Решение № 6314 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14219/2011 г.

Решение № 6314 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14219/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Ивайло Емилов Богданов, от гр. София, ж. к. "Слатина", ул. "517", № 33, против решение № 4016/17.08.2011 г. по адм. д. № 1359/2011 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). Навеждат се доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Иска се отмяна на решението. Ответната страна - началникът отдел "Пътна полиция" - СДВР, не е изразил становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Ивайло Емилов Богданов срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 154160/2.10.2007 г. на началник отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП е иззето свидетелството за управление на МПС (СУМПС) поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 с. з. За да постанови този резултат съдът е приел, че с четири влезли в сила наказателни постановления, на жалбоподателя са били отнети общо 40 контролни точки за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата в периода 26.07.2004 г. - 19.11.2005 г. и същият не е изпълнил задължението си да върне СУМПС. При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, съдът е направил извод, че оспорената заповед е законосъобразна. Решението е правилно. Решаващият съд е изложил верни фактически и правно обосновани съображения, че спрямо жалбоподателя са били осъществени признаците на фактическия състав на приложимата законова разпоредба, поради което правилно административният орган му е наложил оспорената ограничителна мярка. Обсъдил е доводите за незаконосъобразност, наведени от жалбоподателя и правилно е счел същите за неоснователни. От приложените преписи на влезлите в сила наказателни постановления, с които касаторът е санкциониран за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата (3 от които са потвърдени по съдебен ред) е безспорно установено, че са му били отнети общо 40 контролни точки от притежаваните 39. При това положение, съгласно правилото на чл. 157, ал. 4 ЗДП водачът губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Ето защо, както правилно е приел и решаващият съд, компетентният орган е приложил законосъобразно предвидената в чл. 171, т. 4 ЗДП принудителна мярка, поради което и не са били налице основания за отмяната й. Неоснователно е оплакването, че заповедта за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна, т. к. при издаването й погрешно като дати на издаване на всяко от описаните в обстоятелствената й част наказателни постановления са посочени датите на връчването им. Макар и подобен довод да не е релевиран с първоначалната жалба, АССГ е констатирал несъответствията във вписаните дати на издаване на постановленията и правилно е приел, че се касае за допусната очевидна фактическа грешка, която не се отразява на законосъобразността на административния акт. Съществуването на описаните в обстоятелствената му част и индивидуализирани с номер и брой на отнетите контролни точки наказателни постановления е безспорно, а с факта на влизането им в сила, наложените наказания са реализирани. Следователно е налице техническа грешка, подлежаща на поправка по реда на чл. 62, ал. 2 АПК, като погрешните отбелязвания в текстовата част на акта не променят волеизявлението на издателя в неговото съдържание. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност на АССГ, обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,