Решение № 4791 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2827/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. С. П. от гр. Поморие, чрез представител по пълномощие – адв. И. Костадинов от Адвокатска колегия – гр. София против Решение № 149/07.01.2026 год., постановено по административно дело № 1682/2025 год. по описа на Административен съд – Бургас. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. По мнение на оспорващия, съдът правилно е установил фактическата обстановка, но неправилно е приел, че са налице предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Излага съображения в насока, че фактът, че лекия автомобил е бил паркиран, така че да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението е недоказан. Направено е позоваване на приложения по делото снимков материал (общо 11 бр. снимки), от който се твърди, че не може да се направи извод за местоположението на паркирания автомобил и начина на неговото паркиране на пътното платно. В допълнение посочва, че от изготвените снимки не може да се направи безспорен извод, че начинът по който е паркиран автомобила прави невъзможно преминаването на други участници в движението. Намира противоречие в мотивите на първоинстанционния съд, доколкото от една страна приема, че автомобилът е паркиран в края на улица без изход, а от друга страна, че пречи на преминаването на останалите участници в движението. Позовавайки се на съдебната практика на Върховния административен съд, намира, че в случая от административния орган не са доказани предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, по силата на което да се отмени оспорената принудителна административна мярка (ПАМ) и да бъде уважен иска за заплащане на обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). В представена писмена защита по съществото на спора е заявено и искане за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски по приложен списък по чл. 80 от ГПК. Ответниците – Община Поморие, представлявана от кмета И. Алексиев, Д. Ж. Н. – „шофьор автокран“ и Л. Ж. А. – „контрол автомобилен транспорт“ в специализирано звено „Център за градска мобилност“ в общинско предприятие „Стопанисване и управление на общински имоти“ при Община Поморие, чрез представител по пълномощие адв. Л. Ангелова от Адвокатска колегия - Бургас, в представен писмен отговор и становище, заявяват неоснователност на оспорването и формулират искане за потвърждаване на приложената ПАМ. Претендират и разноски по представен списък. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на Д. С. П. против ПАМ, изразяваща се в принудително преместване на неправилно паркирано на територията на гр. Поморие ППС – л.а. „Рено“ с рег. № [рег. номер], приложена спрямо оспорващия на 05.08.2025 год. от служителите Д. Ж. Н. – „шофьор на автокран“ и Л. Ж. А. – „контрольор автомобилен транспорт“ в специализирано звено „Център за градска мобилност“ в общинско предприятие „Стопанисване и управление на общински имоти“ при Община Поморие При постановяване на този правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 05.08.2025 год. в 11:08 часа автомобилът на Д. П. (с № [рег. номер]) е бил паркиран върху пътното платно на [улица] град Поморие. На тази дата и в посочения час по отношение на автомобила е била приложена ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик от ответниците Д. Ж. Н. – „шофьор на автокран“ и Л. Ж. А. – „контрольор автомобилен транспорт“ в специализирано звено „Център за градска мобилност“ в общинско предприятие „Стопанисване и управление на общински имоти“, за което е съставен Протокол 004087/05.08.2025 год. и са изготвени 11 бр. снимки. В изготвения протокол е отразено, че автомобилът е паркиран след пътен знак В 27, с което създава пречка за движението на останалите МПС на [улица] град Поморие. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел, че оспорената ПАМ е постановена от компетентен орган, съответства на изискванията за форма - валидна в условията на устното й постановяване по чл. 59, ал. 3 от АПК, като при постановяване на акта не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на постановената ПАМ, в резултат на извършен анализ на доказателствата по делото, в т.ч. приложения снимков материал, съдът е приел, че процесният автомобил е паркиран в самия край на улицата, непосредствено между разчертана хоризонтална пътна маркировка, забраняваща паркирането и хоризонтална пътна маркировка, обозначаваща зона за платено паркиране, което представлява пречка за останалите участници в движението и прави невъзможно преминаването на други транспортни средства през тази част от пътното платно. Развити са доводи, че паркирането по този начин на лекия автомобил изпълва състава на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, поради което обжалваната ПАМ е законосъобразно приложена. В съответствие с така формираните мотиви, първоинстанционният административен съд е приел оспорването за неоснователно, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи. Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че за прилагане на посочената ПАМ са предвидени две отделни хипотези – 1. По отношение на ППС паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство и 2. Когато ППС създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В настоящия случай се твърди (видно от вписаното в протокола за осъществено преместване на неправилно паркирано ППС), че фактическото основание, обосновало постановяване на процесната ПАМ е обстоятелството, че автомобила на жалбоподателя – марка „Рено“ с рег. № [рег. номер] е паркиран в края на улицата след пътен знак B 27, като създава пречка за останалите участници в движението и прави невъзможно преминаването на други транспортни средства през тази част от пътното платно. Така посоченото фактическо основание е изцяло възприето от първоинстанционния административен съд. Настоящият касационен състав не споделя този довод на административния орган, изцяло възприет и от първоинстанционния административен съд. При формиране на този извод следва да се има предвид приложения по делото снимков материал (общо 11 бр. снимки), който по мнение на настоящия състав оборва извода на административния орган, възприет и от съда, че процесния автомобил е паркиран в нарушение на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП, а именно в нарушение на забранителни знаци, по начин които да създава опасност за движението или да прави невъзможно преминаването на други участници в движението. В случая условията и реда за платено и безплатно паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Поморие е уреден в Наредба № 23 от 8 ноември 2023 год. (Наредба № 23/2023 год.), публично достъпна на https://ospomorie.bg/naredba-23/. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № 23/2023 год. преместването на неправилно паркирани ППС се извършва от органите по контрол определени въз основа на заповед на Кмета на Община Поморие, и/или упълномощените лица определени със заповед на Кмета на Община Поморие. Съобразно ал. 3 на същата разпоредба след констатиране на нарушението, екипът прави най-малко четири броя снимки на ППС в нарушение и съставя протокол, който съдържа: регистрационен номер и марка на ППС, място и вид на нарушението, час и минути, местонахождение на наказателния паркинг, на който ще се пази ППС. В посочената разпоредба действително е предвидено изготвяне на снимки, но следва да се посочи, че същите е необходимо да са такива, от които да може да бъде установено какво е нарушението по ЗДвП, което налага репатриране на автомобила, както и да удостоверява моментното състояние като външен вид на автомобила. В случая приложените по делото снимки изпълняват само второто условие – идентифицират автомобила по външни белези, както и моментното му състояние преди принудителното преместване, но не са направени така, че да установяват извършеното нарушение на правилата за паркиране по ЗДвП. Следва да се посочи, че от нито една от приложените към административната преписка снимки, не може да се установи, къде точно е паркиран автомобила, както и че там е действала забрана, въведена със знак забраняващ паркирането. В този смисъл изводът на съда, че административния орган е доказал наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на конкретната ПАМ и същата е приложена законосъобразно, е неправилен и несъответен на доказателствата. Противно на приетото от административния орган и от съда, в случая се обосновава извод, че не е налице съществен елемент от състава на разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, а именно МПС да е спряно по начин, който създава опасност за движението или да прави невъзможно преминаването на други участници в движението. В горния смисъл следва да се отбележи, че начина, по който е паркиран лекият автомобил марка „Рено“ с рег. № [рег. номер], в края на пътното платно нито създава опасност, нито прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, доколкото по делото безспорно е установено, че мястото, на което е бил паркиран автомобила, е в самия край на улицата, която няма изход/продължение. В случая, израза „преминаването на други участници в движението“ използван в разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП предполага продължаване на движението и след мястото, на което е паркиран автомобила, което в настоящия случай е невъзможно, доколкото автомобила е паркиран в края на улица без изход. В тази връзка обосновани се явяват и доводите на касатора, че за да има преминаване на други участници в движението, следва улицата да е проходима и след паркирания автомобил на касатора. Противно на приетото от първоинстанционния съд, настоящият касационен състав намира, че начинът, по който е бил паркиран автомобила на касатора не е препятствал възможността на останалите ППС (в това число и такива, ползващи се със специален режим на предвижване) за извършване на маневра на мястото, доколкото безспорно е установено, че до мястото безпрепятствено се е придвижил репатриращия автомобил, и след натоварване на МПС на жалбоподателката отново безпрепятствено се е придвижил до мястото на наказателния паркинг. При така установените фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че не са налице материалноправните предпоставки на относимата разпоредба на чл. 171, т. 5, б. „б“, предл. 2 от ЗДвП, доколкото в случая не е безспорно доказано, че процесния автомобил е паркиран по начин, по който създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. С оглед на това, приложената принудителна административна мярка се явява незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон. Като е формирал противен правен извод, първоинстанционният административен съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по силата на което да се отмени оспорената ПАМ. Относно предявеният иск, следва да бъде отбелязано, че изискването на чл. 204 от АПК за допустимост на иск за обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, е наличието на отмяна на административния акт по съответния ред. Отмяната на съответния административен акт, действие или бездействие съставлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска за вреди. След като актът, от който се твърди, че са настъпили вредите е отменен по съответния ред, то следва и извод за основателност на имуществената претенция. По делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В настоящия случай, платената сума от 30,68 евро, равняващи се на 60,00 лева, представляваща такса за репатриране на МПС (доказана с приложения по делото касов бон) е пряка и непосредствена последица от отменения, като незаконосъобразен административен акт - чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ. Същата е в пряка и непосредствена връзка с отменения незаконосъобразен акт, тъй като представлява сторен разход, извършен, поради действие в административното производство. С това е доказана реално причинена вреда от отменения административен акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Причинената вреда подлежи на пълно репариране, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат. По делото е направено искане от двете страни в процеса за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане и на основание чл. 228, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди сумата от 540,90 евро, от които 5,11 евро държавна такса за първоинстанционното производство и 35,79 евро държавна такса за касационното производство, както и 500,00 евро адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Настоящият касационен състав намира за неоснователно направеното от касационния жалбоподател искане за присъждане и на сумата от 100,00 евро за извършена консултация с адвокат. От приложената по делото разписка се установява, че претедираните 100,00 евро са заплатени на 14.01.2026 год., като пълномощното за упълномощаване на адв. Р. П. Рашков е с дата 20.01.2026 год., поради което не може да се направи връзка между извършеното плащане и последвалото го упълномощаване. В допълнение, пълномощното е за процесуално представителство по адм. дело № 1682/2025 год. по описа на Административен съд – Бургас, каквото безспорно не е осъществявано от адв. Рашков. Данните по делото сочат, че страната е извършила съдопроизводствените действия пред първоинстанционния съд лично, поради което поисканото присъждане на направени разноски в размер на 100,00 евро е неоснователно и недоказано. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,