Решение № 91 от 10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 365/2011 г.

Решение № 91 от 10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 365/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, IV-Г състав, постановено на 26.10.2010 г. по гр. дело № 4898/2010 г. С това решение въззивният съд е обезсилил изцяло първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 26 състав от 25.11.2009 г. по гр. дело № 507/2009 г. и производството по предявеният от ищеца-касатор срещу Р. К. Я. от [населено място] осъдителен иск при условията на чл. 422, ал. 1 ГПК за сумите 4 147,63 лева-главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия и 1 060 лева лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е прекратено като недопустимо. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което да се дадат указания за отстраняване нередовностите на депозираната на дружеството искова молба. Ответникът по касационната жалба Р. К. Я. от [населено място] не изразява становище по направените оплаквания в законоустановения срок. С определение № 99/16.02.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с поставените процесуалноправни въпроси относно вида на иска, който трябва да бъде предявен от кредитора при издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и направено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, и задълженията на въззивната инстанция при констатирано противоречие на обстоятелствената част на исковата молба и нейния несъответствуващ осъдителен петитум. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и след проверка правилността на въззивното решение във връзка с поставените процесуалноправни въпроси, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е изложил мотиви относно прилагането на разпоредбата на чл. 415 ГПК вр. с чл. 422 ГПК, която регламентира защитата на кредитора при издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и направено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК чрез иск за установяване на вземането по вече издадената заповед за изпълнение. В тази връзка съдът е констатирал противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, с която се търси защита в пределите на установяване на оспореното с възражение на длъжника вземане по процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/която макар че не е влязла в сила е вече налична като изпълнителен титул/ и несъответствуващия осъдителен петитум. При тези данни съдът е направил извода, че в случая осъдителен иск е недопустим за процесните вземания, поради което е обезсилил изцяло първоинстанционното решение както в осъдителната, така и в отхвърлителната му част и е прекратил производството по делото. По поставените процесуалноправни въпроси е налице утвърдена практика на ВКС-Търговска колегия, обективирана в решения постановени по реда на чл. 290 ГПК. Така, например, в р. по т. дело № 787/2010 г. на I т. о.; р. по т. дело № 598/2010 г. на II т. о.; р. по т. дело № 674/2010 г. на II т. о.; р. по т. дело № 1086/2009 г. на II т. о.; р. по т. дело № 767/2009 г. на I т. о.; р. по т. дело № 927/2009 г. на II т. о.; р. по т. дело № 521/2009 г. на I т. о.; р. по т. дело № 1150/2011 г. на II т. о. и др. е прието, че противоречието между обстоятелствената част на исковата молба, сочеща на предявен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК и несъвместимото с това искане за осъждане на ответника да заплати сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, не води до недопустимост на иска, а представлява нередовност на исковата молба, която е следвало да бъде отстранена по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК от въззивния съд в качеството му на инстанция по същество на спора. В този смисъл са и задължителните указания дадени в т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили значение и при действието на приетия ГПК от 2007 г. По същество на касационната жалба: С оглед на изложеното и предвид отговора на поставения процесуалноправен въпрос съставът на ВКС намира за основателни оплакванията на касатора за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. При констатираното несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, задължение на въззивния съд е да предприеме необходимите процесуални действия, като остави исковата молба без движение на основание чл. 129, ал. 4 ГПК и след отстраняване на нередовностите й да постанови решение по съществото на спора. Ето защо, на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да се отмени, а делото - да се върне на въззивния съд за извършване на следващите се процесуални действия по отстраняване нередовностите на исковата молба, като се съобрази с предвидената в чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК искова защита. Водим от горното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд