Решение № 297 от 30.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1302/2012 г.

Решение № 297 от 30.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1302/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Т. К. -Ц., срещу въззивно решение от 23.07.2012 г. на Монтанския окръжен съд по гр. д. № 206/2012 г., с което е потвърдено решение от 08.05.2012 г. на Ломския районен съд по гр. д. № 157/2012 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от К. М. Р. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение е незаконно, защото работодателят е определил тридневен срок за даване на обяснения по реда на чл. 193 КТ и не е спазил същия като е наложил наказанието преди изтичането му. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно. В нарушение на процесуалните правила е приел, че не е спазена процедурата по чл. 193 КТ, тъй като работодателят не е изчакал изтичането на дадения на ищцата тридневен срок за обяснения. Това е така, защото такова основание за незаконност на уволнението не е въведено в исковата молба, нито е дадена възможност за доказване на твърдяното обстоятелство, че ищцата е отказала да се ползва от дадения и срок за обяснения. Ответницата К. М. Р., [населено място], оспорва жалбата. С определение № 467 от 09.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 23.07.2012 г. на Монтанския окръжен съд по гр. д. № 206/2012 г. Обжалването е допуснато по правните въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за това може ли искът за незаконност на уволнението да бъде уважен на основание, което не е въведено с исковата молба в предмета на делото. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: С решение № 459 от 27.10.2011 г. по гр. дело № 1532/2010 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Това решение е постановено по реда на чл. 290 ГПК и съобразно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС има задължителен характер. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд неправилно е приел, че ищцата не е успяла да даде обяснения по чл. 193 КТ, защото работодателят е определил тридневен срок за това и не е спазил същия като е наложил наказанието преди изтичането му. Такова основание за незаконност на уволнението не е въведено в исковата молба и съответно не е дадена възможност на работодателя да представи доказателства за твърденията си, че ищцата е отказала да се възползва от дадения и срок като е заявила, че няма да дава никакви обяснения. По тази причина трябва да се приеме, че в случая са изпълнени изискванията на чл. 193 КТ. По делото е безспорно установено, че ищцата е извършила нарушението, за което е била уволнена дисциплинарно като не се явила на работа в течение на два последователни работни дни - 19.12.2011 г. и 20.12.2011 г. По тези причини изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението е неправилен. Следва да се приеме за доказано, че от обективна и субективна страна ищата е осъществила соченото дисциплинарно нарушение. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай - служителят е извършил тежкото дисциплинарно нарушение, за което е наложено наказанието. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. От изложеното по-горе за законността на уволнението следва, че предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 210 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.