Решение № 10880 от 19.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8064/2015 г.

Решение № 10880 от 19.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8064/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Български пощи" ЕАД, гр. София против решение № 5135/8.05.2015 г. по адм. дело № 3656/2014 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на чл. 29б, ал. 1 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Касаторът сочи, че отказът на съда за назначаване на съдебна техническо-счетоводна експертиза е оставил спора неизяснен и обосновава хипотеза на съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Позовава се и на непропорционална степен на засягане, с оглед на преследваната от регулатора цел.

Ответникът по касационната жалба - Комисията за регулиране на съобщенията, гр. София чрез юрисконсулт Димитров изразява становище за неоснователност, подробно мотивирано в писмен отговор. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира за неоснователни доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, приемайки че формулираните като предмет на експертизата въпроси не са относими към законосъобразността на оспорения административен акт, а към последиците от неговото изпълнение. Посочва, че правилно при отхвърляне искането за експертиза съдът е съобразил разпоредбите на чл. 22а, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството, чл. 29б, ал. 1 от Закона за пощенските услуги и Методиката за категоризиране на пощенските станции на Български пощи и обосновано е приел, че оспореният акт отговаря на условията по чл. 58, ал. 2, т. 4 АПК.

Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 5135/8.05.2015 г. по адм. дело № 3656/2014 г. Върховният административен съд, седмо отделение е отхвърлил жалбата на "Български пощи" ЕАД, гр. София срещу решение № 41 от 23.01.2014 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. За да постанови този резултат, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Решението е правилно.

Предмет на контрол за законосъобразност пред Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение е решение № 41 от 23.01.2014 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което последната е:

I. Дала задължителни указания на "Български пощи" ЕАД за изменение на Системата за разпределение на разходите на оператора със задължение за извършване на универсална пощенска услуга, одобрена с Решение № 1420 от 3.12.2009 г., прилагана при разпределение на разходите за 2013 г.

II. Задължила е "Български пощи" ЕАД да представи в Комисията в срок от три месеца от уведомяването за настоящото решение информация за изпълнението на указанията по т. I.

III. Задължила е "Български пощи" ЕАД да измени Системата за разпределение на разходите на оператора със задължение за извършване на универсална пощенска услуга, която да бъде прилагана при разпределение на разходите за 2015 г., така че да отговаря най-малко на посочените изисквания.

IV. Задължила е "Български пощи" ЕАД да представи в Комисията в срок от девет месеца от уведомяването за настоящото решение проект за изменение на Системата за разпределение на разходите на оператора със задължение за извършване на универсална пощенска услуга, съобразно изискванията по т. III.

V. Задължила е "Български пощи" ЕАД при внасяне на годишния доклад с анализ за резултатите от прилагане на системата за разпределение на разходите за 2013 г. да представи посочената информация.

По делото е установено, че "Български пощи" ЕАД е търговско дружество със собственик на капитала държавата, на което по силата на закон - § 70 ЗПУ, е възложено извършването на универсална пощенска услуга по смисъла на чл. 32 ЗПУ, за която е издадена лицензия № 1-001-04 от 9.06.2011 г. със срок от петнадесет години считано от 30.12.2010 г. На 3.12.2009 г. Комисията за регулиране на съобщенията, с Решение № 1420 е одобрила Система за разпределение на разходите на оператор със задължение за извършване на универсална пощенска услуга (Система за разпределение на разходите/Система) като с Решение № 1079 е съгласувала получените резултатите от Системата за разпределение на разходите за 2009 г. На 27.10.2010 г. Комисията за регулиране на съобщенията, с Решение № 1193 е приела Процедура за реда и сроковете за съгласуване на Системата за разпределение на разходите на пощенски оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга. Определените етапи от процедурата са реализирани в предвидените срокове и съобразно одобрената схема и алгоритъм. Във връзка с тях е издадено решение № 41 от 23.01.2014 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, което е съобразено с предходни задължителни указания и доклади за констатациите от прилагането на Системата за разпределение на разходите на пощенски оператор със задължение за извършване на универсална пощенска услуга за съответната година.

Съгласно чл. 32 ЗПУ универсалната пощенска услуга е услуга, която се извършва постоянно в рамките на определено работно време с качество, отговарящо на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗПУ, на достъпни цени и възможност за ползването й от всеки потребител на територията на страната независимо от географското му местоположение. Комисията за регулиране на съобщенията е оправомощеният държавен орган, който е компетентен да регулира пощенските услуги. Съгласно чл. 29б ЗПУ пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга организира и осъществява отчитане на дейността си в съответствие с приложимите счетоводни стандарти и прилагане на система за разпределение на разходите както общо за търговското дружество, така и аналитично и поотделно за универсалната пощенска услуга по видове услуги. Приходите от универсалната пощенска услуга не могат да се използват за покриване на разходи за неуниверсални пощенски услуги или за други дейности. Съдържанието, начинът на разпределение на разходите, редът и сроковете за съгласуване на системата за разпределение на разходите на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга се определят с правила, разработени от Комисията за регулиране на съобщенията. Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга предоставя на Комисията за регулиране на съобщенията годишен доклад с анализ на резултатите от прилагане на системата за разпределение на разходите не по-късно от 31 май на текущата година. Комисията за регулиране на съобщенията ежегодно назначава проверки за прилагането на системата за разпределение на разходите от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, които се извършват от независим одитор.

Действайки в рамките на предоставените й правомощия Комисията за регулиране на съобщенията е издала решение № 41 от 23.01.2014 г. в рамките на своята компетентност, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В хода на административното производство служебно са събрани доказателства за необходимостта и вида на измененията на Системата за разпределение на разходите, базирайки се основно на одитните доклади. Видно от заключенията на последните са установени несъответствия по отношение на:

• използваната методология за разпределение на приходите по услуги: аналитичността, използвана за представянето на приходите по видове не съответства на аналитичността, използвана за представянето на разходи и приходи по услуги; липса на пряка връзка между представените като приходи от финансовите отчети и отчетените приходи по услуги от универсалната пощенска услуга, неуниверсалната пощенска услуга и други дейности; липса на съответствие между използваните аналитичности за видове приходи в счетоводната отчетност на дружеството и кодовете за видове приходи, използвани в Системата;

• отнесените разходи от разходните сметки във финансовото счетоводство към съответните разходни сметки на Системата - няма одобрена схема (mapping), указваща връзките и зависимостите на партидите за разходи, използвани в счетоводството и кодовете за видовете разходи в Системата;

• верността на документите и всяка друга информация, представляваща входни данни в Системата - у одитора не е изградена увереност по отношение на крайното определяне на процентното съотношение на обема на всеки продукт във всеки процес (форма I); не е попълвана форма L, което не дава възможност да се провери коректността на данните за определяне на пощенските станции в извадката за всяка категория; описанието на продуктите във всяка категория е общо и не съществува явна връзка с първичните документи и с ценовата листа и номенклатурата на услугите;

• извършените разпределения в системата: не е идентифицирана одобрена от регулатора методика за разпределяне на получените резултати от Системата на ниво продукти до разходи за единица услуги, поради което не може да се изгради увереност относно коректното изчисляване на разходите за единица услуги; не е установено формално разграничаване на разходите на преки, непреки и общи;

• изпълнението на Решение № 1003 и Решение № 2201: в одобрената Система няма ясно разграничаване на разходите като преки, непреки и общи; не е установено с категоричност наличието на ясно разграничение между разходите по видове услуги в Системата; няма утвърдени писмени регламенти за събиране на входните за Системата данни; няма въведени строги контролни механизми на процесите за събиране и обработка на входните за Системата данни.

Обосновано тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че дадените с Решение № 41 - т. I и т. III, задължителни указания за изменение на Системата за 2013 и 2015 г. и съпоставката им с изводите на одита показват идентичност и точно следване от страна на регулаторния орган на посочените от одита недостатъци и пропуски на Системата.

В определението си от 5.01.2015 г., с което е отхвърлено искането за допускане на експертиза, съдът е мотивирал обосновано и законосъобразно своя отказ, отчитайки че формулираните от жалбоподателя въпроси, нямат отношение към предмета на спора. Правилно съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 22а, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството, чл. 29б, ал. 1 от Закона за пощенските услуги и Методиката за категоризиране на пощенските станции. В тази връзка следва да се отбележи, че решение № 41 от 23.01.2014 г. на Комисията за регулиране на съобщенията няма за цел да измени начина на отчитане на разходите в дружеството, а начина по който тези разходи се въвеждат в системата като входни данни.

Липсата на съответствие между използваните аналитичности за видовете приходи в счетоводната отчетност на дружеството и кодовете за видовете приходи в Системата и при липсата на установени регламенти за съдържанието и формата на входните за Системата данни изисква от регулатора да наложи промяна на Системата, която да гарантира синхронност, а във връзка с това и достоверност, на данните от счетоводния отчет и входните данни в Системата. Само при установен механизъм за гарантиране на съответствието на данните в двете системи регулаторът може да обезпечи спазването на принципите на прозрачност, недискриминация и пропорционалност.

Законосъобразно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че всички задължения, наложени на Български пощи с оспореното Решение № 41, са пряко насочени към реализиране на целите на закона. Цялата Система за разпределение на разходите е инструмент за гарантиране извършването на универсалната пощенска услуга в условията на конкуренция. Цел на Системата е балансът между интересите на обществото от предлагане на универсалната пощенска услуга, интересите на оператора на универсална пощенска услуга и интересите на другите пощенски оператори на пазара на пощенските услуги. Необходимостта от установяване на оптимален баланс между тези интереси обуславя и характера на наложените задължения.

Неоснователни са доводите на касатора, че наложените задължения са непропорционални и не отчитат мащаба на дружеството, степента на техническата му обезпеченост, огромните разходи, които са необходими за изпълнение на указанията, обвързаността с колективен трудов договор, необходимостта изискванията на Системата да се установяват в началото на счетоводната година, както и необоснованото вменяване на нови задължения. Както правилно е отбелязал първостепенният съд, мащабът на дружеството и степента на техническата му обезпеченост са фактори, които имат въздействие върху ресурса - финансов и човешки, който е необходим за изпълнение на наложените задължения. Тези обективни дадености не са приети от законодателя като предпоставки, наличието на които да обоснове възможност регулаторът да не спази в пълнота принципите на регулиране на пазара на пощенски услуги и в частност на пазара на универсалната пощенска услуга.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Отчитайки изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени разноските за съдебното производство, заявени от Комисията за регулиране на съобщенията, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд определя на стойност 300,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав