или масивна сграда. Доказателствата в тази насока са съдържат в Решение № 12842/17.12.2007 г. по адм. д. № 4954/2007 г. ВАС, III-то отделение, където е посочено, че се касае за сграда, а не за преместваем обект по смисъла на ЗУТ. Обосновани са обаче изводите на съда, че искът за вреди от бракуване стоките, не е доказан. С оглед изложеното настоящия касационна инстанция намира, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ относно премахването на сградата и иска в размер на 6 300 лв. като основателен и доказан следва да бъде уважен, като се дължи лихва от 17.12.2007 г. - датата на влизане в сила на решението по адм. дело № 4954/2007 г. на ВАС, III-то отделение, с което са отменени като незаконосъобразни административните актове на кмета на общината. В останалата част иска над тази сума е неоснователен и недоказан, и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски до момента за защита и експертиза, съразмерно с уважената част от иска, както и държавна такса за образуваното съдебно производство на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,