Решение № 161 от 2.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3970/2008 г.

Решение № 161 от 2.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3970/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.). Г. И. Г., Е. И. Г. и Н. С. В. са подали касационна жалба срещу решението от 21.05.2008 г. по гр. д. № 940 от 2007 г. на Софийския апелативен съд, ГК I-ви състав в частта, с която е оставено в сила решение от 7.03.2007 г. по гр. д. № 3059 от 2004 г. на Софийски градски съд и дружеството "Д и К"Е. е осъдено да заплати на Г. И. Г. сумата 11 350 лв., на Е. И. Г. сумата 11 350 лв. и на Н. С. М. сумата 22 700 лева. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради неговата необоснованост и противоречие с материалния закон. С определение № 368/09 от 18.05.2009 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение, постановено по гр. д. № 3970/2009 е допуснато касационно разглеждане на решението по основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: как следва да се определи равностойността на престацията, която вече не съществува при отпадане на основанието по което е дадена и вторият процесуален въпрос е квалификацията на спорното материално право обуславя ли се от фактическите основания, наведени в обстоятелствената част на исковата молба. Ответниците Д. А. С. и "Д и К"Е. не са представили писмено становище. Ответникът С. П. С. оспорва жалбата и намира, че решението е правилно, като развива съображения по въпросите, по които е допуснато касационното разглеждане при Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, постановен от въззивна инстанция, които е неблагоприятен за нея. Жалбата е подадена в законният едномесечен срок. Разгледана по същество жалбата е основателна, а касираният съдебен акт е неправилен. Г. И. Г., Е. И. Г. и Н. С. В. са поискали ответниците да бъдат осъдени солидарно да им заплатят сумата 475 000 лв., представляваща равностойността на собствените им идеални части от недвижим имот, обект на договори за замяна, които са развалени на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и който те не могат да получат обратно тъй като са били отчуждени в полза на трето лице и придобитото от него право на собственост им е противопоставимо. Изложените факти и направеното искане в исковата молба следва да се квалифицират като спор по чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Софийския апелативен съд е намерил с оглед изложените фактически основания в исковата молба, че са предявени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД като е осъдил ответното дружество да заплати равностойността на идеалните части на ищците към датата на продажбата на имота, осъществена от Д. С. Тази квалификация е не е съобразена с изложените фактически основания в обстоятелствената част на исковата молба и направеното искане с нея. По делото обаче са възприети фактите, които са отразени в исковата молба и те безспорно са следните: Г. И. Г., Е. И. Г. и Н. С. В. са сключили с дружеството предварителни, а в последствие и окончателни договори, с които са прехвърлили собствените си по 1/6 идеална част за първите двама и 1/3 идеална част за последната ищца от двуетажна жилищна сграда, ведно с 346/646 идеални части от дворното място върху което е изградена, с площ от 346 кв. м. представляващо парцел **** от кв. 224, както и толкова идеални части от парцел **** 121 от кв. 224 по плана на гр. С. м. "Л", ул. ". № 52 срещу учредяване на право на строеж от страна на "Д и К" Е. върху терена за изграждане на жилищни обекти и предаването им в завършен вид, които са конкретизирани в нотариалните актове. Дружеството без да изпълни поетите задължения за строителство по договорите е дарило придобитите идеални части на лицето С. С. на 30.07.1998 г. С. С. от своя страна с договор за дарение от 21.01.2000 г. е подарил имотите на майка си Д, която от своя страна с н. а. № 23, т. 01, н. д. № 33 от 2000 г. ги е продала на "Б"Е. за сумата 475 000 лева. С влязло в сила решение по гр. д. № 292 от 2001 г. на СГС, 1 -4 състав сключените договори за замяна между касаторите и търговското дружество са били развалени на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и на основание чл. 135 ЗЗД договора за дарение от дружеството в полза на С. С. е приет за недействителен по отношение на Г. И. Г., Е. И. Г. и Н. С. В.. САС е съединил две дела с еднакъв предмет тъй като и по двете е било предявено едно и също спорно право, но по първо образуваното производство исковете са били заявени като частични. Софийски апелативен съд се е произнесъл с общо решение по съединените на основание чл. 123 ГПК искове, предявени от ищците срещу ответниците, по които са били образувани в гр. д. № 3* от 2004 г. и гр. д. № 1* от 2005 г. на СГС, 1 отделение, 11 състав като е уважил частично исковете и е осъдил "Д и К" Е. да заплати на Г. И. Г., Е. И. Г. по 11 350 лв., а на Н. С. В. - 22 700 лв., представляваща равностойността на съответната идеална част от имота, който е бил обект на замяната по средната пазарна цена към датата на отчуждаването на имота в полза на третото лице, чийто права са им противопоставими. Жалбата е основателна - въззивното решение по предявените в субективно съединение облигационни искове е допустимо и правилно като краен резултат, но квалификацията на спорното право е неправилна. Въззивният съд е разгледал предявените искове, очертани по предмет с твърденията в исковата молба, които са установявани в процеса и обсъждани в решението на АС. Погрешно обаче ги е квалифицирал по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, наместо по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, с което е нарушил материалния закон. Разпоредбата на чл. 57 ЗЗД изрично предвижда възможността да се иска връщане на определена вещ ако не е налице основание същата да се държи от ответника. В случая държането върху имота е предадено по силата на възникнала между страните облигационна връзка, а именно сключени договори, оформени с нотариален акт, които в последствие са развалени. Когато обаче вещта не е налице се дължи равностойността й при условията на чл. 57, ал. 2 ЗЗД. В текста са разгледани две хипотези, включващи различни фактически състави, поставени в зависимост от поканата за връщане и момента на отчуждаването й. С оглед обстоятелството, че липсва касационна жалба от ответната страна следва да се приеме, че крайният резултат на решението е правилен предвид съществуващата забрана да не се влошава положението на жалбоподателя. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.